Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2013
Хари Хуле се бори с алкохолизма и напускането на Ракел чрез много спорт. Не му помага особено, но няма друга алтернатива. Докато полицейската работа не му предлага нов случай. Сериен убиец в Норвегия, останал незабелязан повече от десетилетие. Лошото е, че убиецът вече не иска да е незабележим. Още по-лошото е, че си е набелязал Хари Хуле.
Когато падне първия сняг, изчезва раждала жена. Общото е, че децата им не са от законните бащи. Първоначално е изчезвала по една в година, но последния път следват 2 нападения и отрязаната глава на едната жертва прави разследването на убиец безспорно, въпреки огромното нежелание на ръководството на полицията. Новата, красива, способна и амбициозна колежка в отдела знае твърде много за случаен участник в историята. Убиецът е твърде добре подготвен за сблъсъка с Хари.
До тук е най-добрия роман за Хари Хуле, само че от самото начало налучках убиеца. Май свиквам с логическата схема на Несбьо.
Харесах:
Да опровергаеш твърдението, че земята е кръгла, и да твърдиш, че е плоска, са две различни неща.
***
Предлагаме да разграничим отговорността от вината.
***
справедливостта е нож с тъпо острие и като философия, и като съдник
***
кое е по-лошо: да отнемеш живота на човек, който иска да живее, иди да отнеме смъртта на човек, който иска да умре?
сряда, септември 28, 2016
неделя, септември 25, 2016
Кваzи
Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2016
На пръв поглед - змоби-апокалипсис през визията на Лукяненко. На втори - преработка на идеите за взаимоотношението в детективския тандем човек-робот на Айзък Азимов плюс концепцията за паките-пазители и хората на Лари Нивън. И поредната порция апострофи към братя Стругацки.
Еволюцията се стоварва върху човечеството. Умрелите се въздигат във вид на агресивни безмозъчни твари със способност за регенерация и неутолим апетит за месо. Някои от тях успяват да се възвисят до следващата фаза - квазиживот, в който не се размножават, не боледуват, регенерират, контролират въздигналите се, подсилват се водещите им интерес за сметка на почти всичко друго и спират да се развиват като личности. За по кратко ги наричат кваzи.
10 години по-късно във вътрешността на МКАД (московското околовръстно) живеят около 20 милиона човека, а извън него са организирани резервати за въздигналите се бродещи мъртъвци. Има и малка група кваzи. Точно както в Санкт Петербург 85% от населението са кваzи. В световен мащаб въздигналите се са към 6 млрд., а кваzи са 105 млн. Обичайните до сега хора са остатъка от разслоената човешка раса и гледат с доста подозрение към кваzитата. Въпреки мащаба на преживяната катастрофа ядрените арсенали се поддържат и модернизират, армията и полицията се радват на огромно доверие от населението, а в секретните лаборатории разработките на биооръжие имат нови насоки.
Московски следовател по смъртни случаи, неистово мразещ въздигналите се и дори кваzитата получава за партньор специален следовател от възвисилите се. Привидно простата задача - да се проучи необичайната и окончателна смърт на професор по биология със съпруга биолог-кваzи се превръща в отчаяно преследване. Целта - биооръжие на базата на шарката варицела, разработено от професора, предназначено да изтреби възрастните хора, оставяйки живи само децата, но без поражения над въздигналите се и кваzитата. Спецслужбите също са в играта и винаги са на ръка разстояние в най-близката сянка. Ситуацията дори не е драматична, а е направо безнадеждна - сред кваzитата поне 1/3 са на мнение, че хората са опасност и трябва да бъдат разбити, сред хората положението не е по-добро. Всички държат пръст на спусъка и чакат грешна стъпка или удачна ситуация за да ударят "врага". Отново всичко е в ръцете на един човек и бъдещето на расата зависи от индивидуалната му преценка. До следващия път.
Прави ми впечатление, че във втора книга писана след Майдана и Кримнаш, Лукяненко нарича украинците малоруси. Дали ако започне да ги нарича зебри ще очаква те да почнат да пасат трева? Трепетното преклонение към Путин само допълва картинката.
