Автор: Робърт Хайнлайн
Издател: Сиела
Година: 2008
За мен книгите на Хайнлайн са 2 вида: велики и незапомнящи се. Тази е от вторите.
Вдъхновена от стреса по времето на Карибската криза и страха от ядрена война, историята се отплесва и в края на краищата нито е постапокалиптична, нито алтерантивно-историческа. Идеята за черните, наследили света след гибелта на Северното полукълбо не е нелогична, но пък цялата японско-китайска култура на феодални имения и обяснението, че се практикува модифициран ислям успоредно с ежедневен канибализъм, никак не успяха да ми се свържат.
Харесах:
нито едно правителство до сега не е успяло да отмени законите на природата, въпреки че непрекъснато опитват
***
Ако възможностите не са равни, то най-добре да си на върха!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
И за пореден път съм съгласен, такава боза отдавна не бях срещал.
ОтговорИзтриванеА
ПП. Поздрави от Мишев, да се натряскаш като нас ;)
Jobs done! Аре наздраве и на вас, весли мамадеши! ;-)
ОтговорИзтриванеАз съм на 50-а страница, нищо особено в началото. А дъртия като преспа с приятелката на дъщеря си и като в 5 реда пряка реч се разбра, че я обича лудо, ми беше малко тъпо дори.
ОтговорИзтриване