Сфинксът

Автор: Т. С. Лърнър
Издател: Софтпрес
Година: 2011

Първата книга, препоръчана ми от Риков, която не ми хареса особено - абе направо си беше отегчителна на моменти.
Поредния трилър с мистични нюанси, насоченост - древния Египет и магията на последният му "чист" фараон. Омотана история, започнала в навечерието на Втората световна, когато група европейци, живеещи в Александрия се опитали да въродят древните магически ритуали, за да добият мощ и да променят посоката на развитие на света. Частично успели, а по-късно се разделили и вниманието им било съсредоточено в опит за издирването на магически артефакт, изчезнал по времето на Клеопатра. Ключът се оказва един британски геофизик с необичайна дарба към подземните изкопаеми, работещ в петролната индустрия. Манипулиран от различни хора и фракции, преследван от убийци той се щура из Египет от 1977-ма в опит да оцелее и разбере какво става. Развръзката беше клиширана до безумие - древна гробница край оазис, род пазители, които 2500 години продължават да служат на своя фараон, свистящи куршуми, намеси свише, само Индиана Джоун липсваше (или пък оня лигльо от поредицата "Мумията").
Честно казано, би могло да се получи история подобна на "Песента на Кали" на Дан Симънс, но липсваше плашещото усещане за сливане на реалността с кошмара до неотличимост кое какво е. И разбира се - твърде многото страници лишени от съдържание, обичайния недостатък на съвременните автори на популярни романи.

Харесах:
Човек постепенно се научава да живее сам, шумът на собствената му кръв изпълва главата му и в един момент осъзнава, че е оглушал за останалите хора около него.
***
колкото по-беден си, толкова по-склонен си да се отдадеш на религията
***
с цялата арогантност на младока, постигнал нещо в живота и твърдо убеден, че Природата е на страната на трудолюбивите, вярвах, че ще живеем вечно
***
Вярвам във всичко, освен в планинските тролове и джуджета. Но сега, като си помисля, всъщност съм виждал тролове и джуджета, само че не вярвам в тях.
***
Една от положителните страни на това да се  изправиш пред смъртта е, че започваш да осъзнаваш колко кратък е животът. Нямам време за любезности и заобикалки. На прага на смъртта съм и затова трябва да говоря директно.
***
винаги съм цянл оцеляването повече от мъченичеството