Автор: Дъглас Адамс
Издател: Дамян Яков
Година: 1996
Напоследък се улавям, че помня много малко от книгите на Дъглас Адамс. А тази явно не съм я чел, въпреки подозренията които хранех.
Излишно е да казвам, че в тази книга нищо не каквото се очаква и не протича по начин, поне наподобяващ нормалния. Разбира се в това е силата на автора.
Историята е семпла - вплита нещичко от ранните години на софтуерната индустрия, пътуване във времето, извънземни, призраци и нещо като пародия на частния детектив от хамериканските криминалета.
Книгата е повече от приятна, но не съм впечатлен особено. Или съм изморен, или просто остарял.
Харесах:
Учителят обикновено научава повече от ученика.
***
Аз съм бившата му секретарка и имам намерението да се задържа на това си положение.
***
Светлината работи... Гравитацията работи... С всичко друго трябва да рискуваме.
***
онова спокойствие, което обзема хората, щом разберат, че колкото и зле да изглежда положението, няма абсолютно никаква причина да не продължи да се влошава
***
Знаете ли, ужасно много неща съм видял. Повечето съм ги забравил, слава Богу.
***
основната разлика между някой на моята възраст и някой на вашата е не колко знам аз, а колко съм забравил
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Мисля, че по-силна е втората част - "Дългият мрачен следобеден чай на душата".. Особено началото на книгата е пълно с "култови лафове", както беше да се казва навремето.
ОтговорИзтриване"Модерно" е думичката, която съм изпуснал(пак) в края на предишното изречение.
ОтговорИзтриванеЩе те изненадам ли, ако си призная че точно това започвам да чета? ;-)
ОтговорИзтриванеАз я четох преди време, но хич не ме впечатли, вероятно и за което не си спомням нищичко освен едни гротескни богове.
ОтговорИзтриване