събота, август 31, 2013

За честта на кралицата

Автор: Дейвид Уебър
Издател: Бард
Година: 2013

Започналата в "Гарнизон Василиск"конфронтация между Народна република Хейвън и Звездно кралство Мантикора си върви към пълномащабна война. И двете страни са наясно с това и се стремят да заемат изгодни позиции преди първия залп. Което води към следващия подмолен сблъсък: в пространството между тях има два близки свята, населени от фракции на фундаменталистка секта, а военни бази на планетите биха дали добри шансове на флотовете в предстоящата война. И Мантикора, и Хейвън ухажват и подкупват по една от фракциите с цел получаване достъп до системите им без да се налага окупация или анексия. Проблемът е, че местните са твърдоглави, изостанали и доста далече от здравия разум. Мантикора изпраща ескадра под командването на Хонър Хорингтън, ескортираща конвой с индустриално оборудване, "подарък" за местните. На свой ред Хейвън е "продал" на своите потенциални съюзници 2 съвременни бойни кораба  под командването на "емигранти". И касапницата започва...
Приятна книга, но твърде патетична и предвидима.

Харесах:
Твърде много системи залагат на нутралитета, немалко от тях ще са неутрални и когато започне стрелбата, нашата задача е да разширим сферата си на влияние така, че повечето от тях да са "неутрални" в наша полза
***
когато един проблем е на път да намери своето решение, екстремистите стават още по-екстремни
***
за неграмотните хора е винаги по-лесно да прибягнат до опростенчески решения на сложните проблеми, вместо да изградят стройна философска система, която да потърси реалното им решение
***
Не че Нимиц беше мързелив, просто не смяташе, че усилията са нещо, към което да се стремиш съзнателно. При нужда трябва да ги търпиш, но нищо повече.Хора, които знаят че ще умрат, не допускат грешки, подведени от желанието си да оцелеят.
***
паникьосаните хора разсъждават емоционално

четвъртък, август 29, 2013

Сенчеста зона

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2010

По-слаба от другите книги на Дивър.
Линкълн Раймс и екипа му са в поредната бъркотия: в Ню Йорк някой манипулира енергопреносната система и убива, а в Мексико сити се е появил Часовникаря - елитен наемен убиец, измъкнал се от Раймс. Същевременно комуникационния отдел на ФБР е засякъл фрагменти от информация, сочещи към терористична група, подготвяща удар. Оттам всичко е по правилата на първокласния трилър - тичане по следи, атаки, капани, обрати, изненади. Само че Дивър употреби в развръзката вече използваната схема с лов на "жива стръв" в дома на Раймс, което разочарова. Сега трябва в някой следващ том Часовникаря да избяга от затвора, за да се изиграе мач-реванш.
Другото разочарование е в техническата част. Първо - неясни и злокобни бълнувания за технологична "сенчеста зона", използвана от "лошите". Трудно постижимо по описания начин. Има по-прости и ефикасни методи за защитено споделяне на информация. Второ: обясненията на електричеството и начина му на действие. Дивър е стигнал до Едисон (моите коленопреклонни уважения към гениалния изобретател), а после отива на онагледявания за неграмотни читатели чрез елементарна хидравлика (ако не знаят разликата между напрежение и ток, то надали са наясно с тази между налягане и дебит). Ако се беше запознал с учебникарските закони на Ом и Кирхоф, щеше да му е доста по-лесно.

Харесах:
Основният му интерес към електроенергията се заключваше в грижата да си я плаща редовно.
***
от една работа получаваш толкова, колкото вложиш в нея
***
Но как да разбереш дали болката съществува, ако не можеш да я почувстваш?
***
Много хора си мислеха, че са по-умни от тока, но не можеха да го надхитрят.
***
Предателството ни разкрива истината.

събота, август 24, 2013

Кутия с форма на сърце

Автор: Джо Хил
Издател: Сиела
Година: 2007

Синът на сай Кинг го бива. Имам какво да се шлайфа, но поне началото е обещаващо.
История с рок-динозавър и зъл призрак. И готик-мацки, кучета, насилие, делириум, педофил, коли, музика, катарзис и даже хепи-енд. Семпло, но добро.

Харесах:
Джуд се отнасяше с разбиране към первезиите
***
Има ли човек, който да не е алергичен към удар с железен лост по врата?
***
Смъртта е много заразна. Рано или късно всички я пипват.

