Кучешко сърце

Автор: Михаил Булгаков
Издател: Народна култура
Година: 1989

Две повести, които ми напомниха отново за сарказма в сборника "Пияният локомотив". Булгаков изобщо не се церемони с малоумието на болшевиките и подритва в наред. Не съм изненадан, че ОГПУ е конфискувало ръкописите му. Честно казано - направо е странно, че не е станал една от жервтите на "чистките" през 30-те.
"Кучешко сърце" е страхотно забавна история, за експеримент, при който възрастен професор (60-годишен :) присажда на помияр хипофиза и тестиси от починал мъж. В резултат кучето започва да се превръща в човек. Може би заради донора, а може би заради "революционната" обстановка очовечаващия се помияр се превръща в поредния пролетарий - нагъл, прост, и непочтен лумпен. И както се очаква - в един момент се опитва да "ухапе" ръката на благодетеля си. Е, за разлика от очакванията ми всичко завърши кротко - просто професора и асистента му върнаха кучето в изходното състояние.
"Лъчът на живота" - професор по биология прави откритието на живота си: случасйно открива вариант, чв който светлината от електрическа крушка минаваща през система от лупи на микроскоп предизвика ускорен растеж и възпроизводство на всеки осветен организъм, но и увеличена агресия. Опитната установка по усмотрение на соц-ръководството е пратена в совхоз, за да се възстанови по бързо изтребената от острозаразна болест популация на кокошки в Русия. Заради грешка на доставените образци в колхоза са доставени яйца на щрауси, анаконди и алигатори. От там насетнезапочва бедствието: огромни влечуги и птици заповат да се размножават с висока скорост и да изяждат всичко и всички наоколо. Изпратените войски постепенно губят битката с настъпващите към Москва орди от животни и само изненадващия студ (-18 градуса през август) успява да спре настъплението и даде шанс на хората да ликвидират опасността. За да се "реваншира", тълпата лумпени линчува професора, който всъщност няма никаква вина за последвалата поредица от малоумия. Като оставя настрана приликата с "Храната на боговете" на Хърбърт Уелс, просто ми се набиха куп съвпадения: крахът на германското настъпление през 1941; сценарият филмът "Анаконда" и продълженията му; птичият грип. А историята е писана през 1925...
Харесвам Булгаков - той не се опитва да рови в бездънната човешка душа, за да открие и оцени доброто и злото в нея, той просто лепва на лумпена табелката и го прескача като локва на тротоара. Както и трябва да бъде - хора има много, човеците са малко.

Харесах:
Да се учиш на четмо е съвсем излишно, когато месото и без друго си мирише от цял километър.
***
Дамата се улаши и чак пребледня под кората от козметика.
***
когато си избие от главата разните халюцинации и се заеме с метенето на дворовете, тоест с пряката си работа, разрухата ще изчезне от само себе си
***
на човек без документи строго му се забранява да съществува
***
съвети от космически мащаб и не по-малко космическа глупост