Смъртта ще дойде боса

Автор: Андрея Илиев
Издател: Феникс Дизайн
Година: 2009

Андрея Илиев става все по-добър с всяка следваща книга. 156 страници съдържащи 2 сюжетни линии, здрав екшън, лична драма и куп страхотни лафове - определено си е в най-добрите традиции на pulp fiction. Адски харесвам стила на писане - стегнат, с кратки ярки описания, достоверна интрига, ясен изказ и майсторско преминаване на речника и светогледа между двамата герои - бандита-джентълмен Румен и скъперника-търгаш Калин. След няколко "включвания" на всяка гледна точка вече имаш доста точна представа кой какъв е и всичките им последващи действия отговарят на логиката на изградения образ.
Стана ми болно за Деков - готиния гаден милиционер-ветеран, сритващ всеки и всичко в родния "подземен свят", в този роман той вече е изхабен и примирен човек. Тъжно някак си, по-добре куршум, отколкото инфаркт и вила в неназована западноевропейска провинция. По същата причнина ми беше тъжно и за Хищника - куршум в престрелка би бил достоен край за топ-килър, а не острие в гърба от циганин покрай рекетьорска история. Румен ми хареса още в "Когато ангелите подивеят", а тук е истински единак - вироглав и непукист почти до финала. А и финалът беше разкошен.
Абсолютно убеден съм, че съм чел разкаказ, в който беше сюжетната линия на търговеца на имоти, само че не мога да го открия на сайта на Андрея Илиев.

Харесах:
той се бе изпарил като ракия на каруцарско парти
***
в очите му имаше констатация, обаче нямаше вина
***
Безопасна игла - това е бъдещето и на най-разгонения самец.
***
дъхът ми бе смъртоносен като китайски дракон в мензис
***
Не харесвам държавата България, но страшно обичам родината си България.
***
суровото му лице на гестаповец в акция
***
Новобранка. Още не е изпикал чая от столовата в Симеоново.