четвъртък, август 30, 2012

Библиотеката на мъртвите

Автор: Глен Купър
Издател: Бард
Година: 2009

Интересен роман, смесващ езотерика и трилър по много удачен начин.
Едната (интересната) нишка: през VIII век на остров Вектис (днес Уайт) се ражда седми син на седми син. Момчето изглежда е аутист и е изпратено като храненик в манастира на острова. В един момент приорът на манастира забелязва, че драскулките в прахта всъщност са букви, а никой не е ограмотявал детето. Експеримента води до списък с имена, градове, дати и отметка "роден" или "умрял", при това се използват всички познати азбуки (автора маалко се е увлякъл, имаше и кририлица). Проверката показва верността на списъка. Монасите осигуряват подземие, в което странния пророк да пише. След време той изнасилва една от слугините, а след още няколко години неговият сън се оказва със същата дарба. Основан е Орденът на библиотеката от група монаси на високи постове и се започва "развъждане" на пророци и разширение на библиотеката, съдържаща изписаните от тях томове с имена. През XIII век вече има над 150 пророци и 700 000 тома, изписани през вековете. И един ден те спират работа и се самоубиват. Библиотеката е консервирана и може би забравена чак до 1947. Тогава археологическа експедиция се натъква на нея и понеже ръководителят е служил в армията през войната, информацията минава през военните до върха на правителството. Доста бързо британското правителство осъзнава разрушителния ефект, който ще има тази библиотека върху обществото и предприема отчаян ход: археолозите са ликвидирани, томовете са евакуирани от острова и предадени на американците, а помещението е взривено. На свой ред президента Труман решава да покрие дълбоко тази информация и в пустинята Невада се появява легендарната Зона 51, като се пуска дезинформация за извънземни същества и технологии, които се проучват там. Всъщност се изгражда екип от учени и информатици, които за 20 години успяват да дигитализират списъците от 240 000 000 000 имена и да създадат от тях база данни, която на свой ред да може да бъде сравнявана със всевъзможни бази по света. Невъзможно е една смърт да бъде предотвратена, но пък множество смърти на определено място определен момент дават ясна индикация на правителството за очаквано събитие, както и време да се пренасочват ресурси и да се планират реакции. Проблемът е Хоризонта - 9.02.2027г. когато свършат списъците с имената и можа би настъпва Края на дните.
Втората (основната) нишка: агент на ФБР наближаващ пенсия и с познати проблеми - алкохол и жени. Някога специалист по профилиране и издирване на серийни убийци, скандал с връзка с колежка го праща в ъгъла да си доизкара годините служба. В това време започва да действа Убиеца на Апокалипсиса - неуловим маниак, изпращащ картички с ковчег и дата на смъртта на жертвите си. ФБР е в безизходица - няма следи, няма заподозрени, няма дори 2 еднакви убийства. И така старото ченге отново е хвърлено в играта, както винаги подкрепяно от досадна новобранка. Постепенно всичко се обърква - всъщност няма убиец, някогашен съквартирант на агента сега работи в Зона 51 и използвайки нелегално открадната информация прави пари от застраховки и се будалка с властите, изпращайки картички на хората, които ще умрат. Само че това изплува макар и малко случайно и екипа по сигурността на Зона 51 започва "почистване" и труповете започват да падат един след друг. В епилога всичко горе-долу се уреди и остана само да се чака Хоризонта.
Приятна книга, има издадени още 2, ще се опитам да ги издиря при възможност.

Харесах:
По-добре да гоним вятър, отколкото да си клатим краката.
***
Започна да мрази самия себе си и постоянната му усмивка изчезна от лицето му. Душата му се измъчваше и Лука се превърна в поредния сериозен монах, разхождащ се с бавни стъпки из манастира.
***
Това съм новия аз. Същият като стария, но с малко повече кръв в алкохола.

понеделник, август 27, 2012

Картата на времето

Автор: Феликс Палма
Издател: Изток-Запад
Година: 2011

Доста противоречива книга.
От една страна - три взаимнопресичащи се повести с участието на Хърбърт Уелс (къде поддържащ и като главен герой). И трите - издържани като разкази с неочакван край, при това с по няколко обрата и логично построени причинно-следствени връзки.
От друга - досадно-монотонния разказ. Палма успява по уникален начин да превърне еротичните и екшън епизоди в досадно многословие. Чак заспивах на някои от ключовите моменти. И това прекаляване с обясненията под форма на писма към някой от героите съвсем ме отблъсна.
Първият разказ е следствие от действията на Джак Изкормвача. Млад джентълмен е любовник на една от убитите проститутки. След нейната смърт изпада в задълбочаваща се депресия и за да го спаси от неизбежното самоубийство, братовчед му урежда посещение при Уелс, за да се възползва от Машината на времето. Идеята е проста едно завръщане в миналото, един изстрел от упор и всичко ще се оправи. Може би...
Вторият разказ е първият предприемач, организирал посещение в бъдещето, след като Уелс жестоко е разкритикувал дилетантския му опит за писане. Комбинирането на театъра с професионалната измама е изключително успешно, само дето една от фигурите на сцената иска да бъде истинско момче, след като среща своята фея...
Третата е най-баналната: истинското пътуване във времето и парадоксите от него. Алтернативни вселени за всеки вкус...


Харесах:
нищетата винаги върви по петите на богатството
***
отправи горда и развълнувана усмивка - като маршал, който се готви да изпрати войската си на самоубийствена мисия
***
бе от хората, които са тъй болезнено горделиви, че в крайна сметка се оказват морално непобедими; тъй самодоволни, че се смятат способни да направят добре всичко, което си наумят
фантазията също се нуждае от правдоподобност

петък, август 24, 2012

Нашествие

Автор: Б. В. Ларсън
 Издател: Бард
Година: 2012

Като цяло - изненадващо приятна книга. Може би защото доста ми напомни за "Звездните рейнджъри", но само откъм екшън.
Най-интересно беше началото: от никъде над Земята се изсипва флот от кораби, които започват да отвличат на борда си хора, много от които са изхвърлени след това мъртви обратно. Един от отвлечените - преподавателя по компютърни науки Кайл Ригс, успява да преодолее всичко и да стигне до командния мостик, за да се окаже новия капитан на кораба. В процеса на овладяване на извънземната машина научава че не е единствения (корабите са дошли за да си търсят нови командири), а освен това участва в космическа война - други кораби летят към Земята и всички сдобили се с капитани кораби им налитат на бой. Като в компютърна игра, Ригс и останалите хора по корабите се справят с все по-сложни задачи: овладяване на корабите, оцеляване на тях, победа в битка срещу единичен враг, победа срещу група врагове чрез тактика, дипломация с земните правителства. Всичко върви доста добре, до момента в който се разбира, че един от вражеските кораби (някак между другото първоначалните нашественици вече са "нашите") е стоварил десант, който се разраства и помита Южна Америка. Съпротивата на земните армии е ожесточена, но безполезна и всичко върви към ядрен холокост, когато на Ригс му хрумват няколко добри идеи: да използва собствения кораб и останалите като него за производство на оръжие и нови кораби и по-важното - да приеме предложението на кораба да стане един от тях". Последното се оказва инжектиране с нанороботи, които всъщност съставят "нашите" кораби и превръщането на Ригс в нещо като киборг. По аналогия вражеските роботи са наречени "макроси". В последствие процедурата се прилага към доброволци от специалните части, за да се появи нов тип войска, обръщаща хода на войната. Извоюваната победа е кратка - Земята е изправена пред огромен флот на макросите. Удачно хрумване на Ригс установява комуникация и в последствие се стига до васален мир: Земята ще получи статус на съюзник, но в рамките на година трябва да подготви около 400 000 пехотинци, които да воюват за макросите в продължение на година и после да бъдат заменени от същия брой войници.
Друго удачно хрумване на автора е неизвестността - Ригс действа в движение според обстоятелствата, информацията е оскъдна, корабите не дават никаква, макар че по метода на отрицанието Ригс стигна до извода, че са изпратени от разумна раса в газов гигант, с другият потенциален източник за няколко десетки оцелели "кентаври" (предходните командири на корабите, които са се провалили - техния свят е бил унищожен) за сега не е установена комуникация.
За мен нерешен остана въпроса с реакция на "нанитите" към сделката на Ригс и Земята с "макросите" - от самото начало те са представени като програмирани за непримирима война, а допуснаха примирието.
Има издадени още три книги от поредицата, предполагам скоро ще се появят и на български. Поредицата се очертава приятна - съдържа по нещичко от "Звездните рейнджъри", "Бойно поле Земя" и "Черити", без да изявява поне в първия том претенции да бъде нещо потресаващо.

