Момчетата на Ананси

Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2011

Изненадващо нормална книга, като за Геймън. И адски забавна, не само като за Геймън.
Като контрапункт на "Американски богове" тук боговете са в някакъв много първичен "африкански" стил - отчасти хора, отчасти животни, понякога зли, опнякога тъпи, но като цяло - простички и разбираеми.
В центъра е Ананси и неговите синове - пакостливи, шегаджии, използвачи, но като цяло  незлобливи и забавни. Само дето единият син не знае кой е, другият е безотговорен, а Ананси решава да умре. Чудесно време Тигърът решава да вземе отдавна лелеяното отмъщение и нещата се отплесват в различни посоки и реалности.

Интервюто в края на книгата също е адски готино.

Харесах:
При добре обмислена употреба усмивка като тази може да подпали свещена война.
***
гърбът го болеше по онзи особен начин, който започва в областта на коленете и стига до челото
***
беше адски искрен в убежденията си, а убежденията му до едно бяха неприятни
***
виждаше едно с очите си и нещо друго с ума си, а в пропастта между тези две неща дебнеше лудост
***
хлъзгав като змия в съд за биене на масло
***
Помнеше го, но по онзи начин, по който помним случки от детството си - отчасти истински спомени, отчасти спомен за спомена.
***
подбираше пътя си към него като сянка в слънчев ден
***
Ако от време на време умираш, хората спират да ти обръщат внимание.
***
в книгите на ужасите хората си получават заслуженото, а в комедиите получават онова, от което имат нужда