четвъртък, юни 26, 2008

Вихър

Автор: Алън Кол & Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2008

Тандемът Кол&Бънч е писал този роман силно повлиян от гражданската война в Босна и смазването на китайските студенти на Тянанмън, с добавка от взривената казарма на морската пехота в Бейрут. Резултата е може би най-мрачната книга за Стен до сега, особено като се добави и окончателното преминаване на Вечния император към "тъмната страна".
Малко ме подразни връщането към принципа черно-бяло без сиви оттенъци. Стен, Махони и компания са много други неща, но не е и доблестни рицари на бели коне. Идеализмът в книгата ми прозвуча страшно неубедително. Ще е добре, ако поредицата приключи със следващата книга, вече звучи изчерпана.

Харесах:
Според Стен бедите идваха, докато не можеш повече да ги поемеш. Тогава те удряше двойно по-голяма.
***
Скуката беше убила повече войници от байонетите.
***
...лицевите опори, с които всяко военно училище награждаваше обучаващите се на равни интервали за грехове, вариращи от дишане до содомия.

неделя, юни 22, 2008

Мъртъвците слизат на брега

Автор: Бернхард Борге
Издател: Еднорог
Година: 2001

Приятно написана книга, в която криминалната загадка се преплита с окултна история, а дори и след развръзката остават съмнения кое е истината.

Харесах:
Смятам себе си за доста образован човек. Не споделям модерното суеверие, наречено материализъм.
***
Ти си варварин, или по-лошо - ти си цивилизован. Ти си продукт на модерната цивилизация, която замени храма с борсата, а катедралата с нефтената сонда.

сряда, юни 18, 2008

Смъртоносен удар

Автор: Роман Злотников
Издател: Литера рима
Година: 2008

Приключението продължава, ама качеството пада. Злотников нещо се е увлякъл по нулите в тая книга. Армии от по 600 000 човека се придвижват една към друга през опустошена земя, 300 000 преминават през морето с галери, с ръчни инструменти се строят стотици бойни кораби на конвейр, атомна бомба бе направена в примитивни условия...

Винаги съм се чудил, дали някой автор на епично фентъзи е пресмятал една армия от 100 000 пехотинеца колко тона храна изяжда, колко тона вода изпива, колко кубика пръст изкопава за полевите тоалетни - и то на ден. А ако добавим и коне, волове, мулета, магарета, кучета - цифрите придобиват драматичен характер. Не напразно от Гражданската война в САЩ до днес войните включващи огромни човешки маси са класифицирани като "промишлени войни".
Отделно историята със "справедливия всенароден гняв" и последвалата доброволна мобилизация е меко казано неубедителна.

Както и да е, Злотников е написал една лесно четяща се история, клиширана и непретенциозна.

събота, юни 14, 2008

25-тият час

Автор: Дейвид Беньоф
Издател: ИК Емас и ИК Глобус
Година: 2003

Очаквах криминален роман. Получих роман, проследяващ живота 25 часа от живота на осъден наркодилър преди да влезе в затовра, както и парчета от живота на най-близките му приятели (неудовлетворен брокер и фрустиран интелектуалец). Добре написана, но нищо не казваща, нампомня ми за Мартин Карбовски. Все пак съм склонен да приема, че книгатамай има нещо като щастлив край.

Харесах:
Влиянието ти носи пари, а парите ти носят влияние, но влиянието не е в парите.
***
...келнерът сигурно е велик поет на своето поколение, на когото се е наложило да избяга от Китай, защото там е поддържал разни дисидентски каузи и сега е принуден да изкарва прехраната си, като сервира храна без подправки на хора без талант.