Харесах:
Колко бързо се превръщаме в животни, ако ни провокират по подходящия начин.
***
За да е достойна за дипломатически отношения, всяка група трябва да докаже, че има достатъчно сили да бъде независима.
***
ще му купя пудел за Коледа, за да не се оплаква, че само аз осирам всичко

вторник, август 21, 2012

Сделката на капитан Ворпатрил

Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издател: Бард
Година: 2012

От много време съм сигурен, че най-подценявания герой в поредицата е Иван Ворпатрил. Наричан масово от околните "идиот", Иван всъщност е специалист по изплъзването от потенциално опасни ситуации. При положение, че Майлс го забъркваше в повечето си каши от бурната си младост, Иван се измъкваше основно с уплах. Е, и със сетаганданския еквивалент на бром в чая.
Най-после Бюджолд се прежали да напише книга за него, но се оказа лебедова песен. Приятна главоблъсканица, забъркана от избягал клан амбициозни собственици на джексънианска Къща, опитващи се да поизработят Иван Ворпатрил, Саймън Илян, Грегор Ворбара, ИмпСи и всички наоколо. Вместо зрелищен екшън като в "Огледален танц" романът беше предимно любовна история. Все пак имаше интриги, обрати и много от хапливия хумор на Бюджолд.
Явно бурните сблъсъци от началото на поредицата ("Бараяр", "Наемниците на Дендарии", "Игрите на Вор", "Огледален танц" и т.н.) окончателно са загърбени от Бюджолд за сметка на домошарско-дипломатическите истории ("Цивилна кампания", "Дипломатически имунитет" и т.н.). Не че не оценявам остроумието в тях, но ми липсва лудостта на адмирал Нейсмит.

Харесах:
Дизайнът трябваше да мине за абстрактен, но резултатът навеждаше на мисълта за банда купонясващи точки в ярки цветове, които са изпопадали в несвяст и алкохолно опиянение.
***
Никога не прекъсвай врага си, докато прави грешка.
***
Кискаше се като щастливо чайниче на горещ котлон.
***
липсата на доказателство не е доказателство за липса

петък, август 17, 2012

Ловци на време

Автор: Дейвид Морел
Издател: Хермес
Година: 2007

Изненадващо приятен, макар и доста непретенциозен трилър. Морел си остава един от добрите автори в жанра.
Изглежда "Нарушители" се явява нещо като предна история, в която двамата главни герои се запознават и с общи усилия елиминират опасен сериен убиец. Случаят им носи изненадващо содидна сума и нежелана слава. Точно славата привлича към тях следващия социопат - този път откачен гейм-дизайнер с огромно богатство. В пристъп на остър солипсизъм той е създал играта "ловци на време", в която група хора с доказана силна воля за живот са захвърлени сред нищото и провокирани да намерят "Гробницата на земните желания" - митична времева капсула от преди 100 години. Времето е ограничено, ресурсите също, а всеки играч е миниран. Както винаги социопата допуска грешка, разделяйки героите - тя вътре в играта, а той на свобода, провокиран и манипулиран да играе в друго ниво на играта. Само дето е подценил жертвата: бивш рейнджър от първата война в Залива, бивше ченге, бивш наемен охранител в окупиран на Ирак, мъж изгубил съпруга, пленяван от сунитски бунтовници и успял да оцелее като личност. После е ясно - гонка с времето, решаване на неясни задачи, прецакване на лошия, щастлив край.
Приятна, неангажиращата и много лесно четима книга.

Харесах:
Всеки, който започва игра и не смята да победи вече я е загубил.

