Преди да увиснат на въжето

Автор: Джо Абъркромби
Издател: Колибри
Година: 2011

Запази се впечатлението ми от предишния том: това вече съм го чел. Горе-доу изплуваха и поредиците: "Властелина на пръстените" и преработката му в "Белгариада" на Едингс, както и "Божиите монархии" на Кирни. Остава да ми се губи руския източник на алюзии с ОГПУ/НКВД.
Иначе в този том нещата бяха наобратно: почти цялото развитие беше готино, без последните 50-на страници; до сега готините герои Логън/Кървавите девет и Феро изпаднаха в една очаквана и досадна любовна връзка; второстепенния хобит, пардон - полковник Колем Уест рязко изпъкна по време на кампания срещу Исенгард Севера; инквизитор Глокта ства все по-готин, заприличва на Ветинари.
Историята продълава да е предвидима - войната в Севера потръгва накриво и струва живота на престолонаследника ан Съюза (кретен, който собствената му охрана би трябвало да удави отдавна); войната на Юг след упоритата, но обречена съпротива на Дагоска срещу империята на Гуркул беше тръгнала към някакво утихване, но "изненадващото" убийство на другия принц на Съюза, гарнирано с публична екзекуция на гуркулския посланник, гарантира ескалация на конфликта. Един от най-досадните литературни герои във фентъзито - Джизал дан Лутар бе маркиран като новия крал на Съюза (явно освен Гандалф Баяз никой все още не го знае) и общо взето картите бяха раздадени за последното разиграване в тази ситория - сблъсъка на отколешните съперници Първи и Втори магус, техните школи от адепти, манипиулираните от тях империи и каквото още излезе от шапката на автора ще се състои за радост на читателите.
Смятам веднага да има дам шанс. :-)

Харесах:
Младежът беше малко над двайсетте, но се отличаваше с цялата интелигентност на преждевременно развит десетгодишен хлапак.
***
Някои хора са готови на всичко за пари, а повечто хора са готови на всичко за много пари.
***
Ако не друго, приятелят е един враг по-малко.
***
Уважението не струва нищо, а няма по-бърз убиец от собствената самоувереност.
***
Годините минават, немислимото става ежедневие, грозното става досада, а непоносимото - рутина.
***
Грешките от миналото не се погребват така лесно.
***
Първо го изпитваш върху себе си, после го прилагаш на други, а накрая просто заповядваш да бъде направено.
***
Тогава бяха времена на велики мъже, които постъпваха както е редно... А сега са настанали времена на дребни хорица, които постъпват както се наложи. Малки хора с дребни мечти, тръгнали по стъпките на гигантите.
***
Те ме мразят заради това, което съм, не заради това, което казвам.