Тайната на Сенеф

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2006

Най-динамичната от всички книги за Пендъргаст. Този път липсваше обичайното опипване на престъплението в първата 1/3. Директно се започна (или по-скоро продължи) с гоненицата между Диоген и групата на Алойзиъс.
Този път предимството не беше на страната на Диоген - съществуването му беше разкрито и кръгът започна да се стеснява бързо. Отделно неговата арогантност му изигра лоша шега - съблазни повереницата на Алойзиъс, превърнатата в безсмъртна Констанс Грийн, само че вместо да я тласне към самоубийство, я тласна към безмилостно преследване (така де, много отдавна са го казали за бледнеенето на Ада пред гнева на измамена Жена).
Основният проблем беше да се измъкне Алойзиъс от строго охраняван федерален затвор. Това беше и най-слабата част на романа - цялото действие беше кърпено с бели конци на едра тропоска, в опит да се комбинират хай-тек джунджурии с главознание в една невъзможна за изпълнение бъркотия.
Първата развръзка беше доста добра - авторите си бяха свършили прилично домашното относно комбинацията от ултразвуково излъчване, стробоскопични светлини и подпийнала тълпа от самодоволни големци. Разбира се, агент Пендъргаст се намеси и с една чаша забъркан на място нитроглицерин успя да спре мелето на ниво няколко убити и няколкодесетки ранени, вместо очакваните няколкостотин трупа.
Втората развръзка си беше като извадена от роман на Александър Дюма или Артър конан Дойл - гениалния Диоген бягаше в паника от вбесената Констанс, като всеки следващ сблъсък го водеше все по-близо до смъртта. И очакваното го сполетя, в най-добрите традиции на жанра всичко се реши с класическо боричкане на ръба на вулкана пред очите на отново закъснелия Алойзиъс.
Определено тази ройка книги вдига нивото на поредицата, която като цяло се мотае на доста посредствено равнище, въпреки приятно лекия стил на авторите.