понеделник, декември 31, 2007

Честта на вещицата

Автор: Аманда Хемингуей (под псевдонима Джан Сийгъл)
Издател: Прозорец
Година: 2006

Последна книга, в която автора не се старае да приключи всичко с фойерверки и вселенско спасение - приятно разнообразие от "традициите" в жанра. Опасявам се, че хамериканизираните няма да я разберат. Да не говорим за богатия език на авторката, великолепно пресъздаден от Невена Кръстева (силно подозирам, че такъв стил не подлежи на превод).
И така, вещицата Фернанда/Моркадис има да изиграе мач-реванш с Моргус, а Древния дух чака своя момент на разплата. Всичко е издържано по правилата на жанра - Моргус е неуязвима за магия, оръжи и отрова, а новопоявилият се Лукас (Люк) е вероятно преродената душа на Рафарл (голямата любов на 16-годишната Фернанда, загинала с Атлантида), така че ситуацията е омотана бенадеждно. Моите почитания към авторката, успя да разреши цялата плетеница елегантно просто, без да прибягва към любимите трикове на слабите писатели (deus ex maсhina, "чеховска" пушка или най-обикновен късмет тип "едно на милион"). Хареса ми липсата на щастлив край - просто не би подхождал на стила на историята. Макар че края е отворен, подозирам че Фернанда няма да намери много щастие до края на вече обикновения си живот.
Аманда Хемингуей определено се е забавлявала, вкарвайки паралелно препратки към Шекспир, артурианските истории и същевременно подхърля някой и друг паралел към съвремието, всичко това - без обяснения (любопитно - преводачката и редакторката също не са давали обяснения под линия, надали не са се сетили, май по-скоро са "подкрепили" авторката). Какво пък - sapienti sat. Отдаванeто на чест на Толкин ме развълнува - вмъкнатата мимоходом история за старо познанстов на Рагинбоун с учен от Оксфорд, занимаващ се с езици и мечтаещ да създаде митология, на когото се представил с едно от италианските си имена - Габандолфо. Другото, което ми хараеса, беше паралела между омъжената за крал, но обичаща друг мъж Гуиневиър, с една съвременна история за принцеса като "свещ на вятъра". (Признавам си, не ги разбирам тия романтични душици, кото изкараха принцеса Даяна някакъв трагичен образ. Мдамата става известно само и единствено заради брака си с грозноватия по-възрастен престолонаследник, а после почва да кръшка наляво и надясно, демонстрирайки на света колко е нещастна, но възпозвайки се с пълна сила от лукса, осигурен от мъжа й. Всички й съчувстваха, а когато пияния шофьор на поредното й гадже я размаза, обвиняваха принца в заговор. Оказа се, че принц Чарлз цял живот е обичал една единствена, по-възрастна и доста грозна жена (абе любовта вярно е сляпа), само че си е траел и е понасял всички изцепки на съпругата си - може би защото е знаел смисъла на думата достойнство.)
Не знам какво точно не ми достигна в книгите на Аманда Хемингуей, за да я вкарам в личния ми списък "да се прочете веднага", но е много близо до тази "категория" автори.

Харесах:
Пред него стоеше типична лондончанка, повече жена, отколкото момиче, с дискретно излъчване за положение, елегантно симпатична, хладна, дотолкова загадъчна и непроницаема, че изглеждаше едва ли не мила.
***
...съвпадения не съществуват, има модели.
***
Нека обобщим: мъжете са безрасъдни и малодушни, жените са разсъдливи и храбри, мъжете са силни в ръцете, жените са силни в сърцето, мъжете са глупави и лукави, жените са проницателни и неискрени. Мъжете са себелюбиви и мекушави създания, които се крият зад гръмки слова и прибързани дела. Жените са самоотвержено до безразсъдство и твърди до край.
***
Преди няколко поколения хората са познавали свещеника. Днес познаваме банкера си.
***
Сред най-ужасните й кошмари бе как влиза в огромна зала, пълна с дискретно разговарящи хора, и осъзнава, че е облечена в ярко червено.
***
Сила плюс уединение е равно на откъсване от реалността.
***
-Вещиица съм.
-В рекламния бизнес?
-Точно така. Продавам напълно безполезни стоки на хора, които нямат нужда от тях. За това са нужни магьоснически умения.
***
Днес Парите са веруюто на човека и неговия Граал. Боговете ги няма. Мястото им е заето от дребнни хорица с едри банкови сметки.

