Гласът на острието

Автор: Джо Абъркромби
Издател: Колибри
Година: 2010

По-голямата част от книгата пораждаше в мен усещането, че това вече съм го чел. В няколко варианта. Отделно - много разтегнато действие, едно 150-200 страници са си направо пълнеж. Обаче последните 50 ми показаха защо книгата има толкова добри отзиви. Иха!
Схемата си е класика - бели хора, считащи се за свободни, са обкръжени от империя на черни (реално управлявана от зли магьосници) от юг, и от новосъздаено кралство на свирепи грамадни мъжаги на север. Е, не са Ангмар и Харад, обаче пък ома орки, пардон - шанка, раса-биооръжие, останка от древна война между двама братя (не, не са Ерик и Коруин, поне от досегашната информация). Има и Първи магус, който си няма шапка, но пък е плешив, има и други магове от първата генерация, поне единия - много лош и живее на юг. Първият магус събира експедиция от шест човека (ето това е новаторско, обикновено са седем!), която да отиде на майната си и да намери всемогъщ артефакт, преди корумпираното кралство на свободните бели мъже да бъде прегазено от свирепи южняци, диви северняци и после останалите да ги изтрепят орките. Паердон, шанка.
Толкова с шегите.
До тук има няколко готино изградени образа - войнът-северняк Логън и берсеркерската му част Кървавите девет; отряда елитни бойци на Логън, които са изпаднали в немилост заедно с него и се скитат немили-недраги из Севера; Феро Малджин - превъртяла от ярост бивша робиня от дълбокия Юг, която живее единствено за да унищожи колко може от империята.
Силната част в книгата е Инквизицията - параноична организация, един от стълбовете на обществото, която адски прилича на НКВД под командването на Ежов или Ягода, даже си има собствен Гулаг в най-северните територии. Съчетавайки разузнаване, контраразузнаване, следствие и корупция, Инквизицията се опитва да опази полу-разпадналата се система на управление (епохата е като в ранния Ренесанс - аристокрацията запада от глупост, но все още е управляващата сила, буржоазията вече има икономическата сила, но все още не осъзнава какво може да постигне с нея), като се опитва да балансира между интересите на всевъзможни фракции най-общо в интерес на Държавата (кралят е сенилен идиот, а престолонаследника - млад идиот, абсолютната монархия е предимно фикция). Като добавка е инквизитор Санд дан Глокта - благородник, бивш военен, някога изключителен фехтовач, герой от последната война с империята на южняците (удържал сам един мост достатъчно дълго, за да спаси цяла армията), попаднал в плен и изтезаван внимателно и целенасочено 2 години до превръщането му в негоден за нищо инвалид, но проявил достатъчно инат да се хване ан работа в Инквизицията. Глокта е загубил каквото може да се губи, включително илюзиите и скрупулите, но пък е запазил здравия си разум и не се бои да го използва. В края на романа го метнаха в една безнадеждна мисия, така че директно започвам следващия том.

Харесах:
 имаш ли нещо за правене, по-добре приключвай бързо
***
Когато не ти е останало друго, трябва да си доволен и от малкото, което имаш.
***
Това е проблемът на здравите крака, склонен си непрекъснато да тичаш напред-назад. А когато имаш проблем с движението, много внимателно се замисляш и не помръдваш, докато не си напълно сигурен, че се налага.
***
Времето лекува разбитите сърца, но не и избитите зъби.

***
от повече редпазливост не се умира, докато без хич - да
***
Трябва да те е страх, за да проявиш смелост.
***
Кръвнишките погледи вършат работа само ако после можеш да се биеш като хората.
***
Вложи всичко от себе си, но то не беше много.
***
Разликата между приятния събеседник и непоправимия кретен е само няколко чаши  вино.
***
отнасяш ли се с някого като с куче, не след дълго ще те ухапе
***
онзи вече не му изглеждаше луд - беше просто човек, дошъл от един напълно побъркан свят
***
Невероятно до къде те докарва глупостта, ако не и обърнеш внимание навреме.