Последният довод на кралете

Автор: Джо Абъркромби
Издател: Бард
Година: 2011

Третата книга беше изцяло в руслото на очакваното - харадците гуркулите обсадиха Гондор Адуа, където обче ги чакаше в засада Гандалф Белия Първия магус Баяз. След много бой (предимно по добрите), дойдоха роханците стириянците в черните кораби, както и редовната армия на Съюза под предводителството на хобита маршал Уест и подкрепена от дунеданците северняците на Логън Деветопръстия. Назгулите Ядачите бяха унищожени почти изцяло, с което дългогодишната програма на Саруман Втория магус Калул за производство на юнити от висок левъл бъде опропастена. Тази битка остана неразрешена и отворена за нови томове: Баяз се оказа нещо като Палпатин - безмилостен тиранин, "отгледал" Съюза за противовес на Гуркулската империя на Калул; битката между двамата просто продължава, всеки един от тях загуби част от натрупания ресурс ръшвайки базата на другия, но без да претърпи твърде тежки щети. Това беше скучната част.
Готината част беше в Севера - войната, започната от срещу Съюза от крал Бетод (марионетка на Баяз, проявила собствено мнение) беше приключена от новоизлюпения маршал Уест и завърналия се в родния край Логън/Кървавия девет. Имаше отчаяни битки, стратегически ходове, грешки, магия и измама, както и неизбежния двубой между Кървавия девет и Страховития Фенрис (който се оказа останка от древни времена, създадена от Глъстрод, най-малкия син на Еуз, за войната му с по-големите братя).
По-интересна пък беше нишката на основния герой - инквизитор Санд дан Глокта. Движен от болката и ината да не се предаде той се влачеше през всички препятствия, лавирайки изумително умело между всички големи играчи и смъртоносни заплахи, успя да се справи с всичко, да оцелее и да получи наградата в края на играта - поста на Архилектор на Инквизицията, място във Висшия съвет на Съюза и неофициално - пълната власт в кралството като наместник на Баяз. Даже се уреди с брак с Арди, сестрата на стария си приятел Колем Уест и покрай това - с вече готово дете. За да има опции за нови интриги - бащата на детето е Лутар, поредната марионетка на Баяз, назначена за крал на Съюза.
Краят на книгата беше най-интересната част и от 3-те тома. Баяз не се поколеба почти да наруши Първия закон на Еуз; най-близкия му ученик също се оказа ядач (маг-канибал, нарушител на Втория закон); прецака един от другарите си от древността, затваряйки го вовеки с откачената дъщеря на Създателя Канедиас; според някои податки - Баяз е убил и Ювенс, и брат му Канедиас. Феро Малджин се сдоби с огромна мощ, откачи окончателно и тръгна към Гуркул за да продължи персоналната си война с империята. Логън спечели всички битки и загуби окончателно възможността да намери някакво място в Севера - всъщност направи самоубийствен скок от високо в река в опит да оцелее, точно както започна и поредицата. Тогава се сетих и с кого визуализирам образа: Улвърина от Х-мен.
Силно подозирам, че в "Отмъщението на Монца" пак ще се срещна с Логън, така че ще се опитам да я докопам в най-скоро време.
А Абъркромби става за четене - стилът е приятен, цветист, много далеч от сковаността на Толкин или инфантилизма на Едингс. След "Гобленът на Фионавар" това е най-добрата преработка на "Властелина на пръстените", която съм чел. Човекът е направил опит да вкара реализъм във фентъзито и доста е успял, макар и да си остава далече от Бърнард Корнуел и "Сказание за Артур".

Харесах:
колкото по-мижав човека, толкова по-напомпани претенциите му
***
Пътешествията носят мъдрост само на мъдрия. Невежата затъва още по-дълбоко в своето невежество.
***
Мрачната всекидневна, изглежда, бе обзаведена от човек с прекалено много пари, прекалено малко въображение и крайно недостатъчно площ, върху която да разпростре амбициите си.
***
Умът не е гаранция за разумно поведение.
***
Аз съм пословичен празноглавец. С умна жена до себе си ще изглеждам пълен идиот.
***
страховито оръжие е търпението
***
...мнозинството хора предпочитат да им се казва какво да правят, вместо сами да взимат решения. Подчинението е по-лесно.
***
Многото доверия прави човека небрежен.
***
Редките прояви на невъздържаност придават на човек страховитост. Честите го  карат да изглежда пълен смешник.
***
Единствената разлика между войната и обикноввеното убийство е в броя на мъртвите.
***
мъже на път към кървава зора
***
Най-лошият враг е най-близкият ти съсед.
***
Научил съм много от грешките си... Едно не научих само - как да спра да ги правя.
***
Време е за твърди решения, корави сърца и наточени остриета.
***
Който и да беше обзавеждал Бялата стая, беше дръзнал да премине отвъд строгата неприветливост и да навлезе смело в царството на пълното неудобство.
***
може и да не разбираше много от политика, но можеше да познае кога едни хора биват прекарвани от други
***
Първо идва гордостта. После идва болката. Веднага след нея напира смирението. А накрая идва покорството.