четвъртък, август 22, 2013

Океанът в края на пътя

Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2013

Не грокнах в пълнота историята и май така трябва.
Една от историите на Геймън - ежедневна, странна, свръхестествена и банална. Отново герой е малко дете и през очите му се разкрива парче от света, което почти никой не вижда или поне не помни. История със сили, по-стари от световете и съществуващи почти редом до нас, стига да го поискат.
Трудно е да се опише, но си струва да се прочете.
Понякога ми се иска Геймън да беше съавтор на Зелазни за "Хрониките на Амбър".

Харесах:
Знаех, че възрастните не биваше да плачат. Нямаха си майки, които да ги утешат.
***
Може би идваха от място, където такива неща като броенето бяха неприложими, някъде извън времето и числата.

понеделник, август 19, 2013

Отмъстителят

Автор: Фредерик Форсайт
Издател: Бард
Година: 2006

Като за Форсайт - доста семпъл роман.
Първата 1/3 е запознавания с историите на различните участници в романа - от бойните полета Виетнам, Втората световна, Босна, Афганистан до тихите градове по Източното крайбрежие на САЩ и Канада. Останалото е трескава гонитба между тях.
Ветеран от Виетнамската война, "тунелен плъх" (като Хари Бош), работи като адвокат в малко градче в Ню Джързи, но се е специализирал в издирването и доставянето в САЩ на избягали престъпници. Нает е от влиятелен канадски минен магнат, ветеран от Втората световна, за да открие и отвлече сръбски бандит, действал като "четник" в Босна, където убива единствения наследник на богаташа. Проблемът е, че един от специалистите по контратероризъм в ЦРУ е взел сърбина под крилото си, за да го използва като стръв за локализирането на Осама бин Ладен. Играта е адски сложна, времето притиска всички, а бандита живее в имение-крепост в Южна Америка и разполага със собствена охранителна рота.
Най-силното беше кратък пасаж, в който се излагаше следната теория: лидерите на терористични групи първо мразят (искрено, от цялото си сърце), а после намират фокус за тази своя омраза (религиозен, политически, етнически).
Доста добре написана, но в предварителната подготовка на Форсайт има фактологични неточности, които леко дразнят.

Харесах:
Винаги е поучително да наблюдаваш как угасва военната жар, когато падне покривът над главата ти.
***
Приятелствата, родени в разгара на войната, траят час или цял живот.
***
Колкото по-висок бе постът, толкова по-кратка трябваше да е информацията.
***
Чувствата към вас са десет процента неразбиране и деветдесет процента завист.
***
Почти нищо друго не може да сближи повече двама чужденци, отколкото оплакването от жените им.
***
Твоята родина винаги ще бъде осъждана. Тя е богата, докато другите са бедни, силна, докато другите са слаби, жизнена, докато те са лениви, предприемчива, докато те са реакционни, находчива, докато те са мудни, действена, докато те са нерешителни, амбициозна, докато те са пасивни.

петък, август 16, 2013

Пастирът

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2010

Майсторски написан трилър.
Една анонимна федерална агенция осигурява сигурна защита на свидетели в периода преди поемането им от програмата за защита на свидетелите и даването на официални показания. Един доста кофти период, в който "лошите" биха искали да отсранят по всякакъв начин потенциалната заплаха. А някои лоши са достатъчно богати, за да си позволят най-добрите наемници.
Главният герой е "пастир" - смесица координатор на охраната, телохранител и детектив, търсещ лошите. Освен това изключително интелигентен, високо и разностранно образован, страстен любител на игрите. А този път е изправен срещу наемника, ликвидирал някогашния му наставник. Противникът наистина добър - умен, предпазлив, безмилостен, интелигентен. За да е по-забавно, не се знае със сигурност коя е мишената, случайно прихваната информация води към семейство на незначително ченге, където просто няма какво да привлече такова внимание. Или така изглежда. Може би. Поне до някъде.
Много добре е балансирано между екшъна, битовите драми и обратите в разследването.
Почвам да ставам фен на Дивър.