сряда, декември 26, 2007

Вариант 13

Автор: Ричард Морган
Издател: Бард
Година: 2007

Брутална - това е най-краткото описание, което мога да дам на тази книга.
Ричард Морган ме грабна още с Altered carbon, тази книга е поне толкова добра.
Морган е писал без да се съобразява с "политическата коректност", хуманизма, псевдосвенливостта, християнския морал и каквито общоприети норми мога да се сетя. Прогнозите му за бъдещето на света (особено на САЩ), вижданията му за човешката цивилизация, прогнозите му за технологичния напредък - всичко е мрачно и цинично описано. Само не знам защо отмества действието 100 години напред - всичко изглежда не по късно от средата на XXI-ви век. Особено ми допадна израза преживни по адрес на човечеството (все пак охлос ми допада още повече). Стилът е както и в другите му книги - модерен черен роман.
Нещото, което не разбирам напълно е идеята за създаването на варинат 13 - генетично модифицирани мъже, в които са подсилени атавистични поведенчески реакции (за които Морган развива теория, че са били "изчистени" преди 20 000 години при зараждането на уседналата цивилизация чрез изтребването на "приносителите" на съответния генетичен материал), като всичко това ги превръща в яки, издържливи, гадни, безмилостни, брутални, своенравни, непокорни бойци. Но поне според мен не стават за войници - не можеш да създадеш глутница от единаци, берсеркерите са опасни, но стената от щитове ги помита винаги. Това е едно от 2-те слаби места в идеите на Морган. Другото беше накрая, когато умиращата 13-ка навиваше "нашата" да излезе и покаже на разкапаната цивилизация на преживните какво е да си "свободен" (ако правилно съм схванал - да се прегазва всички ограничаващи правила, да взима каквото пожелае и да прави каквото му хрумне). Честно казано, това не е свобода, дори не е и анархия, а долнопробен бандитизъм.
Въпреки резервите ми към част от идеите на Морган, страшно харесах романа. Криминалната интрига е на нивото на добрите книги на Лъдлъм (да не кажа, че сюжета все едно е взет от негова книга и е преработен леко). Бойните сцени на доста натурални - особено при ръкопашните схватки, а секс-сцените се доближават да тези от фентъзи трилогията на Крис Бънч за краля-маг (макар че не са на чак толкова детайлно порнографско ниво). Героите са от обичайните - единакът, коравото ченге (в случая - с дълги крака и големи гърди, освен това - туркиня, може би за да оправдае едноименна секс-техника, приложена на истанбулска улица), честен аристократ, ниндзя, злодеи от всякакъв вид. Действието е изпълнено с търчане, бой и ебане, развръзката е интересна (просто почти до края няма данни, за да се досети читателя какво става), а финала - изваден от "Буч Касиди и Сънданс Кид".
Най-добрата част е прогнозата за бъдещето на Северна Америка (с всички последици от него). Разпадането на САЩ на 3 части: високотехнологичен тихоокеански Ръб (с преобладаващо азиатско-латиноамериканско население), Севрноатлантически съюз (иронично - Съединени канадски щати, високодемократична зона в тесни връзки с ООН, включваща по-голямата частот Източното крайбрежие и Канада) и Конфедеративна република (презрително наричана Джизъсленд - старите щати от Юга плюс библейския пояс в средния Запад). Въпросния разпад е апроксимация на база резултатите от президентските избори в САЩ, на които Джордж Буш спечели втория си мандат (т.е. обезпокоително скорошни и реални данни) - до момента тези избори са най-яркия пример за набиращата сила морална криза в американското общество. Разпадът е провокиран от поредица кризи - военни пораблеми в ислямските страни (няма точно описание, но се намеква за постоянни омиротворителни операции в цяла ислямска Азия, плюс акции в Аржентина и Боливия), срив сред гражданския морал - никой вече не желае да служи в армията, а обществото е обезверено от несекващите конфликти (което дава ход на проектите за създаване на вариант 13 - генномодифицираните войници, които да спечелят войните на правителствата си), вътрешни безредици (смъртоносна епидемия, която изглежда е пренасяна от китайците, споменава се за масови линчове на китайци