Епицентър

Автор: Бони Рамтън
Издател: Атика
Година: 2000

Слабо и наивно. Дамата се е опитала, но освен желание да напишеш военен трилър си трябват поне малко познания и логика. А, да - също и карта, по възможност и глобус. Няколко справки в Интернет също няма да навредят.
Самата идея да се повери разследване в свръхсекретен военен обект (с потенциална шпионска афера) на цивилен полицай (с оправданието, че най-близкия следовател от военната Следствен служба може да дойде чак след няколко дни) е меко казано тъпа. Оттам нататък мога да продължа да изброявам една след друга нелепостите - военните оставят цивилната полицайка да се разхожда въоръжена из въпросната база; охотно й обясняват тайната (това е командния пункт на официално несъществуващата към момента на писане противоракетна отбрана на САЩ); постсъветски шпионин от ГРУ го раздава дилър на информация за въпросното ПРО, а в края на романа руските военни от командването на Ракетните войски се чудят как е паднала ракетата им; ислямски терористи превземат база с междуконтинентални ядрени ракети в Узбекистан (дамата да поогледа картата на екс-СССР, за да забележи къде е Узбекистан и да прецени по кой континент си струва да стрелят ракетите оттам), а въпросната база има персонал от 4 (четири) руски военни; да си намери нормален справочник, за да открие в него съветски десантен хеликоптер с официално име "Хайнд" (защото и руснаците го наричаха така); мога да продължа още доста.
Патетичната хамериканса простота би била досадна, ако не беше естествена (абе авторката определено си вярва) - полицайката, бивш военен пилот, много мрази шпионите, защото всеки път като влизала в бой, се изправяла срещу открадната американска технология. Добре че са хамериканците, та да има кой да измисля технологии, иначе колелото, огъня и топлата вода щяха да са ни недостъпни. Отделен е въпроса, че въпросната героиня никъде в романа не споменава да е участвала във войната в Залива или която и да е друга военна операция, та не схванах с кого е влизала в бой като военен пилот.
Хареса ми една сцена от романа: анализаторка от ЦРУ я обвиняват, че не е достатъчно отдадена на работата си (каквото и да значи това), защото ходи на обяд, не остава след края на работното време, не идва извънредно на работа. Адски ми допадна нейния отговор: аз съм интелигентен и способен човек, мога и върша работата си отлично в 8-те часа работно време, не ми се налага да работя допълнително и не разбирам хората, които претендират да са умни и способни, а не могат да си свършат работата в нормалното работно време и висят допълнително в службата. Мдаа...
Опитът не е лош, даже края на книгата беше почти интересен, обаче амбицията не съответства на написаното.

Харесах:
Ако искаш да знаеш, снобски е хотел с четири звезди. С пет е като у дома, само че по-хубаво.

Соло

Автор: Бил Муди
Издател: Атика
Година: 2001

Приятен криминален роман без особени претенции. Сюжетът: музикант е нает за посредник в случай на изнудване на бившия му работодател, играта загрубява, а в края се оказва усложнена схема за измама. Не лоша книга, но не е нещо особено или запомнящо се. Трябва да отбележа, че автора не се е увлякъл в списването на излишни страници с любовни трепети или пространни размишления за нерадостната съдба на осакателия музикант. Все пак и това е нещо положително.

ДПП (NN)

Автор: Виктор Пелевин
Издател: Калиопа
Година: 2005

Чудя се за две неща: с какво се друса Пелевин и с какво трябва да се надрусам аз, за да го грокна. С алкохол не става - пробвах.
Пълното заглавие на книгата е "Диалектика на преходния период (от никъде за никъде)".

• "Числа" - Историята започва от някъде, набързо се минава през смутния постсъветски преход от времената на Eлцин с неизменните чеченски бандити (идята за стрeлкова школа на въртящите се дервиши ме разби), плавно се преля към ерата на на Путин и отново взелата ръководна роля ФСБ, като на през цялото време героя се лута в собствения си омотан и същевременно елементарен живот. Всичко в него е подчинено на леко смахната нумерологична игричка с числото 34 като поличба и прокоба. Живот на обикновен "нов руснак" до 43-тия рожден ден, когато всичко рязко се обърква и срива - към край или ново начало.
• "Македонска критика на френската мисъл" - поредната безумна история, смесваща псевдофилософия, сатира и дявол знае какво. Обяснява някои вторични факти в "Числа"
• "Един вог"- разказ/есе/мисъл в едно изречение за суетата на самонабедените VIP (по родните разбирания) и стремящите се към това, като са използвани 2-ма герои и мимоходом спомената ситуация от "Числа"
• "Акико" - много готина комбинация от псевдояпонски киберсекс и вица за Путин в Интернет
• "Фокус група" - Пелевин разсъждава за отвъдния живот, а края ми напомни за Матрицата. И пак има препратка към персонаж от "Числа"
• "Гост на празника Бон" - май че е разсъждение за безсмислието на един безсмислен живот
• "Записки за търсенето на вятър" - писмо-размисъл на тема, която напълно ми убягна

Типично за Пелевин лафовете се стоварват един след друг, но си признавам, че идеята за будистко порно успя да ме същиса. В превода на англоезичните лафове обаче има груби грешки (или пък са засукани идиоми, далеч извън обхвата на бедния ми инглиш).
Този автор трябва да се чете на малки дози, макар че дори и тогава облъчването е сериозно.

Харесах:
информационните проститутки от телевизора
***
Колко гадно нещо е това красотата, ако се позамислиш.
***
краставицата може понякога да се използва вместо хуй, но хуят никога не може да се използва вместо краставица
***
Истински духовен макдоналдс. You know, I hate spiritual fast food!
***
самоубиецът-оптимист прекрачва от перваза в по-добрия свят
***
...трябва да се отнася към привидните пропуски така, както към написаното с четчица, на която й свършва туша - нали никой не би приел това като недостатък на калиграфията, въпреки че без съмнение би било мърлячество, ако боядисваш ограда.
***
До святото - един километър боси по водата.
***
...ние сме си в Европа, само дето мечките ни са бели.
***
Пак добре ако го застреляха веднага, без бързовар в гъза...
***
Времето е такова, жестоко, душата ти пуши като спирачна накладка.
***
...не става ясно къде са отишли милионите вярвали в комунизма души след закриването на съветския проект.
***
Вие сте вие, докато помните, че сте вие.
***
...хората от край време са криели в книгите най-хубавото, което са успявали да добият в изтощените каменоломни на душите си.
***
Бог наричаме онова, което все още не сме в състояние да убием, но когато успяваме, въпросът вече не е актуален.

Сарантийска мозайка: Бог на императори

Автор: Гай Гаврие Кай
Издател: Бард
Година: 2008

Кай е уникален - не разказва нещо ново, не вкарва "спецефекти", не задълбава в душевност или срасти, а все пак книгите му грабват вниманието и го държат .
Единственото, което ми поразвали четенето на книгата беше, че все пак основата е Византия, a не я долюбвам много (израснал съм с книгите на Вера Мутафчиева и Фани Попова-Мутафова).
Самата фабула не ме впечатли, но пък Кай много майсторски подрежда и нагнетява събитията - всичко е просто, логично и направо се усеща - напълно неизбежно. Почвам да му ставам сериозен почитател.
Басанидският лекар Рустем беше много добре развит като образ - с всички поличби, които следеше и понагласяше, с комбинацията от примирение пред съдбата и непримирим характер.
Сега, не мога да не си призная, че макар да не съм фен на надбягванията (без значение дали са хора, колесници или болиди) се изкефих на сцените с Хиподрума и враждуващите фракции. Длъжен съм да отбележа, че Сините опрделено са доминиращите във всичко. ;-)

Харесах:
Военщината успяваше понякога да прави нещата както трябва, едва ли не напук на самата себе си.
***
Децата са нещо, което те пази - както ги пазиш ти - от света.

Сарантийска мозайка: Пътуване към Сарантион

Автор: Гай Гавриел Кай
Издател: Бард
Година: 2007

Много ми е странно отношението към този автор. Обикновенно не харесвам бавни истории с малко и мудно действие, обаче нещо в стила на Кай ме грабва - и "Лъвовете на Ал-Расан", и "Гоблена на Фионавар", и "Сарантийска мозайка" са ми доволно познати като сюжет, а въпреки това ме увличат.
В тази история Кай е взел за основа Византия (само че от света на "Лъвовете на Ал-Расан") в периода между падането на Западната римска империя и нашествието на исляма.
Описанието на епохата е добро, използват се гледни точки от различни места и прослойки, проблема е мудното развитие на историята.

Харесах:
И също така умееше да ругае с изобретателност на фразата, достойна да си я записва човек.
***
Всъщност никой мъж не притежава една жена... Има тялото й за малко, ако извади късмет, но само бегло надзъртане в душата й.