Време на огън и мрак

Автор: Кевин Дж. Андерсън
Издател: Бард
Година:

След 4 книги размотаване и увъртане в един том Андерсън форсира рязко действието - "форсира рязко" като за досегашните лакърдии.
Венталите и верданите се върнаха с гръм и трясък, хидрогите бяха смазани, кликиските роботи - наритани, хората съвсем се омотаха в собствените си противостояния, а илдирийците почти заприличаха на истински същества вместо бутафорен реквизит. Уви, човека има план за изпълняване и в края забърка нова история между илдирийците и фероуите, отделно организира завръщане на кликисите по старите им планети, заети днес от хората. Нито едно протъркано клише не е спестено, патетиката ескалира, лубофта разцъфва, а на фона на това за пореден път се пласира приказката за "добрия крал", който собственоръчно ще спаси народа си (ако ще и за галактически мащаб да става дума).
Така че Сагата продължава с пълна сила към окончатения happy end. Има-няма 2 тома и къде 1000 страници до там. Рискът от диабет си е за сметка на читателя.

Харесах:
Някои са заблудени фанатици, придържат се към неправилни идеи и вярвания. Други са егоистични и жадни за власт. А някои са просто глупави.
***
Истински войник, а не някое чучело с пагони или още по-лошо, политик.
***
Точното записване на събитията е толкова важно, колкото и самите събития. Общество, което не помни, не си заслужава да бъде запомнено.
***
-Хм, хем романтичен, хем практичен. Я ми напомни защо изобщо се разведохме?
-Защото по него време не се понасяхме.
***
Никога не съм мислил, че успехът ще е също толкова разочароващ като провала.
***
Когато хората започнат да купуват напълно безполезни вещи, значи икономиката се развива.
***
Надеждата е важна част от войнишкия живот, но прагматизмът е по-важен.
***
Монументално клане!