Дългият, мрачен следобеден чай на душата

Автор: Дъглас Адамс
Издател: Дамян Яков
Година: 1997

Явно Дъглас Адамс се е събудил една сутрин с идеята да нахвърля нещичко на тема скандинавски богове и хадвокатски трикове. В речултат се е появила тази книга. Не че е лоша, просто от Адамс винаги очаквам МНОГО.
Можеше да е забавно, но каламбурите бяха вече изтъркани, а развръзката - претупана и банална. Не съжалявам че съм я чел, но няма да се притеснявам когато я забравя.

Харесах:
Нямаше какво да каже на никого и го казваше високо и членоразделно.
***
трябва да отдели онези вицове, които притежават истинска психологическа стойност от онези, които просто насърчават злоупотребата с наркотици
***
за миг окото му заприлича на аерозолен флакон, втренчен многозначително в оса
***
Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва.