понеделник, октомври 30, 2006

Легенди за войната на Разлома

Издател: Бард
Година: 2006

Томчето се състои от 3 романа, чието действие се развива в света Мидкемия, като Реймънд Фийст е съавтор с други известни имена.

"Доблестен враг", Реймънд Фийст и Уилям Форсчън

Романът хронологично е от времето, описано в трилогията "Сага за Войната на Разлома", но подобно на разказа "Дърварчето" е в страни от основната сюжетна линия, като дава друга гледна точка на събитията, освен тази на главните герои. За незапознатите - през разлом между световете нахлуват войски от Империята Цурануани на света Келеуан в западните земи на Островното кралство в света Мидкемия с цел да завладяване.
Описва се история, в която рейд на диверсионната част Мародерите на капитан Денис Хартрафт в тила на цуранските войски завършва с тежко сражение и много загуби, а укреплението, в което трябва да се оттеглят се оказва унищожено от противника. Само че цуранските войски също за изтребени, което води до извода, че се е намесло Тъмното братство - доминиран от моредел (тъмните, "лошите" елфи) съюз, който е враждебен на всички извън Братството. По време на изтеглянето (по-скоро - бягството) от засадата бойците на Кралството се срещат с цуранска част под комадването на силов командир Асаяга. Въпросният командир е предвиден да стане жертва на сложните политически интриги сред цураните, обаче новата ситуация подлага на риск оцеляването на бойците му. Оттук нататък следва предвидимото развитие на сюжета - враждуващите хора се обединяват крайно неохотно срещу общия враг, изтласкани и изолирани далеч от своите в поредната скрита от света колония започват да се уважават едни други, избухва лубоф с местните убавици, опукват лошите, разчистват стари сметки и накрая вместо да се изпотрепят според първоначалния план се разделят като баджанаци. В Епилога историята става съвсем вредна за диабетици.

"Убийство в Ламът", Реймънд Фийст и Джоел Розенберг

Този роман също се развива по време на "Сага за войната на Разлома". В една от зимните паузи в графство Ламът, херцогство Ябон се провежда сбор на местните барони и техните бойни части, докато графът и останалите висши благородници и офицери са на щабно заседание при херцога на Ябон. Тъй като активни бойни действия с цураните не се водят, между благородниците избуяват стари вражди, примесени с текущи амбиции (младия граф ще наследи херцога, а тъй като още няма деца някой ще получи овакантената графска титла). Приклещени от зимата в един град войниците на съперничещите барони започват да пренасят враждата на господарите си в кръчмарски сбивания и е само въпрос на време да започан убийства и истински сражения по улиците, които малобройната градска стража и малкото останали войници на графа не биха могли да спрат.
Главните действащи лица са трима наемници, които графа и най-вече неговият Началник на мечовете и временен заместник използват като независима сила и потенциална жертва на ситуацията. Основното действие кръжи около политическите интриги и амбиции, а не както се очаква от заглавието около убийство. Всъщност убийство наистина има но в последната 1/4 на книгата, а разгадаването му е според каноните на класическите криминални загадки - т.е. предвидимо, тъй като авторите почтненно предоставят на читателя всички налични улики.
Книгата е лека за четене, но за разлика от предната почти не носи нова информация за Мидкемия.

"Джими Ръчицата", Реймънд Фийст и Стив Стърлинг

Този роман е за Джими Ръчицата, един от основните герои в книгите след "Войната на Разлома" и във "Войната на студенокръвните". Тук се разказва част от историята му след като се появява като епизодичен герой в "Чиракът на магьосника".
Приятен фентъзи роман - има си хлапашко безразсъдство, няколко любовни истории, некромантия, безскрупулни наемници и храбри селянчета.
Накратко: след бягството на принц Арута и принцеса Анита, подпомогнато от Шегаджиите (организираната престъпност в Крондор) управителя на града предприема репресивни мерки, като се очертава да обеси няколко десетки арестувани проституки, просяци и дребни крадци. Джими Ръчицата успява да измъкне всички, но е действал без разрешението на Праведника (местния бос), така че е със смъртна присида за неподчинението и неофициално предложение за временно изгнание заради успеха. В дълоката провинция се забъркв от добро сърце в нова каша - местния барон е пооткачил преди 17 години, когато жена му умира по време на раждане и с помощта на маг я поддържа в състояние на стаза. Магът пък е от доста неприятен модел и въпросното състояние се поддържа с цената на живота на деца. Следва очакваното - изнамира се сина на барона, който всъщност не е негов син, намесва се ловец на вещери от храма на Лимс-Крагма (богинята на смъртта) и в края на действието Джими и Доброто тържествуват.
Романът е най-добрият в книгата, макар че не блести с особени достойнства.

За сборника като цяло - приятно четиво за харесващите фентъзи и особено за почитателите на Мидкемия и Фийст.

събота, октомври 28, 2006

Чудовищна команда

Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2006

Отдавна не бях чел Пратчет, а по необясними за мен причини тази книга я отлагах с месеци, въпреки че преди няколко години във форум Фантастика на dir.bg Хелън (Елена Паскалева - преводач на "Шовинист" и "Посестрими в занаята") се беше изказала много ласкаво за тази книга. С основание, както се оказа.
Фабулата в началото е проста - подобно на "Петия слон" нейде из Света на Диска се води локална война, която обаче накърнява икономическите интереси на Анкх-Морпорк и Патрицият е изпратил своя Херцог да оправи нещата. Само че когато става дума за лорд Хавлок Ветинари и командир Самюъл Ваймс нещата никога не са прости.
След това идва същността - едно момиче се преоблича като момче и се записва в армията с надеждата да намери леко слабоумния си брат в бъркотията и да го измъкне. А в случая не става дума за обикновена бъркотия - страната им е воювала толкова дълго с всичките си съседи поред, че на всичките им е писнало и с помощта на анкх-морпоркската дипломация е образуван съюз от държави, сериозно превъзхождащ Борогравия, за добавка на пейзажа - войните са обезкървили страната, земеделието е трагично, зимата иде, а с нея и гладът, управлението на страна е в неясно чии ръце от десетилтия, местния Бог е откачен, армията е претърпяла вече едно сериозно поражение и е дала много пленени и убити, останалата част е в обкръжение, резерви няма, няма и от къде да се вземат. Рехавият наборен отряд, в който се включва героинята се оказва последната войскова група, която може да окаже някаква подкрепа на своите. Самата група пък се оказва сбирщина от необучени и зле снаражени девойчета, набутали се в армията по различни причини - търсене на зачезнал баща на предстоящо дете, бягство от изправителен дом, опит за себедоказване и местната Жана д'Арк. За късмет - старшият на групата е легендарен сержант, всяващ респект и от двете страни на фронта. Следва бурно действие, бой без правила, гавра с класически военно-приключенски сюжети, Ваймс в ролята на, ъъ, май че дипломат, и всичко това завършва с пратчетовска еманципация на Борогравия.
Хубава книга, макар че не е от ранга на "Малки богове" и "Интересни времена".
Впечатли ме, че Пратчет е предал почти дословно моето чувство към Родината - това е една малка, бедна, зле стопанисвана страна, обаче е МОЯТА страна.

Ведри хоризонти

Антология
Издател: Аргус
Година: 2006

В тази антология са включени 15 български разказа. Личната ми оценка е мъка, много МЪКА.

