понеделник, март 02, 2009

Истината

Автор: Робърт Дохърти
Издател: Бард
Година: 2003

Първата в поредицата, която не ми хареса повече от предишните. Въпреки това е добра, най-малкото защото Дохърти не се е подлъгал да търси поредния happy end на историята. "Нашите" победиха в един том всички - двата клана аирлиалнци и Гъмжилото, в добавка научиха собствената си история - човечеството е клон на аирлианците, само че с понижени умствени възможности и намален интелектуален потенциал. Нещо ми убягна - как това ще превърне хората в свястно пушечно месо за безкрайната война с Гъмжилото (времетраене - последните 500 000 години, военна зона - 12 галактики)? Загинаха поредната порция първостепенни, и епизодични герои, но поне има някаква логика в действието. Само във второкласните книги командосите масово оцеляват по време на опасни операции, а влюбените се натискат на финала сред труповете на враговете. Както и да е, сега остава да разбера какво е успял да намести втора в последните 2 книги от поредицата - тук беше идеалното място за край, макар и отчасти отворен.
За пореден път страхотно се дразня от смяната на преводачите - пак има нови транскрибции на имена, както и нови преводи на названия. Толкова ли е трудно преводача и редактора на поредната книга от серия да прочететат предходните, за да напаснат частите? В случая дори става дума за книги по 300 страници. Определено е дразнещо.

Харесах:
Винаги има проблем... Руснаците още от малки са научават да приемат това.
***
Няма ендакви истини.
***
Бяха спечелили войната, ала бяха изгубили настъпилия след нея мир.
***
остров на нещастие сред море от мъка
***
не съществува такова нещо като най-добър план, освен да си останеш в къщи и да се завиеш през глава

Няма коментари:

Публикуване на коментар