Вавилон 17

Автор:  Самюъл Дилейни
Издател:  Камея
Година:  1996

Дилейни ми е сложен - интересен автор, но пишещ прекалено отнесено като за мен. И този му роман + разказа след него са от този тип.

"Вавилон 17" е писан преди 45 години - интересно беше да се види как си е представял тогава бъдещето един автор-фантаст и как си го представят съвременните. Перфокартите и споменаването на фортран будеха в мен усмивки, но като цяло скицираната система на бъдещ свят бива, може би основно защото е само скицирана. Отново темата е вечната война, макар че фокусът бе отместен към невро-лингвистичното програмиране (явно по това време тази идея не е била нарична така). Фабулата и действието са доста семпли, но пък напоследък преоткривам достойнството на стегнато разказаната история.
Разказът "Времето е една спирала от полускъпоценни камъни" не го разбрах - според смътните ми спомени има връзка със "Свръхнова", но самото криминално-футуристично повествование не ме впечатли особено, а развръзката съвсем не я разбрах. Може отново става дума за пустотата, когато сбъднеш мечтите си и не ти остане нищо за след това.

Харесах:
Научи ме да разграничавам това, което искам да кажа, от онова, което искам само да се подразбера, и кога е уместно да правя едното или другото.
***
Ако имате на разположение правилните думи, това ще ви спести време и ще направите нещата по-лесни.
***
За миг видях лицето и под воала. Веждите и бяха черни, а в очите имаше лед.