Автор: Георги Величков
Издател: Аргус
Година: 2006
Малко случайно и напълно безвъзмездно се сдобих с тази книга. "Шамар да е - аванта да бъде" доста точно описва как се чувствам.
Сборник с къси криминални разкази, които биха могли да са чувствително по-добри, стига автора не се напъваше толкова отчаяно да вкарва някакъв псевдо-жаргон за лошите (бандити и ченгета) и свръхархаичен български за добрите (бедни филолози, изкушавани от Тъмната страна).
Харесах "Старци за справедливост" (само дето илюстрацията издава развръзката и с това убива "неочаквания край") и "Първият милион" (историята с имитацията на отвличане не е новаторска, но пък беше разказана с достатъчно хумор). "Разумни компромиси" ми напомни за криминалетата на Андрея Илиев, но само бегло се доближава до тях. За сметка на това повестта "Уважаеми господа съдии" е адски зле - единственото разумно обяснениени за присъствието и в сборника е, че запълва 20% от 160-те му страници.
Харесах:
Човешкият живот има цена само докато си жив.
***
на пикник до тоалетната
***
Трогателно себеотрицание овладя госпожа Любенова да не изфучи злобно.
***
хайдутлукът също е занаят, пипе трябва и за него
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Хаха, добри цитати :)
ОтговорИзтриванеА
Осещам , че те е осенило нещо от положителната аура на Бобсана , за да е толкова незлобливо това ревю :)
ОтговорИзтриванеМишев
Определено! Ако не беше Бобсъна - какъв ли боклук щях да изкарам този шедьовър на родния криминален жанр?! ;-Р
ОтговорИзтриване