събота, януари 25, 2014

Престиж

Автор: Кристофър Прийст
Издател: Август
Година: 2013

Малко случайно избрах това да бъде първата прочетена книга на Прийст. Приятна история, без да има нещо уникално.
Лондон, края на XIX-ти и началото на XX-ти век. Младежи от различни социални прослойки започват кариера на илюзионисти. Пътищата им се пресичат по злощастен начин и между тях започва многогодишна вражда, изпълнена с нападки и саботажи. Историята им е разказана чрез дневниците, прочетени от техните правнуци.Частта на Алфред я разгадах бързо (чел съм "Двойната Лотхен" на Ерих Кестнер и "Шепоти" на Дийн Кунц). Историята на Рупърт беше много по-интересната: повече житейски перипетии, повече обрати, среща с Никола Тесла. Краят беше леко странен, особено с препратката към Франкенщайн.
Сега трябва да издиря филма.

Харесах:
доброволното упорство да бъдеш лековерен

петък, януари 17, 2014

Рога

Автор: Джо Хил
Издател: Изток-Запад
Година: 2013

Втора книга на Джо Хил - второ добро впечатление. Добре разказана история, макар и не особено оригинална. Доста ми напомняше за ранни книги на баща му - "То", "Гняв" и "Пътна мрежа".
Младеж в малък град по Източното крайбрежие е в психологическа дупка. Година по-рано дългогодишната му приятелка е изнасилена и убита, докато той се е търкалял пиян в колата си на изоставен паркинг. Криминалната лаборатория на щата изгаря заедно със събраните улики преди да бъдат изследвани. Обвинение не е повдигнато, но за всички в града той е убиеца. Обещаващата му кариера на заможен младеж със социална ангажираност е зачеркната, а настоящето е депресия, алкохол и връзка с момиче, което не обича. Докато една сутрин не се събужда с рога. Дяволски рога. И способност да разбира тайните на всеки, когото докосне. И умението да внушава мисли на други хора. И възможността да се възстановява физически в огън.
Проекто-демонът тръгва през собствения си живот, разглеждавйки мислите и тайните на най-близките си. А това си е кофти работа. Още по-зле е, когато намира в брат си информация за нощта на убийството, водеща към най-добрия му приятел. Приятелят пък се оказва високо интелигентен и дисциплиниран социопат. Сблъсъкът започва, преминава през няколко обрата за да стигне до финала си. Там някъде главният герой вместо Дявол май по-скоро стана Пан, или аз така го възприех.

Лично впечатление - има хляб в Джо Хил, ще следя за други негови книги.
Изданието е с чудесна обложка, отвратително дебела хартия и куп правописни грешки.

Харесах:
Всички обичат доброто сексуално убийство, и по мое мнение още няма такава история, която не може да се подобри с малко содомия.
***
човешко същество за еднократна употреба
***
да признава, че греши, дори и когато не е така, да моли за прошка, която не му бе нужна, и да се преструва, че не иска нещата, които му идват на крака
***
Обичаше неща, написани от хора, изживели кратък, гаден и трагичен живот, или поне англичани.

неделя, януари 12, 2014

С убиец на борда

Автор: Андрея Илиев
Издател: Gaiana
Година: 2014

Андрея е събрал 13 свои къси разказа.Повечето са публикувани и преди, но това не ми попречи да ги харесам отново. :)
  • "Аджин" - наркоманче от интернат случайно придобива власт над малък крадлив дух, но това не е пътят към щастливия край
  • "Пеперудата" - селски свещеник от началото на 40-те поема грижа за юродив скитник, само дето не ще да осъзнае дарбата му
  • "Момичето" - болен от левкемия мъж среща момиче в мъглата край язовира...
  • "Самодива със синя барета" - млад офицер-десантник изпълнява задание, включващо нощен скок над местността "Самодивска поляна", но преживява невъзможна среща
  • "Вещица" - един от любимите ми разкази на Андрея Илиев, история с мутри, жертви и Сатанаил
  • "Истината за тримата братя и златната ябълка" - космичски кораб претъпява авария и каца на изостанала планета, където местните обитатели разбират по свой начин кръглите жълти маяци и многоръките кухненски роботи
  • "С убиец на борда" - отряд земни командоси нанася светкавичен удар и взима за заложник лидера на доскоро съюзническа раса, владееща телепортирането, а обратния път към своите с малък кораб е дълъг и кървав заради неоткриваем убиец на борда
  • "Те още бдят" - разказа е свързан непряко с романа "Реваншът на Тангра", извънземни кацат на Земята на лов за вълк, но нацелват самия алп Барин
  • "Ето това е живот" - извънземни накромани се друсат с енергията, излъчвана от човек при секс, но нямат ясна идея как да се докопат до нея
  • "Нестинарката" - сред закътана област в странджанско своята власт упражнява Светока, но дори и там идва ново време с нови идеи и местната пророчица ще тръгне по нов път през жаравата
  • "Истината за Червената шапчица" - още един весел разказ за аварирал звездолет на Земята и откачила сонда за събиране на биологични образци
  • "Той Адам, тя - Ева" - след 27 години полет наследниците на 2 семейства ексцентрични милиардери достигат до закупената от тях планета, за да разберат, че ако останат на нея, ще бъдат извън границите на човечеството
  • "Шантава история" - опитен следовател е извикан от отпуска, за да разследва балано убийство, само дето след това жертвата е отишла на работа, за приключи последната си задача
Харесах:
река, дълбока като нощ и бърза като страх
***
Ако бирата е топла, няма начин да не загориш боба.