Харесах:
Да спориш с кваzи е все едно да спориш с някого в интернет.
Издател: ИнфоДАР
Година: 2016
На пръв поглед - змоби-апокалипсис през визията на Лукяненко. На втори - преработка на идеите за взаимоотношението в детективския тандем човек-робот на Айзък Азимов плюс концепцията за паките-пазители и хората на Лари Нивън. И поредната порция апострофи към братя Стругацки.
Еволюцията се стоварва върху човечеството. Умрелите се въздигат във вид на агресивни безмозъчни твари със способност за регенерация и неутолим апетит за месо. Някои от тях успяват да се възвисят до следващата фаза - квазиживот, в който не се размножават, не боледуват, регенерират, контролират въздигналите се, подсилват се водещите им интерес за сметка на почти всичко друго и спират да се развиват като личности. За по кратко ги наричат кваzи.
10 години по-късно във вътрешността на МКАД (московското околовръстно) живеят около 20 милиона човека, а извън него са организирани резервати за въздигналите се бродещи мъртъвци. Има и малка група кваzи. Точно както в Санкт Петербург 85% от населението са кваzи. В световен мащаб въздигналите се са към 6 млрд., а кваzи са 105 млн. Обичайните до сега хора са остатъка от разслоената човешка раса и гледат с доста подозрение към кваzитата. Въпреки мащаба на преживяната катастрофа ядрените арсенали се поддържат и модернизират, армията и полицията се радват на огромно доверие от населението, а в секретните лаборатории разработките на биооръжие имат нови насоки.
Московски следовател по смъртни случаи, неистово мразещ въздигналите се и дори кваzитата получава за партньор специален следовател от възвисилите се. Привидно простата задача - да се проучи необичайната и окончателна смърт на професор по биология със съпруга биолог-кваzи се превръща в отчаяно преследване. Целта - биооръжие на базата на шарката варицела, разработено от професора, предназначено да изтреби възрастните хора, оставяйки живи само децата, но без поражения над въздигналите се и кваzитата. Спецслужбите също са в играта и винаги са на ръка разстояние в най-близката сянка. Ситуацията дори не е драматична, а е направо безнадеждна - сред кваzитата поне 1/3 са на мнение, че хората са опасност и трябва да бъдат разбити, сред хората положението не е по-добро. Всички държат пръст на спусъка и чакат грешна стъпка или удачна ситуация за да ударят "врага". Отново всичко е в ръцете на един човек и бъдещето на расата зависи от индивидуалната му преценка. До следващия път.
Прави ми впечатление, че във втора книга писана след Майдана и Кримнаш, Лукяненко нарича украинците малоруси. Дали ако започне да ги нарича зебри ще очаква те да почнат да пасат трева? Трепетното преклонение към Путин само допълва картинката.
Харесах:
Да спориш с кваzи е все едно да спориш с някого в интернет.
вторник, септември 20, 2016
Архиви на злото
Автор: Чарлс Строс
Издател: Litus
Година: 2015
Страхотна книга! Забавна и "подшита" с физика и информатика над нивото на общия курс в ТУ. Плюс купищв препратки и шегички за гийкове, нърдове и редови почитатели.
Алтернативен свят, съчетаващ елементи от "Операция Хаос" и Hellboy, с доста от хумора на Пратчет и дори нещо от "Понеделник започва от събота". Нацистите са разработвали оръжие за масово унищожение чрез организирано изтребление в лагерите на смъртта и събиране на душите в езотерични суперкондензатори. Засекретен труд на Алън Тюринг прави от магията истинска наука и я смесва с информатиката. Жени се разболяват и превръщат в "горгони" - наблюдатели, променящи същността на част от въглеводородните съединения, което ги тласка към разпад и отделяне на топлинна енергия чрез запалване.
