неделя, юли 26, 2009

Третата магия

Автор: Уелуин Кац
Издател: ЖАР&Симолини
Година: 2005

Вече загубих броя на прочетените истории, свързани с крал Артур. Тази не е нещо потресаващо, но е кратка, семпла и приятно написана. Противоборството между Кръгът (жените) и Линията (мъжете) - строго обособени групи със специфични облекла и сили доста ми напомни за "Не е време за дракони" на Перумов&Лукяненко, но тази е доста по-ранна. Стилът ми напомняше малко за Гай Гавриел Кай, а се оказа, че и Уелуин Кац е канадец.

Харесах:
Беше часът на тишината, когато цветовете се губят. Сиви руини, сиви скали, сиво море, сива земя и сиво море.
***
Който хваща вълка за врата, без да държи тояга в другата ръка, трябва да е безразсъдно храбър.
***
Недовършената игра не е загубена.
***
Когато единствения смисъл на животат ти си ти самият, смъртта е тежка.

събота, юли 25, 2009

Небесни материи

Автор: Ричард Гарфинкъл
Издател: Бард
Година: 2009

След "Roma eterna" на Силвърбърг това е друг опит да се напише алтернативна история. В случая става дума за свят, подобен на нашия, но с различни физически закони (или поне така го разбирам), в който световното господство се оспорва в безкрайна 900 годишна война между елинистичната цивилизация (комбинираща науката на Атина с военщината на Спарта) даоистката Поднебесна империя.
Не е блестяща, а като фабула е достатъчно клиширана, но поне авторът много се е постарал да пише в стил, наподобяващ на "Илиадата" (на моменти почти очаквах боговете да се появят лично, вместо само да осеняват героите с присъствия).

Харесах:
С изключение на препускането с камила през неравен терен по време на пясъчна буря, пътуването с лунна шейна е най-неудобния начин на придвижване, изобретяван някога от човека.
***
Небето устоява, Земята оцелява.
***
Подходящия човек е по-велик от подходящия меч.
***
бойни другари от детинство

понеделник, юли 20, 2009

Земно ядро

Автор: Скот Сиглър
Издател: Бард
Година: 2009

Напоследък прочетох няколко подобни книги - "Тунели" и "Пропадането" също са истории за подземни цивилизации, враждебни към нашата на повърхността, а "Докосване до султана" е сходна с нелогичния екшън и дървеняшкия стил на разказване.
От години Бард са занемарили подборката на книгите в поредицата "Избрана световна фантастика", така че тази дори не е най-слабата в нея. Просто на тоя насилен екшън с елементи на фантастика мястото е в "Кралете на трилъра".
Много ме подразни клиширания финал - експлозия на вулкан, но достатъчно бавана, за да може последните оцелели герои да се измъкнат на косъм. А епилогът с мачисткия реваншизъм и плановете за ксеноцид ми прозучаха по-фалшиво и от родния конкурс за Евровизия.
Все пак имаше един интересен момент - технологията за пробиване на километрични вертикални тунели чрез изпаряване на скалата с лазер и изсмукване на парите с вакуум. Проблемът беше, че опита да си представя как ще стане това за описания период все ме навеждаше на мисълта, че вместо дизелови генератори в лагера би трябвало да има ядрен реактор. Идеята за корпуса на космически кораб като шина за данни и захранване едновременно беше интересна, но не успях да си представя като как ще стане. Май инженерната деформация почва да ми се отразява все повече.

Харесах:
Ако може да мисли само за мръсотията по килима си, значи заслужава нещо още по-лошо.
***
лудо алено и смъртоносно жълто
***
Културата им е военна. Ще умрат, но няма да се признаят за победени.

неделя, юли 12, 2009

Метален рояк

Автор: Кевин Дж. Андерсън
Издател: Бард
Година: 2008

Книга, писана в традиционния за Андерсън "епичен"стил - 450 безсмислени страници последвани от 150 посредствени (за пръв път се промъкват по-сурови нотки и "добрите" вече не успяват да се докопат до разврръзките 1:1 000 000). Подължава се бясното разтягане на локуми, подробно проследяване на незначителни сюжетни линии и като за капак - Андерсън не се посвени да задълбае в посока "единния вселенски разум".
Много ме забавляваха натруфените лафове, особено "незаконно въстание" и "церемониален боен кораб". Дали понякога посредстените авторите на многотомни поредици обмислят какво всъщност пишат за попълване на обема?
Честно казанао, най-много ме дразни почти непрекритата пропаганда на старата идея за Краля-слънце (Батюшка-самодържец и т.н.) - добър, умен решителен, благороден, който сам ще оправи всичко, стига само лошите министри да не му пречат. Смешното е, че противовеса му е точно "самодържец" - председателя на Ханзата, действащ като типичен диктатор (а реално нищо не се казва за политическото устройство на земната Ханза, освен че има председател, склонен към еднолична власт).
Добрата вест е, че остана само един последен том.