Харесах:
когато мамим, за нас дълбочината на простъпката зависи не от същността на лъжата, а от човека, когото заблуждаваме

понеделник, август 12, 2013

Войната на Калибан

Автор: Джеймс С.А. Кори
Издател: Бард
Година: 2013

Доста по-добра от предната книга.
Историята продължава скоро след края на предната поредица събития, задействани от праведния идиот Джим Холдън и екипажа му от непрокопсани мускетари. Земята и Марс са в напрегнат мир, а въоръжените им сили "за всеки случай" се държат на мушка. СВП се опитва да бъде малко повече правителството на Пояса и малко по-малко разнородна банда престъпници. А извънземната протомолекула (вероятно биооръжие, изпратено ни в зората на времето от неизвестна цивилизация) се е захванала да трансформира Венера в разрез с всички познати физични закони.
И така, над Ганимед (житницата на външните планети) са струпани войските на Земята и Марс. Наглед случаен инцидент (непознато чудовище унищожава по един пехотен взвод и от двете сили, като всяка го възприема като вражеска атака) води до кратка, но безмилостна битка, сриваща инфраструктурата на Ганимед. СВП изпращат Холдън и екипажа му да разследват какво става. В бъркотията един кораб се измъква и отнася отвлечени деца нанякъде, а чудовището (и второто) неоспоримо имат нещо общо с протомолекулата. Започва едно лутане и разследване, в които екипажа на Холдън се обединява с бащата на едно от отвлечените деца, с високопоставен член на администрацията на ООН и полу-дезертирал сержант от марсианската пехота.
Гоненица през половината Слънчева система, престрелки, комически сражения, обрати по всяко време, продажни политици, алчни корпорации, късогледи военни - всичко необходимо за една добра космическа опера.
Определено има какво да се посъкрати от твърде многото страници с размишления и диалози, но като цяло книгата е на ниво. Особено епилога - беше си истинска изненада в стил "големо бонго".
Приятно съм изненадан, че след посредствената поредица за Стен и отчайващо слабата "Сага за Седемте слънца", бард са се престрашили да започнат издаването на 3 обещаващи серии спейс-опера

Харесах:
Не е здравословно да имаме спящ бог на място, където всички можем да го гледаме как сънува.
***
Това бе свят, който вече не се делеше на имащи и нямащи, а на активни и апатични.
***
Куп дрънканици от прекалено добре платени консултанти, които си мислят, че могат да скрият факта, че не знаят нищо, като говорят два пъти по-дълго.
***
хлапаци, които си мислят, че всеки проблем може да бъде разрешен, като стреляш достатъчно в него
***
Ние не сме дори минимален екипаж. Ние сме това, с което разполагаш, когато нямаш минимален екипаж.

понеделник, август 05, 2013

Клетка

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2006

Не знаех, че сай Кинг е дал своя принос към историите със зомби-епидемии.
Малко по-различното е, че вместо биологичен вирус тук се появява компютърен, разпространяван чрез мобилната мрежа. Поразените също не са типичните зомбита - постепенно развиват групово съзнание, овладяват телепатия, започват да използват левитация, но въпреки това не са Homo super, а нещо доста непригодно за оцеляване.
Както си е по законите на жанра - един баща тръгва от опустошения Бостън към Мейн, за да открие синът си, а към него се присъединяват неизбежните верни другари. Имаше някаква развръзка и дори плаха възможност за евентуален хепи енд.
Като цяло - някаква смес на разказа "Камионите" с романът "Дългата разходка" и нещичко от "Гробище за домашни любимци".

Харесах:
Стрелбата в гръб вървеше в комплект с рухналата държава и отменените до второ нареждане телефонни услуги.
***
Кога един човек престава да бъде предател? Когато предателите станат мнозинство.
***
умът пресмята, духът копнее, а сърцето си знае своето
***
Оцеляването е като любовта. И двете са слепи.

петък, август 02, 2013

Убийствата на Бялата роза

Автор: Пол Дохърти
Издател: Еднорог
Година: 2005

Харесвам криминалните загадки на Дохърти. Семпли и изградени по стария метод на многостранно обмисляне на наличната информация за разкриване на загадката. Проблемът е излишното многословие. На моменти имам чувството, че чета пиеса, ан книга.
Тук е първата среща със сър Робърт Шалот - авантюрист от епохата на Хенри VIII и Елизабет.
Като цяло - нищо особено, поредица от убийства, целящи да се прикрият няколко кофти момента относно кратък конфликт между Англия и Шотландия, завършил с разгром на на последните и смъртта на крал Джеймс IV.
Надали ще продължа скоро с поредицата, развива се в доста безинтересен за мен исторически период, по-вероятно да опитам с някоя от другите серии на Дохърти.

Харесах:
Никога не спорете със съдбата: когато една врата се затваря, друга се отваря. Трябва само да се уверите, че зад нея не ви чака клопка.