Мрачни времена

Автор: Глен Кук
Издател: Лира Принт
Година: 2009

Имам слабост към мрачните фентъзи истории. Към Глен Кук - много голяма.
Това беше най-обърканата му книга (разказът се води от човек, пропадащ в миналото в произволни моменти от действието), като добавка - разказана от гледната точка на нов Летописец - Мъргън (който до сега се споменаваше епизодично тук-там).
За мое съжаление историята на дръпва много напред, дори не успява да разкаже най-важните за действието събития - измените на Могаба и Кинжала, просто защото Мъргън не е бил там и все още никой не му е разказал какво точно се е случило. Въпреки всичко това книгата е адски интересна, защото дава подробности от modus operandi на Черния отряд - смесицата от параноя, рутина, предвидливост, труд, кураж и наглост, които са го превърнали в кошмар за различни противници през вековете. Като добавка - черен хумор, сбит изказ и цветисти диалози.
Единственото което мога да искам е следващия том. И по-скоро, ако може.

Харесах:
За членовете си Отрядът е семейство. Отрядът е дом. Отрядът е народ от прокуденици, сами срещу цели свят.
***
Като повечето военачалници и той не позволява на реалността да му пречи да прави каквото си поиска.
***
никой от нас нямаше да се измъкне жив от този живот
***
Човешка слабост, стара като света - да се карате, докато до вас къщата ви гори.
***
Тревожни знаци следваха лоши поличби.
***
живее в центъра на торнадо от параноя
***
сериозен като копие в корема
***
Мирисът на кръв те завладява, убива съзнанието ти, умъртвява душата ти и не ти оставя нищо човешко.
***
пусна усмивка, която можеше да разтопи и броня