четвъртък, ноември 26, 2015

Добрият

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2010

Кунц не се е отказал съвсем от старите си конспиративни идеи за "правителство в сянка", дърпащо конците на всички в САЩ. Все пак тонът е много по-кротък от писаното преди 11.09.2001г.
Убиец без спомени за миналото си има задача да изнасили и убие писателка. Срещата с възложителят е в забутан бар, но става грешка. Вместо с убиецът посредникът говори с един строител. На свой ред строителят изчаква убиецът и се опитва да го разубеди, че задачата отпада. След това отива при писателката, за да я предупреди и разкара от домът ѝ. И преследването започва. Убиецът разполага с поддръжка на високо ниво в службите за сигурност, достъп до данни от GPS, триангулация на GSM, денонощен екип за снабдяване и "почистване". Преследваните обаче се измъкват непрекъснато - зидарят има неочаквани способности и готови на всичко приятели. След финалната схватка "чистачите" предлагат примирие - зидарят е военен герой, награден с Почетния медал на конгреса и продължаваща конфронтация би привлякла внимание. Това е и грешката им, информация и снимки отиват чрез неофициална среща директно в ръцете на Президента. Демокрацията отново е спасена на косъм и т.н.
Имам чувството, че Кунц е извадил малко чернови на стари книги и е сглобил историята за няма и седмица. Не е съвсем  зле, но може повече.

Харесах:
Трябва да има за кого да работиш, освен този, който ти плаща.
***
Общества, които знаеха твърде малко от историята или бяха запълнили мозъците си с пропагандни лозунги, вместо да опознаят сложността и дивата красота на миналото, бяха застрашени от внезапен упадък.
***
Животът е суров, Мери, ивсе пак много хора го предпочитат пред смъртта.
***
Някои хора твърдят, че днешната младеж е необразована и мързелива, но неин представител се беше постарал да оправи репутацията на поколението си, посвещавайки много време и усилия да издълбае с длето в бетонната маса за пикник мръсна дума без никаква правописна грешка.  
***
От колко време насам новините не вещаят нищо друго, освен гибел? Мислите ли, че това е случайно? Електропроводите причинявали рак. Ама разбира се, че не причиняват. Каквото и да сложиш в уста, щяло да те убие, да не говорим за пестицидите, торовете. А продължителността на живота се увеличава и здравето на хората се подобрява с всяко десетилетие. Страхът е като чук. Когато успееш да набиеш на хората в главите, че съществованието им виси на много изтънял косъм, можеш да ги закараш, където трябва.

неделя, ноември 22, 2015

Кървавата шапчица

Автор: Анджела Картър
Издател: Сиела
Година: 2015

Сборничето купих импулсивно, без да очаквам нищо по-различно от поредните попреработени приказки. Останах безкрайно изненадан от съдържанието.
"Синята брада" като сериен убиец-фетишист в история със силен мазохистичен нюанс; два различни" варианта на "Красавицата и Звяра" (Единият псевдовикторианско гъбаркане с Дисни); "Котаракът в чизми" като глава от "Декамерон"; два различни варианта на "Червената шапчица"; "Спящата красавица" като потомка на Дракула и т.н. Историите са стегнати, елегантни и лаконично сплитат магия, некрофилия, любов, канибализъм и ликантропия в истории, които са като за сборник на Геймън.
Всичко това само в 156 страници. Впечатлен съм. Ще пробвам и друга нейна книга.

Харесах:
човек, който поддържа добър вид в спалнята си, никога няма да те изложи извън нея
***
Някои очи могат да те изядат.
***
може би има неща, които дори да са верни, не бива да вярваме в тях
***
Тази липса на въображение придава героизма на героя.

сряда, ноември 18, 2015

Седмата жертва

Автор: Алън Джейкъбсън
Издател: Бард
Година: 2010

Като цяло - приятно написан трилър.
Сборна група на полицията и ФБР издирва сериен убиец, заработил си прозвището "Мъртви очи". Профайлърът Карън Вейл е принудена да съчетава разследването с тежък развод и ексалиращ конфликт с бившия съпруг. В един момент ситуацията започва да излиза от контрол - тя е подследствена за домашно насилие, синът ѝ е в кома след съмнителен инцидент в дома на бившия, отстранена е от работа, а се превръща в център на разследването със съмнение дали не е самия убиец. Това беше добрата част на историята. После всичко влезе в клишето: всеотдайно влюбен по-млад колега, случайни разкрития от драматичен характер, хепиенд на косъм.
Не знам защо много автори се чувстват длъжни да превърнат един обещаващ трилър поне частично в блудкава любовна история. Предполагам вдига тиража, или така се надяват.

Харесах:
той я искаше мъртва повече, отколкото тя искаше да живее

сряда, ноември 11, 2015

Ръкописът на Шопен

Автор: Джефри Дивър & ко
Издател: Бард
Година: 2010

Интересен опит, в който Дивър и куп други автори на трилъри създават обща творба, в която всеки пише  по една глава. Като цяло - интересно е, всеки автор си има своя стил и начин на разказване, а Дивър е успял да оформи интересна история с куп обрати. Лошото е,  че е пренебрегната предварителната подготовка (относно събитията около отделянето на Косово страшно бяха омешали сърбите и албанците), а историята стои някак нееднородна.
Шпиони, терористи, наемници, ченгета и музиканти са разбъркани в история,в която жестокост прикрива лудост,  която маскира алчност. Бивш ас от армейското разузнаване на американската армия се е пенсионирал и е събрал екип, с който издирва военнопрестъпници и ги изправя пред Международния трибунал в Хага. Когато линията между правораздаване и отмъщение е премината,той разпуска групата си и се отдава на голямата си страст - класическата музика. Повикан като експерт в Полша да установи автентичността на неизвестен до сега ръкопис на Шопен, той попада в история с убийство. Следата води през укрити от нацистите в Западните Балкани произведения на изкуството, разработки на отровни газове в концлагерите, през убийци от АОК, неуловим наемник с прякор Фауст, мащабен атентат в САЩ към множество вложени една в друга измами. Все пак главният герой на новозапочваща поредица трябва да оцелее, така че се оказва по-умени по-коварен от противниците си.

