Сърцето на Луцифер

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2005

 Сблъсъкът на братята Пендъргаст започна. Диоген поведе сериозно, но в продължението Алойзиъс успя да върне попадение, така че второто полувреме ще е на живот и смърт.
Шегата настрана, романът беше издържан в най-добрия стил на трилърите за гениални социопати. Лошият винаги беше пред добрите, той диктуваше темпото, избираше мишените, времето и начинът на атака. Добрите тичаха като оплезени хрътки след тенекиен заек чак до края, когато им хрумна да нарушат очавканията на противника и на свой ред да внесат изненада в действието.
Като всеки гениален социопат, Диоген 20 години подготвя план за разплата с брат си, който на свой ред е част от друг план (много ми напомни сюжета на "Умирай трудно 3"). Планомерно започна да избива малобройните приятели на брат си, подхвърляйки навсякъде преки и косвени улики, сочещи Алойзиъс за убиец с раздвоение на личността. На свой ред Алойзиъс се опитваше с нелегални действия да засече брат си и да парира действията му - като цяло доста успешно, 3 от 6-те жертви оцеляха. А всъщност се оказа, че доакто полицията гонеше агент Пендъргаст, а той пък търсеше брат си, Диоген спокойно ограби диамантената колекция на Нюйоркския природонаучен музей (аха, пак там, пак познатите лица). С малко изключение - най-ценния камък, огромен червен диамант наречен "Сърцето на Луцифер" се оказа, че е бил дубликат, докато истинския си е седял в силноохраняван трезор. И тук вече започна обрата - агент Пендъргаст открадна камъка и го използва за размяна, по време на която измъкна една от жертвите на брат си и се остави да бъде арестуван от полицията. Привидно - губещ ход, само че неговата версия за събитията изведнъж се сдоби с 3-ма независими свидетели.
Рнанът за върши подобно на "Империята отвръща на удара" - претърпели жесток разгром, в последните страници "добрите" започнаха подготовката за следващия сблъсък.
Нещото, което ме заинтригува е, че тандемът Престън-Чайлд май си създава собствена "реалност", в която се развиват историите им. "Златото на Кивира" (не съм я чел още) е част от нея, а организацията Ефективни инженерни решения на Ели Глин (искам да работя там!) е твърде добро хрумване, за да не се използва и в други трилъри.
Е, иде ред на последната част от сблъсъкът на семейство Пендъргаст.

Харесах:
Човешките същества са отвратително предсказуеми и това е еднакво вярно както за психопатите, така и за възрастните дами.
***
Никой не се възстановява от болестта да бъде роден.
***
глупостта е една от природните стихии