  1. Иван Гълъбов, "Преводачите": Кратък и безсадържателен, изпълнен с любимата ми вяра в по-нисшето ниво на човешката раса спрямо останалите в Космоса.
  2. Христо Карастоянов, "Грешката": Някаква комбинация от "събитията" в село Ключ от '80-те на миналия век (селски тарикат забърка мистификация с посещения на извънземни, а тогавашната перестроечна журналистика го превърна в знаменитост) и "Тунел под света" на Фредерик Пол.
  3. Емануел Икономов, "Интерфейсът": за разлика под повечето разкази на автора, този поне е читаво написан. А идеята е потресаващо новаторска, разбира се - в Мрежата се предлага кибердрога чрез съответен хардуер. Само дето братя Стругацки бяха написали "Хищните вещи на века" доста по-рано.
  4. Пламен Митрев, "Хазарт": на фона на другите - не много лош разказ, в който пак се води война, която всъщност е компютърна игра мажду разумни Играчи от различни раси и кой знае защо напомня за СтарКрафт, "Играчът на играчите" на Йейн Бенкс и "Галактически хазартни войни" на Уилям Форсчън.
  5. Георги Малинов, "Лаборатория №8": поредният изтъркан до блясък сюжет - група учени претърпява инцидент, който ги изолира в лабораторията им, те се решават да пробват експерименталната апаратура там, а останалото е виртуална реалност и реална сантименталност. Честно казано, от този автор винаги очаквам повече, защото е доказал, че МОЖЕ да пише.
  6. Кирил Добрев и Валентин Иванов, "В търсене на камъка": Оставен сам този разказ губи от забавните си качества, добре, че го четох първо в "Професия Юнак" заедно с останалите за Приказничеството.
  7. Боян Калинов, "Последният хакер": Този разказ го четох доста отдавна - не е потресаващ, но пък е приятно написан и до развръзката е логично построен. Авторът има свой си стил, който си личи във всичките му произведения.
  8. Александър Карапанчев, "Терца спатии": В този и още някои от разказите си автора оставя впечатление за новородено кутре, махащо с опашка за да го почешат зад ушите. А ако това е фантастичен разказ, аз имам нужда от сериозно преосмисляне на беглите си познания по литература.
  9. Адриан Лазаровски, "Езерото": Човекът определено си пада по убийства с брадви и това си е. Това, което не може да му се отрече е великолепният стил на писане и целият куп препратки към книги, филми и музика, които доизграждат усещането от историята.
  10. Кирил Иларионов, "Виртуалчност": Имам усещането, че този разказ или фейлетон май би трябвало да смешен, забаве, саркастичен или нещо такова. Уви, само тъповат е.
  11. Веселин Маринов, "Едип пилотът": Опит за комбинация на историята на Едип с времеви парадокс, за съжаление - не много добър.
  12. Емилиян Малезанов, "Кибере": Пак един такъв интерфейсен киберкостюм за гмуркане в Дълбината, където и яденето, пиенето и чукането са 6-звездни, срещу заплащане разбира се. Следва потресавщата изненада - Клиента е подъл хакер, за малко заблудил системата на търгашите с кибер-удоволствия, само дето е много тъп и не успява да се възползва от пробива. Както се казва - от престъпленията няма полза. Ура за моралната поука!
  13. Мирослав Пенков, "Триста милиона барела": След цял авторски сборник, "повлиян" от Стивън Кинг сега явно е дошъл реда за четене на "1984" на Оруел и "Омон Ра" на Пелевин. Фантастиката пак ми се изплъзна.
  14. Невена Паскалева, "Пътуване във времето": обичам, не, направо обожавам назидателните лекции под формата на необременяващи разкази, особено с тематика "Аз не харесвам този свят, той не ме обича, следователно Краят на човечеството е близо, защото сме гадна раса."
  15. Христо Пощаков, "Апаратът на реалностите": отново "новаторска" преработка на идеята за преместване в различни вселени с преповтарящо се действие и герои. Най-голямото му достойнство е, че това са последните 10 страници от сборника.

петък, октомври 27, 2006

Обсебването на Елейзабел Крей

Автор: Крис Удинг
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006


Една много приятна, макар и напълно непртенциозна книга.
На мен по някои детайли напомня на "Нищо никъде никой" на Нийл Геймън, както и на Лъвкрафт (като усещане).
Действието се развива в алтернативен Лондон, в който след аналога на Първата световна война са се появили свръхестeствени злонамерени същества (малко тип Зоната от "Пикник край пътя" на братя Стругацки или Погибелта на Джордан).
Може би най-сериозното достойнство на книгата е завършеността. За разлика от почти всеки свестен роман напоследък автора не си оставя широко отворени порти или недосвързани нишки, а приключва историята по логически приемлив начин. Сравнително малкият обем също е положително качество в тези времена на евтини РС-та и лесно достъпни текстообработващи програми.

