Разкази

Автор: Сергей Лукяненко
Издател:
Година:

Една малка коленция с къси разкази на Лукяненко отавна ме привлича, но си я пазех за "неприкосновен запас" при абстиненция. Ето че и дойде реда.
Разказите са много хубави - къси и добре написани, някои са забавни преработки на стари теми, а други хващат директно за гърлото.

• "Ако поръчате още сега" - имаше друг, доста по-ранен разказ, в който извънземни амбуланти се отбиват на земята, за да одрусат оглупелите от алчност за нови технологии правителства, обаче Лукяненко е писал с повече хумор
• "Човекът, който не умееше много неща" - поредният разказ на тема "в какво се превръщат мечтите", когато трябва да се избира между насъщния и призванието
• "Чужда болка" - много силен разказ, поредно разсъждение на тема какво ще правим, когато станем безсмъртни и всемогъщи - ами каквото и сега, ще пропиляваме живота си в глупости
• "Един ден през 2100 година" - набързо съчинен, но пък приятен разказ за свят, в който човечеството съществува едновременно и във високотехнологични мегаполиси, и в примитивни селища и то живее в удачна симбиоза
• "Нарушение" - най-слабия разказ в колекцията, терминаторите отглеждат хора в затвори, а пък те непримиримо бягат (усеща се, че е писан в СССР)
• "Не бързам" - много свеж поглед над историята на Фауст, направо ми се ще да бъде преадаптиран към Света на Диска, ще си пасне като продължение на "Ерик"
• "Разговор по мъжки" - малко слабичък, но все пак ако ще е бой за жена, то виртуалните симулации са по-добър вариант от бирени бутилки на паркинга
• "Професионалист" - носи нещичко от "Онирофилм" на Лино Адани, но си е набързо скицирана антиутопия
• "Нова, нова приказка" - много ми напомни за света на "Един от нас" на Майкъл Маршъл Смит, само че просто кратичко прогностично творение
• "Отвъд гората, където е подлият враг..." - слабичък разказ за безсмисления военен конфлинкт, който се самоподхранва и излиза извън всякаква рационална рамка
• "Съвпадение" - не разбрах много какво точно е искал да разкаже Лукяненко, освен ако е имал предвид някаква странна нишка на последователни съвпадения
• "Вечерна беседа с господин специалния посланик" - най-дългото произведение в колекцията, чудесно издържано в стила на разказите с неочакван край (в романите по правило човешката раса е агресор или жертва, но май за първи път е еквивалента на селския идиот в галактиката)
• "Последния герой" - къс готин разказ за един космически пилот, чиято основна професия всъщност е кръшкането (нещо като оня виц за прибиращия се машинист, летец и моряк)
• "Предание за първия атеист" - написан в стария стил истории за космически кораби, претърпели катастрофа сред звездите и дали началото на деградирало човешко племе на неособено гостоприемен свят
• "При условие, че е черен" - търговска история в много забавен свят, в който рекламата е абсолютно забранена, което пък поражда сериозен проблем за пласирането на нова продукция, която не е очевадно по-различна от съществуващата
• "Спиралата на времето" - весела история с корен в съветските комунални квартири (най-малоумното достижение на болшевиките), в която обзет от реваншизъм изобретател се връща във времето, за да си разчисти сметките със съквартирантите
• "Влак за топъл край" - много, много силен и много тежък разказ

Харесах:
Той не умееше да прави много неща, но затова пък умееше да пали звездите.
*** 
Умението интуитивно да намираш правилния подход беше главното в дипломацията.