Харесах:
Като контролирам информацията, мога да контролирам настроенията, а като контролирам настроенията, мога да променя реалността.
***
тънката разлика между информация и знание
***
В най-добрия от възможните светове умният човек прави разумен избор и умните хора го следват. по-често обаче поне ено от трите не е вярно.
***
Има разлика между това да си оптимист да си идиот.
***
сразен но не и унищожен, разбит, но все пак оцелял
***
Разполагаш с цялото време на света... пет, десет секунди... колкото ти трябват.

понеделник, юли 06, 2009

Дан на Хрътките

Автор: Стивън Ериксън
Издател: Бард
Година: 2009

Много се заричах да не започвам поредици, които не са доиздадени или поне донаписани. Изкуших се да започна тази в разрез с намерението си и вече съжалявам. Поредицата е адски интересна, във всеки том има податки към други събития, които е много забавно да наместваш една към друга, уви - на мен почти половината книга ми трябваше, за да си поприпомня кой, къде, кога, кому, защо...
Отделно е твърдото ми убеждение, че Ериксън пише няколко книги в една обща вселена едновременно и за по-лесно ги събира в общи томове.
Този том беше може би най-тъжния. През цялото време витаеше усещане за обреченост и краят беше подобаващ - Аномандър Рейк се принесе в жертва на Драгнипур за да прекъсне най-сетне цялото безумие. Умряха още Подпалвачи на мостове в никому неясна схватка (това явно ще остане за другия том, както и поръчката към Карса Орлонг за убийство на бог). Завръщането на недоумрели действащи лица вече не ми прави впечатление, дори когато става дума за Древен бог или убития бог на смъртта. Дивото пътуване на Маппо Рънт през световяе и селения с впряг на Търговска гилдия Тригали към Икариум също ще завършва в другия том. От останалите събития имам повече въпросителни, отколкото ясни идеи какво и защо се случва. В стила на Ериксън - ще разбера в 10-тия том, ако все още си спомням какво ме е озадачило (освен историята за войната на цялата раса Джагът срещу Смъртта).
Изказът на Ериксън продължава да ме очарова - на места семпъл, на места - пищен, но винаги адски колоритен.
А, да: мразим Круппе, любезни, мразим го! Пак съм доволен, че Ериксън го засече с в обща сцена с Искарал Пъст само за една страница, иначе съвсем щях да лудна от литаниите двамата противни олигофрени.

Харесах:
отричането на отказа
***
кафявите й очи бяха големи като на просяче
***
Винаги си щедър с моите пари.
***
Стражи без нищо, което да пазят.
***
Човек без страх е човек, забравил правилата на живота.
***
Там, където се роди култ, жреци и жрици се появяват със спонтанността на плесен по хляб.
***
Нямаше повече полза, отколкото тупването на бебешки юмручета в тишината, нехайна за всякакъв плач.
***
Живите нивга не слушат мъртвите... И правилно. Ако бяхме толкова умни, щяхме все още да сме живи.
***
Без последователи цивилизацията никога нямаше да се роди.
***
Тиранинът вирее, когато първият шибан глупак отдаде чест.
***
-Вие сте луд!
-Не оспорвам мнението ви. Въпросът е дали вие сте нормална.
***
Ей това му е проблемът на света, нали? Никакъв мерак за нещо ново!
***
Можда се идиоти, Сцилара, но сме лоялни идиоти.
***
Няма полза да стоим заедно, защото всеки от нас ще падне сам.
***
Най-трудното за преподаване е умението да оцелееш.
***
Простите същества не са прости. Те са различни.
***
Дойде ли смъртта, душата чака.
***
Скръбта е най-самотното от всички чувства.
***
нищо по-натопорчено няма от това да бягаш колкото ти сили държат със скоростта на охлюв
***
Чист като музика, светъл като истина, силен като увереност.
***
Неврози, изваяни в камък.
***
трикрако псе, подгонило зайци в полето
***
Как толкова често претенцията за право води до това друг да загуби своите права. В който момент всичко се свежда до това кой държи най-дългия меч.