неделя, октомври 22, 2006

Бебето на Розмари. Синът на Розмари

Автор: Айра Левин
Издател: Труд
Година: 2001
(Длъжен съм да призная - имам самостоятелно издание на "Бебето на Розмари", но за удобство поне за сега ще говоря за двете книги накуп.)

Двата романа са с много години разлика, като за втория имам усещането, че е писан само заради парите от сигурния пласмент на иначе слабата продукция. Левин забърква история от сатанизъм, мрачни библейски пророчества за идването на Антихриста и модерна психария, която до края държи в едно усещане - е ли е историята обективна истина, или просто героинята е изпаднала в жестока параноя, допълнена с шизофрения. Отговорът според мен е персонален за всеки от пожелалите да прочетат (и нека не забравят финалното появяване на Ал Пачино в "Адвокат на дявола").

Момчетата от Бразилия

Автор: Айра Левин
Издател: Рпортер
Година: 1993

Една история, в която Хитлер е клониран неколкократно физически, а организация от някогашните му подчинени се опитват да възстановят живота му, с надеждата някой от клонингите да стане Преродения Фюрер (да ме прощавате за закачката, не мога да се въздържа). Склонен да пропусна екшъна между нацистите-ветерани, младите еврейски отмъстители и моралния победител - евреин-концлагерист, за да си призная, че тази книга ме тласна за първи път към умуването дали физическото клониране може да се използва и за личностно копиране? Методът с гола на Бене Тлейлакс в Дюн винаги ми е бил твърде фантастичен и до някъде метафизичен, описания от Левин тип манипулация на околната среда с цел оформяне на човек по вече съществувал образец ми изглеждаше плашещо възможен и потенциално успешен (далеч съм от идеята, че крайния продукт на нацистите щеше да е намръщен дребосък с мустаци и перчем, но един клонинг на легендарна личност като Хитлер, особено надарен с неговата харизма ще предизвика Германия и Европа жесток трус, равностоен поне на падането нс Стената).
Филмът не го биваше много, макар че беше доста точен.

Степфордските съпруги

Автор: Айра Левин
Издател: Унискорп ООД (Роман експрес 11)
Година: 2004

Май това е по-скоро повест, отколкото роман, в която се описва как в едно забутано градче в САЩ съпругите на членовете на Мъжкия клуб в Степфорд се превръщат в домакини-мечта, при това с фигури взети комиксите за възрастни (стройни, с нараснали бюстове и намек за сексуално-отзичиви характери). Как - не става ясно, само се споменава, че въпросните съпрузи са водещи учени в различни сериозни компании в областите биология, химия, микроелектроника, софтуер. Намеците са - подмяна на оригинала с андроид (отречена от заподозрените, но пък без доказателства) или някава форма мозъчен контрол - без подкрепа, но и без опровержение.
Основната изненада в книгата е годината на появяване - 1972.

Сливър

Автор: Айра Левин
Издател: Унискорп ООД (Роман експрес 5)
Година: 2004
Ако правилно си спомням, първото издание на книгата е с друго заглавие - все си мисля, че съм чел книгата преди да излезе филма, но разбира се, напълно е възможно да греша.
Филмът не беше нещо потресаващо, ако не се брои участието на Шарън Стоун в разцвета й.
Историята е сравнително проста: Големия брат ни гледа у дома, само дето героинята всъщност е в дома на Големия брат (той е наемодателя на сградата, който си е монтирал незаконна вътреша система за следене). Като се отметнат класическия криминален елемент с разкриването на убиеца и секс-епизодите (нали споменах, че Шарън Стоун е в рацвета си?), остава едно замисляне, че Големия брат благодарение на техниката вече може и да не е Държавата, а общо взето който си поиска - да ни гледа навсякъде и да се възползва без колебания от добитата информация за нас.
Доста притеснителна идея - при класическия Голям брат (държавната репресивна машина) обикновенния гражданин може да е относително спокоен за себе си - Голмия брат има твърде много поданици, за да се занимава с всеки поименно, така че да му мислят активистите, другите могат да си живеят спокойно; сега нещата са променени драстично, всеки може да се натресе на собствен Голям брат.

