Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издател: Бард
Година: 2010
Малкият маниак ми е липсвал. Установих го още на 2-рата страница, докато Майлс Воркосиган се луташе в тунелите, изпаднал в халюцинации от алергична реакция към упойка. Повечето време покрай четенето ми изплуваха спомени от предните книги - май ще трябва за пореден път да надникна в "Игрите на Вор" и "Огледален танц".
Самата книга не е нещо особено - като за приключение на Майлс. Само го отвлякоха неуспешно, подкупите дори не ги броя в сметката. Откакто Бюджолд го задоми и направи имперски ревизор, шеметните приключения и безумните щурмове изчезнаха, заменени от сложни итриги и многослойни капани. Липсва ми Нейсмит, ако искам увъртени юридически казуси ще чета пак Гришъм.
Забелязва се, как интернет се е просмукал в съзнанието на всички - в първите книги за Майлс имаше доста абстрактни инфомрежи, а тук 1/3 от разследването мина в мрежата - ровене в сайтове, бюлетини и архиви. Моите уважения към мадам Бюджолд, за нея това явно не са думички от новините.
Най-силното беше събрано в края на книгата, в 5-те стодумки. И разбира се: "Граф Воркосиган, сър?"
Харесах:
нещастници, на които никой разумен човек не би поверил нащо по-сложно от съдомиялна, но които бяха твърдо убедени, че някой друг е виновен за всичко
***
правото на глас не ти дава непременно и правото на избор
***
Малките подаръци са, за да продадеш някому нещо. Големите подаръци са, за да скриеш нещо.
***
В началото всички бяхме уплашени до сърт, накрая бяхме отегчени до смърт.
***
Интригуваща липса, което не бива да се бърка с липса на интрига.
***
Елфска принцеса, попаднала на лоша компания и кофти дрога.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Стана ми някакво тъжно накрая и то не само защото Майлс стана граф.
ОтговорИзтриванеЕдна такава дълго проточила се поредица, в която героите се променят толкова много и където макар и неизбежно, нищо вече не е същото, ме карат да усещам как и аз съм остарял и съм се променил. А честно казано, бих искал някои неща да си остават винаги същите.
Не бих имал нищо против Бюджолд да беше закотвила Майлс на възраст между 18 и 30 (ерген!) и да го гледам постоянно как се вихри в ролята на Нейсмит. Хубаво си го написал това за Гришам.
Говорими на МЕН - когато за пръв се срещнах с Майлс, той беше кандидат-кадет, а аз - непълолетен. Сега той е граф Воркосиган, а моят син ще тръгва на училище.
ОтговорИзтриванеА ти си се чувствал стар...