сряда, август 08, 2012

Сплавта на закона

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2011

Най-накрая тази поредица ми хареса. Сандърсън е зарязал голяма част от досегашния "меч&магия" за сметка на стийм-пънк. А за главен герой е взел изиграният от Робърт Дауни Дж. "нов" Шерлок Холмс, кръстосвайки го с Уаят Ърп.
За разлика от предходните книги тук историята е бърза, цялото развитие е за боени дни. Диалозите са лишени от безкрайните философски напъни, за сметка на това изобилстват от клиширани шегички. Бойните сцени с използването на характерните за света магични системи (аломантия и ферохимия) стават малко-опростени и все така живописни. И което ме изненада приятно - интригата се оказа доста по-завързана от първоначалните индикации (и не по-малко очаквана). Със сигурност ще има продължения, ще видим дали ще са свежи като тази книга.

Харесах:
Когато ти трябва конят на някого, понякога най-добрият начин е като пуснеш прасетата му да избягат.
***
великият човек се познава по това, че знае кога да изостави важните неща, за да реши жизненоважните
***
Промяната беше шанс да се превърнеш в нещо, което не си.

понеделник, август 06, 2012

Героят на времето

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2011

Почти целият роман продължи по схемата не предходния: безсмислени разговори, самоцелни битки (гледал съм няколко сезона на Clone Wars, няма нужда да ми се преразказват), лутане в клаустрофобично малък свят (изобщо малко автори успяват да ме убедят, че световете им имат простор). На всичкото отгоре пак се изпадна в плетеница разсъждения на тема ин/ян и възможността едното да съществува без другото.
Романът го спасява краят - когато Героят на времето най-сетне встъпи в ролята си и един куп досадни пасажи заеха местата си по правилния начин.
Като цяло - посредствена ширпотреба, въпреки добрия потенциал.

Харесах:
Светът, в който живеем, по своя характер е такъв, че когато създадем нещо, често унищожаваме в този процес друго.
***
Какъв смисъл да говориш, ако не можеш да кажеш нещо интересно?
***
Разпределение на задълженията, приятелю. Без това ще се наложи сами да си печем хляба и да копаем нужници.
***
бе осъзнал, че на този свят има много неща, които не разбира - а следователно и възможности, които не вижда
***
Управлението на градове и кралства е занимание за глупаци, не за крадци!. Държавната машина е прекалено неефективна, за да осигури достатъчно приход.

петък, август 03, 2012

Кладенецът на възнесението

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2010

Наопаки на първия том, тук историята започва много интересно. И точно когато можеше да се развихри история, сравнима със "Сблъсък на крале" на Мартин, действието се изроди в калпави интриги, мрънкане и объркани действия. Както винаги - лошите бяха значително по-ефикасни, но авторът беше от добрите и използваше саморъчнонарисувани жокери, за да печели раздаванията.
Все пак след задължителния брой излишни страници, необходими за покриването на понятието "фентъзи епос", в края Сандърсън все пак се прежали и пусна историята да се поразвие малко - тоно колкото да се разбере, че до сега всичко е било само пролог, а тепърва ще се започва истинския конфликт, отлаган от покойния лорд Владетел цяло хилядолетие. И както си е редно - добрите влизат в него с познания, недостатъчни за да напълнят и напръстник.
Малко не разбирам - повечето автори наистина ли мразят героите си, та се стараят да ги изкарат кръгли глупаци?!
 Поредицата ме удивлява с огромният потенциал, който е създал автора чрез стройната магическа система и с калпавото усвояване на 1/5 от него.

Харесах:
Никой не праща убийци, за да премахнат телохранители.
***
Добрите хора не стават легенди.
***
Понякога е по-добре да се предадеш, отколкото да се провалиш.
***
За човек не се съди по недостатъците му, а по начина, по който ги превъзмогва.
***
Понякога едно лошо положение е по-добро от друго.
***
-От добрите хора нерядко стават лоши крале.
-Но от лошите никога не стават добри крале.
***
Заплахата не е нищо повече от обърнато наопаки обещание.
***
Честността не ме прави по-малък тиран.
***
Беше майстор на мащабните планове, но детъайлите често му се изплъзваха.
***
Има много различни вярвания с различни ценности.