Само ти можеш да спасиш света

Автор: Тери Пратчет
Издател: Прозорец
Година: 1997

Държа да си призная - тази книга я четох преди 7-8 години от Столичната библиотека, в момента пиша по спомени (а ако/когато я препрочета - ще пиша отново).
Пратчет е писал тази книга през 1992, но май пак е попаднал в целта - пристрастени към компютърни игри тинейджъри (днес това е банално ежедневие, а Матрицата - успешен бизнес). В типичният си стил Тратчет рязко премества гледната точка и в един момент героя/читателя се оказва вътре в играта, комуникира с извънземните, вместо просто да ги растрелва на монитора и както винаги е при него - совите не са това, което са, а финалът е следва логиката на книгата, само дето е неочакван за несвикналия с Пратчет читател.
Сга остава да се сдобия с другите 2 книги с главен герой Джони и ще попълня малкото си останали "дупки" в издаденото творчество на Пратчет.

Заради тръпката

Автор: Дик Франсис
Издател: АТИКА
Година: 2000

Харесвам криминалетата на конно-хазартна тематика, писани от Дик Франсис.
Това специално е на достопочтенна възраст - издадено е през 1965, но въпреки това е приятно написано и ми даде малко неочаквана гледна точка относно конните надбягвания - какво става между тях, как се отглеждат и тренират конете, какви са "триковете" за манипулиране на резултатите. Оказва се, че всичко е подплатено със страшно много черна работа и тежък труд, а може да бъде съсипано буквално за часове. Криминалната интрига и развръзката не блестят с нищо особено, въпреки това книгата е приятна за четене.

Професия Юнак

Автори: Кирил Добрев и Валентин Иванов
Издател: Аргус
Година: 2006

Книгата е сборник от тематично свързаните : "Търси се добър юнак", "Разказвачът на приказки", "Непостижимият аромат на любовта", "Невеликолепната седморка или В търсене на Камъка", "Денят, в който вярата се завърна", "Дакс се завръща или износ на страх", "Хартиени времена", както и самостоятелните "Горската майка" и "За сърцето на Прекрасната дама".
Основната група разкази е за паралелната Приказна земя, в която нещата са различни, но и много еднакви с родната ни реалност. Търсено или не, в произведенията се усеща родство със "Снежанка и седемте самураи" на Том Холт, Света на Диска на Тери Пратчет, "Понеделник започва от събота" и "Приказка за Тройката" на братя Стругацки, на "Пътя на Славата" на Робърт Хайнлайн (а и още доста разкази с подобна насоченост на автори от цял свят). Много харесах Иванушка&печката в ролята на местното такси, змейоветете, избягали в нашата реалност и хванали се на работа като двигатели с вътрешно горене и парни котли, леприкорните в GSM-ите и т.н., но местният хулиган и побойник - Заека с рокерско яке от меча кожа и татуировка на гола лисица на гърдите ми обра точките. Другото забавно нещо бяха шегичките с различни родни "издатели" в "Хартиени времена", макар че "ветеринарната" закачка определено не се радва на одобрението ми.
"Горската майка" е базиран на родния ни фолклор и е лишен от веселието в предните разкази. Малко съжалявам, че не е в сборниците Таласимия, но пък и света не е идеален.
"За сърцето на Прекрасната дама" е най-доброто в целия сборник - sf разказ, съчетаващ по малко недодялана юношеска любов, нелепо откривателство, политика, типичните електорнни соц-недоразумения и малко баналното оправяне на кашата чрез набързо изобретена и конструрана от подръчни материали машина на времето.
Книгата е приятна, забавна и определено си струва времето за прочитане.

Добре дошли!

Идеята на този блог е взаимствана от Палатковия лагер за пингвини на Алвин, а именно: Читателски дневник, в който да описвам личните си впечатления от прочетените книги. Допълнителна екстра е възможността след време да се върна и да сверя спомена с първоначалното впечатление.