събота, януари 11, 2014

Крадецът на книги

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент
Година: 2010

Очаквах много от книгата - добри отзиви и чудесните впечатления от "Аз съм пратеникът". Не ми допадна много.
Историята е от епохата на Третия Райх. Децата на преследвани комунисти ще бъдат дадени за осиновяване в семейство на бедни бачкери в Бавария. По пътя момченцето умира (вероятно от туберколоза и недохранване), майката оставя момичето в приемното семейство и изчезва завинаги. Момиченцето има късмет - осиновителите ѝ са чудесни хора (жената е хлевоуста и проклета, мъжът - кротък и топлосърдечен). Макар и трудно, тя се адаптира към новия си живот в бедняшкия квартал чрез терапия с четене на книга. Постепенно животът ѝ потръгва в - игри със съседските хлапета на улицата, училище, занимания в Хитлерюгенд. А Втората световна война набира сила - първоначално се проявява като влошаване на икономическата ситуация, с напредването на годините идват мобилизацията и бомбардировките. Дълго време семейството укрива евреин, чийто баща е спасил живота на съпруга през Първата световна война. Момичето и най-добрия ѝ приятел (влюбен от самото начало в нея) извършват дребни кражби на храна, опитвайки се да останат поне стъпка пред откровения глад. И крадат книги за нея (от място, където всъщност момичето просто може да ги вземе, ако иска). Всичко върви почти добре, до нощта, в която противовъздушната отбрана пропуска нальот на съюзническата авиация.
Разказът се води от гледна точка на Смъртта. Би трябвало да е интересно, но непрекъснатите бележки, коментари и спойлери предимно ме дразнеха.

Харесах:
Лишените от средства винаги се стремят да пътуват нанякъде, сякаш отиването от едно място на друго може да помогне. те пренебрегват факта, че в края на пътуването ще ги очаква само един нов вариант на същия стар проблем.
***
Човек може да върши задкулисно всякакви хубави неща, когато има лоша репутация.
***
упражнил свещеното си право да се държи като глупак

вторник, януари 07, 2014

Зимоковецът

Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2013

Тифани продължава да чиракува при поредната вещица, усвоявайки основно главознанието. Вече е тинейджърка, имам си момче, което не ѝ е гадже, орда фигъли, които да я наглеждат. и тайничкото усещане, че се справя с всичко Така че когато наблюдава танца Морис (който би трябвало да е алегория относно Лятото и Зимата), с лекота пренебрегва инструкциите на наставницата си и се впуска смело в танца. За да открие, че не винаги става дума за алегория. И отново баба Вихронрав се намесва, за да въдвори порядък по своя си начин, Нак Мак Фигъл предприемат поредния безнадежден поход, а момчето се превръща в младия барон Роланд. За Тифани това е просто поредната крачка към израстването.

Харесах:
червеите са доста интересни по някакъв генерално безинтересен начин
***
щом жителите на Кучивръз ги сърбят ръцете да мятат камъни по всеки, който знае повече от тях, скоро ще трябва да ги мятат по прасетата
***
Обичаше да пише писма. Те правеха света по-хубав, защото не беше задължително да се включват гадориите.
***
момиче, което разбира от прасета, никога няма да остане без мъж
***
Девойките от Кредище не бягаха често от младежи, достатъчно богати да си имат собствен кон. Е, поне не за дълго и не без да им дадат шанс да ги настигнат.
***
...като някоя старица е беззъба, това не значи, че е мъдра. Може просто да значи, че е била глупава много дълго време.
***
Толкова е ненормален, че изобщо няма да схване колко е ненормален.

четвъртък, януари 02, 2014

Шапка пълна с небе

Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2012

Имам нужда от четиво за повдигане на бойния дух, така че посегнах към неприкосновения запас от Пратчет.
Тифани, героинята от "Дребнио волен народ" е поотраснала достатъчно, за да започне чиракуването си като вещица. Но не е достатъчно пораснала, за да е имала време да поиравни дарбите с познанията. Така че неволно привлича вниманието на поредното Нещо, бродещо наоколо. Нещо безсмъртно и всемогъщо, тъпо и неуязвимо, но направило лоша преценка в избора на мишена. Защото Тифани е могъща, Баба Вихронрав е наоколо, а НакМакФигъл не изоставят своите, дори когато са от друга раса.
Забавна книга, макар че предпочитам историите за Стражата.

Харесах:
Тя събираше тишина, както другите си събират канап.
***
традиционното меле между клана на булката и клана на младоженеца, което би могло да продължи ди петък
***
Трудно е да говориш с някой, който те слуша внимателно през цялото време.
***
още при сватбата мъжете придобиват цял куп допълнителни сетива, които им се набиват в мозъка, и едно от тях служи да подскаже на мъжа, че внезапно е загазил до уши в големи проблеми
***
Звездите са лесни, хората са трудни.
***
...детенце, току-що научило, че за балоните, както и в самия живот, е важно да знаеш кога да не му отпуснеш края. Целият смисъл на балоните е да научат дечицата именно на това.
***
Хич не е лесно да се опитва човек да организира тълпа от родени организатори.
***
Да се върнеш там, където си тръгнал, не е същото като да не си заминавал.