Автор: Робърт Дохърти
Издател: Бард
Година: 2004
Една от важните преценки е кога да спреш. На Дохърти му е убягнал удачния момент или пък е решил да доизцеди каквото може от поредицата, написвайки една излишна книга. Историята е в страни от цялото досегашно действие (макар че имаше податки от преди това). Според мен е била резервна сюжетна линия, коят все пак не е била употребена, та автора се е захванал да я осребри след написването на основната история.
Става дума за "неживите" (странно, съвсем живи си бяха и още как) - мелези между аирлианците и хората, съществували от много хилядолетия, намесващи се в човешката история и все пак изненадващо наивни до края. Всъщност точно екшън-финала в последните 30 страници горе-долу спасяват книгата от пълен провал. Не е лошо авторите с претенции да пишат за изминали епохи на различни места от Земята поне малко да се поинтересуват какви са били, вместо директно да екстраполират настоящето с подобаващо понижаване на технологиите.
четвъртък, март 05, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар