Прекрасната далечност

Автор: Сергей Лукяненко
Издател:
Година:

Лукяненко има много специфично въздействие над мен.  След негово произведение имам огрoмно желяние:
а)  да зяпам залеза и да размишлявам
б) да зяпам луната и да се напия до припадък

Тъй като достатъчно скоро няма да се появи негов роман, реших да лекувам абстиненцията с цикъла повести "Прекрасната далечност". Прекрасен завършек на една кратка отпуска - чувствам се в кондиция за сериозно четиво.
Ами получих си го. Лукяненко продължава да пуска идеите на братя Стругацки, Кир Буличов, Иван Ефремов и т.н. от старата съветска гвардия във фантастиката през казана си за самогон, а в резултат се появяват "Спектър", "Студени играчки са звездите" и настоящия цикъл.
И тъй:

•  "Пътят към Велесберг" - хронологично е първата написана повест, светът в нея все още е близо до утопичните прердстави на Стругацки - един задоволен свят без войни, със всеобщо задоволяване на нуждите и граждански права, получавани не на възраст, а на съзряване. Две момчета се шлаят в някакъв вид Wanderjahren, отчасти бунтувайки се и отчасти бягайки. За пореден път - какво значи да си член на едно общество, какво значи да имаш дарба и кому принадлежи тя.
• "Моята татко е антибиотик" - най-действената и може би най-несъвпадащата с другите повест. Космодесантчиците от "Лунна дъга" съществуват, но това са по-скоро Миротворците на Ричард Морган. Елитен щурмови корпус "лекува" сред звездите отклоненията на човешката цивилизация - било пиратство, било метеж (или въстание - както винаги формулировката зависи от гледната точка на формулиращия). Цената на лечението - също зависи от гледната точка
• "Почти е пролет" е най-дългата, а може би и най-сложната повест в цикъла. Привидно е нов прочит на "Гръмна гръм", но за пореден път е по лукянековски - промяната на миналото изменя незначително настоящето, но затова пък в съвсем библейски стил това е като вид възмездие над дръзналите да посегннат над пространствено-времевия континуум.
• "Мирисът на свободата" - като хронология на действието тя е първата от написаните до тук, в нея започва скитането на момчетата и тук вече е ярко формулирано като бунт на личността срещу обществото, позволило генетичното манипулиране с цел добиване на нова дарба от Homo sapiens. Принципно - логично формулирана и се усеща много от света на геометрите в "Студени играчки са звездите".

Сега силно се изкушавам да нагъна дузината разказа, които се намират в любителски превод, но пък оставам без запас за в бъдеще.

Харесах:
Светът винаги е вървял напред благодарение на единици хора.
***
смъртта на човек може да се нарече "превес на процеса на разпад над процеса на синтеза"
***
Но защо да го насилва, ако може да го принуди?
***
за да скриеш лъжа, трябва да кажеш много от истината
***
Времето. Четвъртото измерение, привилегия на фантастите и историците.