Прах от мечти

Автор: Стивън Ериксън
Издател: Бард
Година: 2010

Стивън Ериксън тоя път се е увлякъл, та се е олял - тазо книга е над 1000 страници и е първата част на двутомен роман!
От друга страна - за мен е най-добрата книга в поредицата до тук. Освен това си е за рейтинг 18+ - не че в предните нямаше секс и насилие, просто тук е доста в повече и доста по-, хм, натуралистично поденсено.
Една от основните причини, за да ми хареса книгата е тоталното отсъствие на Круппе и Искарал Пъст. За сметка на това имаша военни кампании - къде планирани, къде импровозирани, сражения с различен мащаб и размах, камара богове и все повече загадки във всички посоки. Участва отново моя любим тандем - крал Техол и Бъг/Маел, както и почти толкова забавната двойка капитан Кайндли - лейтенант Поурс.
Лошото е, че всъщност нищо не се случи до край - просто картите бяха разбъркани, сечени и раздадени (това-онова поизпадна от масата), а анонсирането и разиграването ще остане за следващата книга - "Сакатия бог".
Тресе ме ентусиазма за още от света на "Малазанска книга на мъртвите", само стискам палци Бард да се решат да издават и другия автор.

Харесах:
Светът нанася уроците си по деликатни или, ако се наложи, по жестоки и груби начини, тъй че да схванат дори най-задръстените. Не успеят ли, умират. За умните, разбира се, несхватливостта е неизвинима.
***
Властта е измамна илюзия, балсам за лекомислената надменност.
***
смирението идва винаги неканено, събаря врати и разбива стени
***
не можеш да дариш едно дете с белезите от своите рани
***
Отчаянието носи отровни съвети.
***
Искаха, каквото искаха и щяха да направят каквото е необходимо, за да си го получат.
***
Справедливостта е хубава идея. Колко лошо, че прилагането и винаги се оказва удавено в невинна кръв.
***
Ние палим огньове, но тъмнината остава - в умовете ни. Хвърлиш ли светлина вътре, няма да ти хареса това, което ще видиш.
***
дисциплината на малцина може да надвие множество
***
И генните са тъпи по някога.
***
Не съществуват никакви пречки за растеж в службата, освен компетентността...
***
всяка фамилия започва с едно раждане, но никога не може да има само едно
***
нищо по-лошо нямаше на света от това да те забележи някой, който иска да те убие
***
Никога не се прави на бариера на пътя на белята. Не, бъди мост от хлъзгави камъни.
***
войната е средството, не целта
***
Врагът носи хиляда маски, но всички се оказват една и съща. Просто хора, застанали на пътя ти.
***
Тялото подминава с тътрене мъртвата коруба на душата, понякога с дни, понякога с години.
***
Аз съм като повечето хора. Мога да си запазя очите и пак да не виждам нищо.
***
Културата на нападателите търси покорство и иска изражение на това покорство като доказателство за превъзходство над покорения. Културата на защитниците търси подчинение чрез съгласие, като наказва несъгласните и с това печели самодоволното превъзходство на наложеното мълчание, а от мълчанието - смирение.
***
Ти може да искаш всичко.
Аз искам само теб.
***
простотата не означаваше непременно глупост
***
Бием се, когато са ни избили правото да се бием. Въставаме, когато единственото, което ни е останало неоковано, е онова в черепите ни. Опълчваме се, когато единственото възможно опълчване, което ни остава, е да се изправим и да умрем.