Последната тайна на Дома Господен

Автор: Пол Зюсман
Издател: Бард
Година: 2005

Въпреки помпозния превод на заглавието, книгата се оказа много приемлив трилър.
Основата пак е обичайната - тайна от езотеричен характер с произход Соломоновия храм, загубена или укрита по време на потушаването на еврейското въстание през I-ви век сл.Хр. После директно се скача на края на Третия райх - нацистите скриват нещо някъде и разстрелват носачите-концлагеристи. И се започва вече в наше време - Близкия изток началото на XXI-ви век. Това е и най-добрата част на романа, описанието на кървавата касапница между евреи и палестинци, която се е превърнала в нерешим ребус - всеки е загубил много и няма на къде да отстъпва според собствените си виждания. Детонират бомби и свисят куршумми, а мъртвите отдавна не се делят на добри и лоши, само на свои и техни.
Няколко сюжетни линии се движат и засичат в романа - полицай в Египет, разследващ смъртен случай в пустинята и старо убийство; полицай в Йерусалим, помагащ му безкрайно неохотно; палестинска журналистка, разказваща на света гледната точка на своя народ; потенциален атентатор-самоубиец; еврейски ектремист, опитващ се да прогони арабите от Светите земи; като индиректен участник е тайнствен паластински водач на неуловима фракция, организираща безкрайна поредица самоубийствени атаки с много жертви. Всеки има своите демони от миналото, които му тровят и настоящето, и всеки на свой ред допринася за хаоса в района според силите си. Всички се оказват заплетени в преследване на Менора - древния еврейски светилник със 7 рамена, символ на юдаизма още от времето на Мойсей, изченал при разрушаването на Храма и открит от нацистите, за да изчезне отново през 1945-та.
Интригата е интересно зададена, някои парчета като старите нацисти лесни за разгадаване, с гордост отбелязвам, че успях да идентифицирам палестинския терорист без жокер още в средата на книгата. Въпреки това в развръзката имаше изненада за мен, само да не беше баналната престрелка и изсмукания от пръстите епилог щеше да е чудесна книга. При все това авторът не се беше посвенил да прибегне до обичайния набор случайни съвпадения, за да не се напъва излишно със сюжета.
Откъсът, в който се разказваше личната история на евреинът от йерусалимската полиция (тромав  и грозноват мъж с дарба за детектив, загубил годеницата си при самоубийствен атентат и после започнал да пие) като усещане ме върна отново към края на "Платформата" на Мишел Уелбек. Имаше го същото усещане за безнадеждност толкова голяма, че дори желанието за самоубийство липсва.
Другото адски забавно разбира се беше подсещането за "Шовинист" на Тери Пратчет - полицаите египтятнин и израелец бяха изпълнени с предубеждения и неприязън един към друг, което не им попречи да бъдат безукорни професионалисти. Е, не се казваха Сам и Ахмед, а Ариех и Юсуф, но останалото си беше съвсем същото. :-)

Харесах:
Невъзпитан, невеж, противен. Но не и тъп.
***
възхитителната тухлена експлозия на базиликата
***
моето вечно наказание: да живея в свят, където единствените хора, които искат да чуят думите ми, сатези, на които най-малко искам да ги кажа