в САЩ) и външна намеса (изглежда един нов могъщ Китай е "тропнал по масата" и Запада не е имал възможност, сила и желание да се противопостави). Както казва един от героите на Морган: "позволихме на неандерталци с библии да разрушат страната ни". Резултата - Съюза заедно с ЕС участва в КОЛИН (Колониална инициатива на Западните нации - въпреки названието си става дума за всемогъща мултинационална корпорация) и колонизира Марс в конкуренция с Китай, Ръба развива бясно технологии и производството, а Джизъсленд деградира към крайно бедно расистко общество под доминацията на християнските църкви, с висока улична престъпност и насилие, а обществената система е или неработеща, или в ръцете на частни корпорации, изпълняващи спечелени на търг обществени поръчки (все пак интересното е, че в Джизъсленд данъците непрекъснато се понижават, което пък води до перманентна липса на средства в обществените институции). Почти смешното е, че в този свят бедни бели емигранти пресичат нелегално границата на Ръба, за да търсят препитание, а Средния Запад се изпозва като бунище в Третия свят от Ръба и Съюза.
Технологиите са предимно маркирани, без твърде много обяснения (добър ход на автора - разказвайки от гледна точка на героите той приема света за даденост, без да се оплита в обяснения). Все пак е са ясни големите развития спрямо нашето време: нанотехнологии с огромно приложение в строителство и медицина; виртуална реалност и възможност за "влизане" на човешкото съзнание в нея ("гмуркане в Дълбината", но с по-сложни и по-правдоподобни методи); морско базирана промишленост - подводни ферми, плаващи промишлени комплекси (самостоятелни юридически субекти, принципно необвързани с национални структури); изкуствени интелекти (или нещо много подобно на тях, наречено н-джин); междупланетни полети (колонизацията на Марс е в ход, а Марстех е източник на най-високотехнологичните продукти във всяка област, като вноса и разпространението им подлежи на строг контрол от страна на КОЛИН); генетика - генномодифициране на всичко, включително хора (докато Запада изпитва морални скрупули в тази насока, Китай работи с пълна пара и явно така е осигурил превъзходството си). Точно генетично модифицираните хора предизвикват грандиозен морално-политически трус в Запада (поне в САЩ и ЕС) - страхът, че потомците на генномодифицираните ще изместят обикновенни хора (особено силен е страхът от 13-ките, вече доказали своето индивидуално превъзходство на бойното поле). В следствие е създадена АГЛОН (Агенция за генетични лицензиране на ООН), 13-ките заминават или на Марс, или са интернирани в охранявани лагери без право да ги напускат (не става ясно дали същото се отнася за първите два вида генномодицирани - хиберноидите и бонобосите). Бегълците се преследват от всички власти плюс специални агенти на АГЛОН (сред тях 13-ката Карл Марсалис, нашия, ъъ, човек) и или се връщат в лагерите, или ги убиват. Не се разрешава на 13-ките да имат деца (това е още едно слабо място на логиката - като могат да ги модифицират, защо не са създадени стерилни). Интерсни са първите 2 създадени генномодифицирани подраси: хиберноидите - проспиват в условията на хибернация 1/3 от годината, в останалото време не спят и са активни и работоспособни (изглежда са създадени за колонизирането на Марс); бонобо - живи секс-кукли, създадени за радост на елита или на който му паднат (споменава се, че една бонобо действа на мъжкото либидо както голяма доза чист кокаин на съзнанието). Морган не дава информация дали мерките на АГЛОН със заточението важат и за тях, фанатиците със сигурност ги преследват. За други обособени групи не се споменава, макар че през Тихия океан в Ръба пристигат доста бегълци от китайските черни лаборатории. Обобщено: елита на човечеството създава 3-те типа необходими му изпълнители - бачкери, бойци и курви, само дето остатъка от "преживните" се усеща и се надига на бунт, та се налага стройната схема да бъде зарязана (може би). Повтарям - според мен Морган прекалено отдалечава времето, в което може да се развият тези събития, според мен ще са възможно до средата на този век.