В този свят съществуват засекретени организации, елиминиращи окултните опасности или ограничаващи пораженията. Британската е Пералнята - остатък от разпусната след Втората световна война организация за специални операции, получила прозвището си от първоначалния си щаб - реквизирана пералня. Там работи Робърт Хауърд (кхъм), или просто сисадмина Боб. Някога той си е играл с необикновени математически абстракции и е стигнал твърде близо до отварянето на портал към друг свят. Прибран в Пералнята и получил "предложение, на което не може да откаже", към настоящия момент е добре подготвен окултист, който се занимава по цял ден с прецакан софтуер на полу-идиотите от администрацията в отдела. Защото в духа на Ерата на Плодния прилеп, администрацията в Пералнята е откачила на тема процедури, икономии, бумащина до ниво, което би просълзило и Паркинсън. Цялата система отстрани прилича на хамстер в колело - много енергия, вложена в тичане, но всъщност нищо не се придвижва на никъде. Което идеално устройва замаскираната в тази секретна организация група оперативници, вършеща необходимото и оставяща правителствения надзор да шляпа в бюрократичното блато.
Същинската история започва с летален инцидент, предизвикан от счетоводител, попаднал в грешен квалификационен курс. Добрата и безкомпромисна реакция на Боб и липсата на свободен оперативен персонал привлича вниманието на допотопен бюрократ от смътен отдел. Желанието на Боб се сбъдва и го пращат на безобидна проучвателна мисия. После в САЩ, където трябва да се срещне с британски учен, желаещ завръщане в родината и възпрепятстван от федералното правителство. Ученият е привлекателна жена, работеща в привидно отвлечена област, но напипала твърде опасна материя.Сблъсък с твърде сериозен противник, смърт на федерален агент и Боб има бойно кръщене. Следата води към митологизираната нацистка организация Аненербе и краят на войната, когато всички членове на окултния орден са били изтребвани безмилостно от Съюзниците. Нова атака над професорката сочи, че се мъти нещо голямо и има връзка с достъп до друг свят. Следва посещение в Амстердам, за проучване на слабо известен сред обществото библиотечен фонд на Рейксмузеум, съдържащ един от най-богатите архиви на окултното въоръжение в Третия райх. А всъщност става дума за класически капан за мишки, в която Боб е видимата охрана на сиренцето. Ударът не закъснява, но отряд бойци от Пералнята е там, за да започнат рейд в подобен на нашия сявят. Само мъртъв - избягалите там нацисти са успели да призоват "леден гигант" и Рагнарок вече е настъпил за тази Вселена. Следващата е нашата, но Боб мисли бързо и импровизира талантливо под напрежение.
Добрите печелят, а сисадмина получава красавицата.
За да се окаже насред опит за вътрешен преврат, организиран от дама на висока позиция с повече амбиция, отколкото познания в същинската работа на Пералнята. Което не ѝ пречи да използва опасно оръжие, превръщащо двойка наблюдателни камери в действаща "горгона" с дистанционен контрол. Непознаването на действителното разположение на силите винаги е за сметка на атакуващия.
Боб продължава да работи в Пералнята, чийто Директор отдавна е изчезнал, но никой не се е осмелил да го замести. Самата Пералня и сходните ѝ организации тихомълком, но усилено се готвят за настъпването на събитие след няколко години, което май ще е самото завръщане на Великите Древни начело с Кхтулу.
Послеслова е добър колкото и самата книга.
Харесах:
Пристегнат в костюма под налягане, аз се чувствам като комикс герой от 50-те, който се е залутал в гардероба на фетишистки филм.
***
Живеем в епоха на несигурност, сложност и параноя. Несигурност, понеже през последните няколко века в света просто се е струпало прекалено много познание, за да може едно-единствено човешко същество да си го набута цялото в главата; ако се копне по-надълбоко, ще открием, че всички сме невежи. Сложността се увеличава, понеже областите ни на невежество е слепите ни петна се пресичат по непредсказуеми начини - повечето добронамерени проекти имат непредсказуеми странични ефекти. Параноята е законно отроче на тези странични ефекти; светът изобщо не е какъвто изглежда, и всъщност можем никога да не успеем да го възприемем точно какъвто е, без успокояващите филтърни стъкла на предубежденията ни и на масовите медии.
Следователно е едновременно и привлекателно (и плашещо) да вярваме, че някой някъде знае истината.
***
Компютрите са инвазивна технология и където и да попаднат, благодарение на дестилата на умовете ни оставят лигава следа от свързаност, гъста информация и смислово богатство.
