Нечестивци

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2007

Странна ми беше тази книга - едновременно мудна и напрегната, скучна и грабваща, раздута и претупана. Някак си след "Черния ангел" очаквах повече, а това беше стъпка назад към старите истории на Чарли Паркър. Единствено последната среща с Колекционера/Кушиел и подмятанията за действителната самоличност на детектива кореспондираха с подхърления преди намек, че Чарли Паркър е един от падналите ангели и все още изкупва в болка своя бунт срещу Бог.
Разследването на групата педофили, действаща успешно години наред не беше нещо особено като фабула. За сметка на това Конъли става все по-добър в изграждането на угнетяваща атмосфера в книгите си, на моменти много ми напомняше за "Сейлъмс лот" и "То" на Стивън Кинг. Не разбрах защо в резюмето на книгата Франк Мерик е посочен като сериен убиец - той е професионален убиец, при това много добър. Самият Джон Конъли го е създал като някакъв вид "тъмна половина" на Чарли Паркър (зловеща личност, в която би могъл да превърне) - именно и затова му "даде шанс" да умре, спасявайки чрез едно почти случайно убийство развръзката на историята (така де, пак имаше отвъдна намеса). Краят на романа ми беше доста мъгляв - Чарли получава нов шанс за нормален живот със семейството си (като че ли този път най-накрая наистина скъса с призраците на първото си семейство), или окончателно затъва в зоната на здрача (на моменти и "Черният ангел", и "Нечестивци"звучат като мемоари на ветеран, разкавани много по-късно и през призмата на още по-лоши изживявания). Кат че ли и самият автор не е решил все още.
Джон Конъли не за първи път откровенно посочва "дупките" на иначе прехвалената правораздавателна система в САЩ, позволяващи на много отрепки да се измъкнат от наказания. Повече ме изненадаха твърденията, че в голяма част от Мейн около 20% от населението живее в пълна мизерия (дори и от наша гледна точка) - и то преди финансовата криза и последвалият икономически срив. Май американската мечта наистина е мъртва, но пък рекламата все още работи добре.

За добро или зло това е последната книга на Джон Конъли, така че ще имам време до следващата, за да ми поолегнат преценките, в момента май съм достигнал личната си граница между "пристрастен" и "отегчен".

Харесах:
Светът е претоварен с опостушени неща: разбити сърца, нарушени обещания, разсипани хора.
***
човек без име, баща без дете
***
Хайде да говорим сериозно. Законът от истина нужда няма, трябва му само някакво нейно подобие.
***
И тя си тръгна, а аз я оставих да си отиде.
***
Какво е това човешката съвест, освен шум в главата? Реална досада, разсева те, на работата и пречи.
***
Фасада без реално покритие, арогантност върху най-обикновена наглост.