Платформата

Автор: Мишел Уелбек
Издател: Факел експрес
Година:  2004
Книгата ми я връчи Алвин като част от обменната ни програма. Анотацията беше изчерпателна: "Абе странна е".
Не съм много на ти със съвременната проза, така че не мога да оценя дали наистина е странна или си е в реда на очакваното. Не съм и много сигурен дали ми хареса, но пък почти съм сигурен, че не съм съгласен с доста неща в гледната точка на автора.
Първата 1/3 е предимно скука - описание на живота на човек, който от моя гледна точка няма за какво да живее: няма приятели, няма семейство, няма хобита, няма приятлека, дори не харесва особено работата си на счетоводител в една дирекция от Министерството на културата.
За сметка на това във втората част без някакъв ясен преход рязко се сменя динамиката и съдържанието на разказа - порнографията се редува с философски, икономически и политически размишления, в някои случаи дори са си в един и същ абзац. И точно когато почти бях започнал да харесвам главния герой поне заради честността му и отказа от лицемерие в личния си живот дойде развръзката. Някак си едновременно в хриситянската традиция за изкуплението, някак си логична и въпреки това нагарчаща.
След подобни книги съм оставал с вкус на пепел в устата, но не и след тази. На моменти откровенните и безпардонни позиции на автора ми напомняха за добрия стар Хайнлайн, но Уелбек не се стреми да бъде някакъв тип просветител, а само разказвач.
Hаправи ми впечатление какви позиции поставя автора като гледна точка на водещите информационни медии във Франция. Ако е вярно, тия са по-левичарски и от "Работническо дело".
Честно казано - не бих търсил друга книга на автора, но пък при възможност бих прочел още нещо.

Преводачката, а и редактора са длъжници на читателя - опитваха се в да ме убеждават, че Рейдиохед са създали хевиметъла през 80-те; вихриха ме в "ритъма на салцата"; почти през цялото време ми транскрибираха името на един германец като Готфрийд, за да се спрат в последното споменаване на немското Готфрид.Предполагам, че други неща са ми убягнали, все пак Франция и културата и никога не са привличали вниманието ми, за да имам някакви познания над беглите.

Харесах:
Жандармерията - това е вид хуманизъм.
***
Взирах се внимателно в двете куклички, за да ги забравя завинаги.
***
Чрез връзката с другия човек осъзнава себе си; точно това прави връзката непоносима.
***
всичко беше далече от всичко, тъй като нямаше нищо
***
Да живееш без четиво е опасно, трябва да се задоволиш с реалния животт, а това беше рисковано.
***
към по-низшия не изпитваш омраза, само презрително добродушие
***
човек си игражда спомени, за да не бъде сам в мига на смъртта
***
Когато възможността да се отъждествиш с другия изчезне, единствения начин остава страданието - жестокостта.
***
социален порнографски филм под заглавие "Третата възраст се развихря"
***
...елемент на селскостопанска утопия, който се усещаше при прекосяването на селата: селяните оряха с биволи, возеха се на каруци... Но тук не ставаше дума за утопия, нито за екологично възстановяване - това беше действителността на една страна, която не бе успяла да остане в индустриалната епоха.
***
Бях пътувал малко, бях живял малко и ставаше все по-ясно, че не разбирам много от съвременния свят.