Харесах:
Не мога насила да съжаля, че се е случило.
***
Възмездие се носи по вятъра.
***
Американските медии вече повече от сто години предпочитат сензациите пред фактите, а отцеването само засили тази тенденция.
***
Има само един начин да се скриеш от неудобната истина и този начин е да потънеш в невежество. Аз не държа на удобството и няма да търся убежище от истината. За мен е важно да знам.
***
Говоренето по принцип е лесната част. Прави добро впечатление и не струва нищо.
***
Рано или късно всички трябва да се изправим лице в лице с онова, което дебне в телата и умовете ни.
***
Страхът е бил обединяваща сила. Тогава е било възможно чрез ксенофобия да направиш една страна силна. Това е стария модел, нацията като крепост. Само че не можеш да живееш в крепост, когато целият ти начин на живот зависи от глобализирана взаимосвързаност и търговия. Стигне ли се до там, склонността към ксенофобия се превръща в пречка - или в неадаптивна тенденция според терминологията на Грумбридж.
***
Разпитът направи още няколко пълни оборота, от спокоен разговор до средна телесна повреда и обратно, но по неспасяемо низходяща спирала.
***
Живей в мир със стореното и се опитай в бъдеще да правиш само онова, с което ще можеш да живееш в последствие.

неделя, декември 09, 2007

Укротителят на дракони

Автор: Аманда Хемингуей (под псевдонима Джан Сийгъл)
Издател: Прозорец
Година: 2006

Аманда Хемингуей има страхотен език (описателен, без да е претрупан), което пък за пореден път ме кара да изпитвам уважение към преводачката Невена Кръстева. Особено добре е преведена речта на гоблина Брадахин - докарана е архаична, но без да се изпада в типичните за родните преводачи турцизми и псевдостаринен диалектен български.
Нещо в усещането от книгата ме кара да си мисля, че съм попаднал на езотерична книга, позамаскирана като фентъзи - адски ми е сходна с "Приказки за боговете" на Беа Нади (не успях да я прочета, но някой ден пак ще се опитам).
Началото на новата история беше меко казано изненадващо - бърза препратка към историята за крал Артур (е, трябва да си изчел поне няколко от вариантите й, за да схванеш бързо имената и алюзиите, авторката ги подхвърля мимоходом и без поясненния). Без повече пояснения пролога свършва и се започва основното действие - отново сързано с Фернанда Капъл. Този път тя е в кома, а душата й е замъкната отвъд Времето, в подножието на Дървото (и това ми хареса - първото Дърво, някога давало ябълките на познанието за добро и зло, а днес на него се прераждат във вид на "плодове" главите на извършилите грехове, които не могат да преминат дирекно през Дверите на смъртта. Интересна идея - Райската градина, превърнала се в Чистилище). Там я чакат два митични персонажа в плът и кръв - Моргус (от артурианските истории) и Сиселор (друг прочит на Цирцея от одисеята). Двете вещици се нуждаят от трета, за да могат чрез нейната сила отново да се завърнат в света на хората. Ферн е подложена на интензивно промиване на мозъка, а паралелно с това получава обучение, за да може да изпозлва Дарбата си. В реалния (или поне нашия) свят брата на Ферн, нейната приятелка и Рагинбоун/Каракандал започват разследване на поредния план на Древния дух, тъй като считат него за злодея в текущата история ( а пък и Древния дух никога не е невинен). В течение на това разследване се сблъскват с последния дракон на света - чрез сложни манипулации в продължение на векове Древния дух се опитва да установи контрол над него. Ферн успява да се измъкне с помощта на Калибан - чудовищния син на Моргус, минава през Подземния свят и на брега на Лета се сблъсква с преследващите я Моргус и Сиселор. Сиселор е изпепелена на място, а Моргус рухва във водите на Лета с жестоки изгаряния. Вече като истинска вещица, владееща Дарбата, Ферн се появява в нашия свят навреме, за да се включи в схватката за контрола на дракона. Както винаги победата е на страната на добрите (или поне на нашите), дракона е освободен и изпратен отвъд нашия свят, а в епилога се загатва, че Моргус може би си е съвсем жива и много бясна.
Поредицата ми допада не толкова с оригиналността на идеите, а с езика образите, които създава авторката. Различните герои имат своя индивидуалност, макар че може би малко прекалява с позитивния подход на Фернанда/Моркадис към всяка страхотия на пътя й.

Харесах:
-...Отдава не съм срещал аз злочестини. Ожидате ли още?
-Как да ти кажа, нищо на този свят не приключва завинаги, не е ли така?
***
Всички бяха облъхнати от тъмнина - хем застрашителна, хем илюзорна.
***
-Сатаната е понятие, използвано за удобство - поклати глава той. - Нека само ти припомня, че ако Христос се беше върнал няколко века по-късно и беше видял какво се прави в негово име - кръстоносните походи, Инквизицията или дори най-обикновения разкол и еретиците, изгаряни на клда заради различието в мненията, - вероятно щеше тутакси да зареже всякакви религиозни бръщолевения. Атеистът, познат някога под името Христос. Може би дори би преценил, че е най-добре да развали и унищожи човешкия род, вместо да прахосва време в опити да го спасява. Всеки получава боговете, които заслужава.
***
Виното я стопли, нощта я омагьоса.
***
Цял живот съм живял в страх. Свикнал съм с него. Смелостта е заблуда, присъща на младите. Бъдете смели.
***
Слушай сега да ти разкажа за любовта. Любовта е заблуда на ума, недостиг, роден в гладно сърце. Да обичаш означава да си вечно празен и неудовлетворен.
***
Дотук с рицарските истории. А сега ти ми предлагаш не някаква подла сделка, а доблествен договор. Аз давам, ти вземаш и хоп, наричаме го приятелство.
***
Аз съм мъртъв. Ялов плод на ялово дърво. Аз съм глас без гърло, разум без сърце. Глад без стомах. Може би това не е точно смърт, а междинно състояние - нито жив, нито мъртъв. Гангренясване на плътта. Пречистване на душата.