Харесах:
Какъв е смисълът да имаш пари, ако не можеш да ги споделиш с другите?

неделя, ноември 08, 2015

Хайде всички да убием Констанс

Автор: Рей Бредбъри
Издател: Сиела
Година: 2013

Забравил съм "Смъртта е занимание самотно", а втората от серията не съм я чел, ако изобщо е издавана. Историята по стил и организирано безумие ми напомни за единствената ми среща с Буковски.
Писател и сценарист през '60-те е посетен от изпаднала в паника неудържима кинозвезда с 40 години кариера зад гърба си. На другия ден изчезва и повлича автора в едно безумно преследване през града и куп истории от зората на киното. В преследването се включват детектив, слепец и режисьор, за да стане съвсем смахнато. Накрая тайната е разбулена, загадката е решена и историята свършва без да приключи.
Предполагам, че всичко това е алегория с вечното тичане след големи роли и напъни да си "вечно млад"в Холивуд.

Харесах:
Единственото, което се движеше на десет километра околовръст, беше Смъртта. И някой, който бягаше бързо пред нея.
***
добрият чичко Сталин бе изтривал старите си другарчета с оловна гумичка
***
Версията ти е бездарна, но за филм става.

събота, ноември 07, 2015

На живот и смърт

Автор: Майкъл Роуботъм
Издател: Софтпрес
Година: 2015

Имах чувството, че чета преработка на "Икуплението Шоушенк" от Харлан Коубън. Кофти превода в стила на ранните '90 също допринесе за това.
Ден преди да бъде осовбоден след излежаване на 10 годишна присъда, затворник избягва от строгоохраняван федерален затвор. Това повлича преследване от страна на полицията, ФБР и влиятелни политици с нечисти намерения. Чрез ретроспекции се разкрива миналото - много умен и много свестен младеж с много лош късмет в живота си, кулминацията на който е попадането в неподхходящ момент на неподходящо място. По-точно насред обир на бронирана кола със $7 000 000 долара в стари немаркирани банкноти. Оцелял въпреки куршум в главата и възстановил се въпреки шансовете за това, той е неудобен свидетел за корумпирани хора в шерифството, ФБР и щатската прокуратура. Принуден е да е поеме вината, а в затвора оцелява въпреки всички опити да бъде ликвидиран.
Бягството е плод на отчаян план с никакъв шанс за успех. Обаче късмета се обръща в лицето на дребна агентка на ФБР с амбиция и ум, която успява да се ориентира сред лъжите и труповете.

Харесах:
Да мразиш е като да пиеш отрова и да чакаш друг да умре.
***
Едно събитие или погрешно решение може да промени всичко.
***
любовта е инцидент, който не можеш да избегнеш
***
През повечето време сме жертви на обсоятелствата и затворници на съдбата.
***
щатът Тексас екзекутира хора, само ако са осъдени на смърт, а не ако са в мозъчна смърт, защото това би означавало да изтребят повечето политици
**
-Накъде върви светът, щом човек не може да намери един достатъчно кадърен убиец в затвора?
-Кадърните не се оставят да ги заловят.

сряда, ноември 04, 2015

Дервишката къща

Автор: Иън Макдонад
Издател: Алтера
Година: 2015

Седмица в Истанбул през 2027-ма. Турция е член на ЕС, нанотехнологиите са реалност, микророботите са детски играчки, а в града се сблъскват най-различни хора, мирогледи, начини на живот, религии, етноси. Същевременно носи голяма част от идеите на Нийл Стивънсън, само че вместо киберпространството тук на фокус са нанотехнологии и природния газ като водещ енергоизточник.
Героите са свързани чрез старо дервишко теке, превърнато в поредната жилищна  сграда с магазин на партера, забутана на малък площад в стар квартал. Всеки един живее своя живот в своя свят, със своите надежди, страхове, спомени и мечти. А група терористи с нанотехнологично биооръжие искат да нанесат удар по Източна Европа.
Книгата е интересна, макар и доста обемиста. Публикувана е през 2010-та, преди Арабската пролет, преди войната в Близкия изток и Магреба, преди шистовите технологии да обезценят природния газ, преди Ердоган от консервативен лидер да се разкрие като поредния авторитарен мечтател с визия насочена в миналото. Само 5 години след написването си книгата е вече неактуална като предвиждане, но пък е един приятен поглед към алтернативно бъдеще, което няма да се случи.

Харесах:
Сложно поведение,  произтичащо от прости процеси.
***
Светът е прост, но никога не е подреден.
***
Човекът на думите и човекът на числата виждат по различен начин една и съща бяла стая.
***
Легендите трябва да си останат легенди, иначе се превръщат в история, докато естественият ход на нещата е обратен, от историята към легендата.
***
Идеалната информация е слух, идеалният слух е информация.
***
Никога няма да настъпи край на насилието, докато съществуват млади самци.