Бебето на Розмари. Синът на Розмари

Автор: Айра Левин
Издател: Труд
Година: 2001
(Длъжен съм да призная - имам самостоятелно издание на "Бебето на Розмари", но за удобство поне за сега ще говоря за двете книги накуп.)

Двата романа са с много години разлика, като за втория имам усещането, че е писан само заради парите от сигурния пласмент на иначе слабата продукция. Левин забърква история от сатанизъм, мрачни библейски пророчества за идването на Антихриста и модерна психария, която до края държи в едно усещане - е ли е историята обективна истина, или просто героинята е изпаднала в жестока параноя, допълнена с шизофрения. Отговорът според мен е персонален за всеки от пожелалите да прочетат (и нека не забравят финалното появяване на Ал Пачино в "Адвокат на дявола").