четвъртък, юни 12, 2008

Боровата пустощ

Автор: Ф. Пол Уилсън
Издател: Велсела Люцканова
Година: 2003

Страхотен сборник! Подборка от разкази на ужаса, писани през '80-те години на XX-ти век. Като добавка Уилсън разказва накратко как и защо е написал всеки един разказ. Навремето много харесах "Пазителят на меча" (до толкова, че бях започнал да си правя от хартия макет на крепостта), а после нe знам защо хич не харесах "Проклятието" (толкова пъти споменава тази книга докато обяснява за разказите, че се изкушавам да я препрочета).
  • "Чувства" - история за проклятие над безчувствен адвокат, обречен да улавя напълно всяко чувство около себе си
  • "Наематели" - мдаа, гномите може би наистина са се покрили в покрайнините на цивилизацията и дори за убийците-социопати е по-добре да стоят в страни от тях
  • "Лица" - малка и вече прекалено изтъркана история за масов убиец с деформация, който убива и търси начин да бъде спрян от полицията (автора споменава, че по времето си идеята е била нова)
  • "Един ден от живота" - този разказ ми хареса най много (героят му учавстрва и в "Проклятието", затова се изкушавам да препрочета романа); Джак Майстора е "несъществуващ" специалист по неофициално разрешаване на проблеми с посегателство над чужда собственост или живот, а в този разказ се оказва замесен едновременно в 3 различни бъркотии, които успява елегантно да разреши с, ъъ, една престрелка и то без неговото присъствие
  • "Десетият пръст" - разкошен разказ за стара индианска магия и нов "поглед" върху историята на Уайът Ърп и Док Холидей (от "Маниту: Кошмар в Манхатън" не съм попадал на книга с подобна тематика), при това всичко е поднесено с хумор, макар и черен
  • "Изкормвачът" - още един добре познат сюжет на двойно прецакване, в който добри няма
  • "Боровата пустош" - Уилсън обяснява, че този разказ е писан като допълнение на разказите на Лъвкрафт и според мен се е справил отлично с историята за другата реалност, която може да бъде докосната на няколко места по света в определен момент и срещу определена цена
  • "Дефинитивно лечение" - разказ за Жокера (мамка му, Шегобиеца звучи много по-добре, но първия ариант вече е придобил гражданственост), макар и без участието на Батман, много добре изпипан и ме кара да погледна по друг начин на ухилиения изрод
  • "Топси" - честно казано, нито идеята да се пише цял разка на развален диалект в опит да се предаде точно мисълта на героя, нито идеята за убийство чрез угояване до инфаркт, нито канибалската сцена в края ми допаднаха
  • "Рокабили" - признавам си, не съм виждал комикс за Дик Трейси, не съм гледал и филма, така че не можах да харесам този разказ
  • "Боб Дилън, Трой Джонсън и Скоростната кралица" - Уилсън е имал и има уклон към писането на научна фантастика (въпреки някои познати ми дървени глави аз упорито вярвам, че научната фантастика, фентъзито и хоръра са си един обща жанр с различни течения), в този разказ според мен има хляб за по-дълга история, може би сходна с "Паравреме" на Х. Бийм Пайпър, "Патрул във времето" на Пол Андерсън или дори "Краят на вечността" на Азимов, но Уилсън се е ограничил до една малко семпла история
  • "Кожите" - това вече си е чист хорър, непретенциозен и кратък; дадена е и сценичната адаптация на разказа
  • "Глим-глим" - още един сценарий за кратък филм, баналната вече история за инопланетянина, контакта и човешкия страх
Харесах:
Бърз бе като втечнена светкавица.
***
Някой не беше ли казал, че действителността е това, което те спъва, когато опиташ да се разхождаш със затворени очи?

понеделник, юни 02, 2008

Голата пионерка

Автор: Михаил Кононов
Издател: Унискорп
Година: 2006

Изключително тежка книга. Много жестока смесица от преекспонирана пропаганда и брутално фронтово битие. На моменти се потрисах колко много от нещата, набити в главата на Мухата са ми били пробутвани и на мен през пионерските ми години макар и в по-мека форма и не чак толкова настойчиво. Потресаващ е логичният начин, по който 14-годишната Муха оправдава офицерите, използващи я вместо секс-кукла всяка нощ, тъжен е и списъкът на непрестанно загиващите тъпкачи. Непрестанните цитати на Сталин (май повечето неверни) в комбинация с детински размисли създава адски тягостно усещане. За да се допълни кошмара, минаващ за ежедневие, са добавени откъслечнити картини от обсадения Ленинград. В края на книгата дори и историята за маршал Жуков, собственоръчно разстрелващ измъкналите се от обкръжение войници, вече не е толкова стряскаща (според послеслова, източникът на тази история е фронтовачка, т.е. - предполагаемо достоверен). Езикът е интересен и много добре подбран, но дългите цели страници абзаци с препускащи напосоки мисли ме натоварват доста при възприемане.
Много трудно се чете тази книга и не е за всеки.

Харесах:
Да работиш за врага открито и нагло, като избереш за успешното провеждане на своята диверсия най-уязвимото нещо в нашите стоманени редици - ластикът за гащи!
***
Не може съзнателен съветски човек да изкльопа съседа си по комунална квартира и да не му приседне, камо ли пък собствено дете - пълни безсмислици!
***
Защото лейтенантската съдба е кратка като детското щастие от курдисана играчка.