Пощоряване

Автор: Тери Пратчет
Издател: Джак Спароу Пъблишинг
Година: 2009

Или много ми е липсвал Пратчет в последните 2 1/2 години без издадена негова книга за Света на Диска, или тази е от добрите му творби. Тук Пратчет изпозлва идеята на Хари Харисън от серията за Стоманения плъх - пусни крадеца да хване крадеца. В случая Ветинари изпозлва блестящ мошеник като началник на Пощата (една отдавна неработеща организация), противопоставяйки го на майстор-мошенник, завладял с машниации семафорните кули и амбициран се да докопа всичко в Анкх-Морпорк (включително стола на Патриция). Оттам нататък е ясно - хаплив хумор, очаквани обрати и развръзка в стил 1:1 000 000. Много готин беше нагледния урок по PR и изграждане на положителен медиен образ. Особено актуална на фона на текущата финансова криза и изскачащите "далаверки" на момчетата с бели якички беше сравнението на финансовите машинации с игра на тука-има-тука-нема, само че с банки вместо карти. Хареса ми и Ветинари - като истински "тиранин" намира място в своята администрация за всеки способен човек (без значение дали човека има желание да се включи в администрацията му). Хареса ми и заиграването с компютърните маниаци (по-скоро образа на видиотения сисадмин, живеещ за и от входящите и изходящи съобщения от неговия възел на мрежата). Добро впечатление ми направи, че все пак се прави отчетлива разлика между тях и останалите инженери (с особен респект се отнася към солидните едри мъже в гащеризони, боравещи със стругове и шлайфове).

Харесах:
Странни същества са хората. Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си герой или правителство.
***
Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи.
***
Парите не са вещ, не са дори и процес. Те са нещо като споделен блян.
***
Не можеш да пробутваш лъжи на един струг или да мамиш един чук.
***
винаги гледай на хората да им е удобно да ти дават парите си
***
Никога недей да забравяш, че тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата тълпа, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу.