неделя, октомври 25, 2009

Станция Пердидо

Автор: Чайна Миевил
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Доста пъти съм чувал armydreamer да споменава за Чайнa Миелвил. Е, най-сетне прочетох първата част на негов раоман. Едновременно съм очарован и разочарован.
Действието се развива в света Бас-Лег (различен от Земята, населен с хора и много други разумни раси, за момента има само бегли фрагменти от история), в град Ню Кробузон (стийм-пънк кръстоска на Мос Айсли и Анкх-Морпорк). Поредната история, в която учен-бунтар търси нов път в науката на фона на едно общество, разпадащо се от бедност, престъпност, корупция, расизъм и несправедливост. Втората част се очертава да е посветена на развръзка, детерминирана от случайни съвпадения. Дано не съм прав, но е малко изтъркано.
Очарованието на книгата е в амосферата. Миевил е изградил свой колоритен свят, в който небрежно е вкарал в непротиворечаща си взаимовръзка всичко, за което се е сетил- наука, магия, приказни създания, ришатра, бандитизъм, полицейщина, дори синдикални борби като от XIX век. Другият огромен плюс е стилът и езикът на автора - успява да наслагва прилагателни без да претрупва фразата, с което създава адски колоритни словосъчетания: жизнерадостна похотливост; здравословна измършавялост; енергична агресивност.
По някаква причина кметът на Ню Кробузон и неговите помощници адски ми напомнят за архиканцлер Ридкъли и преподавателите от Невидимия университет. Хареса ми и системата на милицията - цивилни и прикрити в тълпата, до момента да нанесат удар по престъпници или бунтовници. Тактиката и техническите им средства бяха много добре описани.
Май си намерих моя бог - Палголак, бог на водниците (раса на нещо като водни елементали) - бог, почитащ знанието и с вярващи, които са превърнали храмовете си в библиотеки, отворени към всички (почитат познанието дори пред бог Палголак) и четящи непрестанно (каквото научи вярващия, научава го и Палголак).
Мога само да се надявам втората част да ме изненада приятно.

Харесах:
безмълваната еротика на младите хора
***
декадентска, изобретателна, вманиачена, фетишизирана плътска поквара и извратеност
***
контрол чрез децентрализизран страх

неделя, октомври 18, 2009

Пергаментът

Автор: Хал Дънкан
Издател: 2007
Година: ИнфоДАР

Да кажа, че книгата е странна, е все едно да кажа, че водата е мокра. Почти от година (след "Здрач" на Глуховски) не съм чел нещо, което да е поне близо до подреденото безумие на тази книга. Принципно винаги съм мразел книгите, в които сюжета е не просто нелинеен, ами и прескача без маркировка към различни гледни точки, сюжетни и хронологични линии. Е, тази е изключение - почти безпроблемно се следи омотаното действие на различните герои по целия Пергамент. Богатият език на автора също е от полза.
Книгата ми напомня едновременно за "Вселените на Правдивия" на С.П. Сомтоу, "Донърджак" на Роджър Зелазни и "Тъмната кула" на Стивън Кинг, като същевременно си остава уникално странно четиво за мен. Дали я харесах е сложно да си отговоря - подобно на "Прераждането на Исус" на Джеймс Босеньор всичко ще зависи от края на историята (не че третата от поредицата за клонирания Исус ще излезе в обозримо бъдеще). "Пергаментът" е базирана на фрагменти от древните митове на Месопотамия и Финикия, преплетени с апокрифите на Стария завет и събития от 20 век, всичко това поднесено през гледните точки на 7-8 герои-безродници (едновременно свръх-хора, метахоми, ангели, богове и демони), преживяващи трансформации в различните епохи и светове от Пергамента (цялата възможна Вселена). Идеята за Напева, който формира света и древния истински език, в който форма, съдържание и емоция са едно и може да служи като инструмент за промяна или разрушаване на на реалността съм я срещал и друг път, но тук е адски ъъ, релефна? Гей-любовната история на двама от безродниците ми се струва набутана основно заради личните сексуални предпочитания на автора, поне до момента не обогатява с нещо историята, но пък и не я затлачва с нищо.
Сложничко е за четене, но вечер Theater of Tragedy и бутилка мерло доста подпомагат процеса.
Ще направя пауза и се захващам с "Мастилото", любопитно ми е какъв Апокалипсис си представя Дънкан.

Харесах:
Погледнах единия, после другия, всички бяхме опиянени от алкохол и мъка, и почувствах, че това е един от онези изключително важни мигове, когато си сигурен, че току-що си разбрал нещо значимо и си го забравил на мига.
***
Щом ще влизаш в Ада, добре е да имаш резервен план.
***
за да достигнеш до изкуствения интелект, трябва да преминеш през изкуствения идиотизъм
***
Всяка достатъчно усъвършенствана форма на магия не може да бъде различена от технологията.
***
Той е по-ясен, по-прецизен от математиката, по-поетичен от песните на хората. Той е езикът, на който е написан света.
***
оголвайки зъбите си в гримаса, която бе твърде мила, за да е подигравка и твърде студена, за да е усмивка
***
да си мъртъв не е кой знае какъв живот
***
Децата имат къса памет, а възрастните имат богат опит в самоизмамата, но аз помня.
***
Бъдещето се гради върху руините на миналото и е обитавано от неговите призраци.
***
Всички чуваме гласове, докторе. Само че повечето хора намаляват звука им почти до край.
***
Миналото е новото бъдеще. Утрешният ден много прилича на миналата година.

петък, октомври 09, 2009

Третият смъртен грях

Автор: Лорънс Сандърс
Издател: Колибри
Година: 1994

Сиво и грапаво - това усещане ми остави книгата. Принципно романите за разследване на серийни убийства са ми интересни, а стилът на автора доста напомня на Франк Арнау и Ед Макбейн, само че атмосферата беше потискащо монотонна. И убийцата и полицаите изглеждаха скучни до болка. Може би и умората си казва своето, но определено трудно я прочетох.

Харесах:
Защо да купува човек крава, когато млякото е толкова евтино?
***
Цифрите нямат нито съвест, нито трески за дялане.
***
Не можеш да продадеш нещо на човек, който наистина не иска да го купи. Поне не на човек с твоя инат.
***
Една избеляла блондинка с цици до коленете. С тяло без край и мозък без начало.
***
Когато се погледна в огледалото, видя крехка, слаба и уязвима жена. С наточен нож в чантичката си.