***
В реалността няма нищо по-далеч от истината.
Издател: Litus
Година: 2015
Страхотна книга! Забавна и "подшита" с физика и информатика над нивото на общия курс в ТУ. Плюс купищв препратки и шегички за гийкове, нърдове и редови почитатели.
Алтернативен свят, съчетаващ елементи от "Операция Хаос" и Hellboy, с доста от хумора на Пратчет и дори нещо от "Понеделник започва от събота". Нацистите са разработвали оръжие за масово унищожение чрез организирано изтребление в лагерите на смъртта и събиране на душите в езотерични суперкондензатори. Засекретен труд на Алън Тюринг прави от магията истинска наука и я смесва с информатиката. Жени се разболяват и превръщат в "горгони" - наблюдатели, променящи същността на част от въглеводородните съединения, което ги тласка към разпад и отделяне на топлинна енергия чрез запалване.
В този свят съществуват засекретени организации, елиминиращи окултните опасности или ограничаващи пораженията. Британската е Пералнята - остатък от разпусната след Втората световна война организация за специални операции, получила прозвището си от първоначалния си щаб - реквизирана пералня. Там работи Робърт Хауърд (кхъм), или просто сисадмина Боб. Някога той си е играл с необикновени математически абстракции и е стигнал твърде близо до отварянето на портал към друг свят. Прибран в Пералнята и получил "предложение, на което не може да откаже", към настоящия момент е добре подготвен окултист, който се занимава по цял ден с прецакан софтуер на полу-идиотите от администрацията в отдела. Защото в духа на Ерата на Плодния прилеп, администрацията в Пералнята е откачила на тема процедури, икономии, бумащина до ниво, което би просълзило и Паркинсън. Цялата система отстрани прилича на хамстер в колело - много енергия, вложена в тичане, но всъщност нищо не се придвижва на никъде. Което идеално устройва замаскираната в тази секретна организация група оперативници, вършеща необходимото и оставяща правителствения надзор да шляпа в бюрократичното блато.
Същинската история започва с летален инцидент, предизвикан от счетоводител, попаднал в грешен квалификационен курс. Добрата и безкомпромисна реакция на Боб и липсата на свободен оперативен персонал привлича вниманието на допотопен бюрократ от смътен отдел. Желанието на Боб се сбъдва и го пращат на безобидна проучвателна мисия. После в САЩ, където трябва да се срещне с британски учен, желаещ завръщане в родината и възпрепятстван от федералното правителство. Ученият е привлекателна жена, работеща в привидно отвлечена област, но напипала твърде опасна материя.Сблъсък с твърде сериозен противник, смърт на федерален агент и Боб има бойно кръщене. Следата води към митологизираната нацистка организация Аненербе и краят на войната, когато всички членове на окултния орден са били изтребвани безмилостно от Съюзниците. Нова атака над професорката сочи, че се мъти нещо голямо и има връзка с достъп до друг свят. Следва посещение в Амстердам, за проучване на слабо известен сред обществото библиотечен фонд на Рейксмузеум, съдържащ един от най-богатите архиви на окултното въоръжение в Третия райх. А всъщност става дума за класически капан за мишки, в която Боб е видимата охрана на сиренцето. Ударът не закъснява, но отряд бойци от Пералнята е там, за да започнат рейд в подобен на нашия сявят. Само мъртъв - избягалите там нацисти са успели да призоват "леден гигант" и Рагнарок вече е настъпил за тази Вселена. Следващата е нашата, но Боб мисли бързо и импровизира талантливо под напрежение.
Добрите печелят, а сисадмина получава красавицата.
За да се окаже насред опит за вътрешен преврат, организиран от дама на висока позиция с повече амбиция, отколкото познания в същинската работа на Пералнята. Което не ѝ пречи да използва опасно оръжие, превръщащо двойка наблюдателни камери в действаща "горгона" с дистанционен контрол. Непознаването на действителното разположение на силите винаги е за сметка на атакуващия.
Боб продължава да работи в Пералнята, чийто Директор отдавна е изчезнал, но никой не се е осмелил да го замести. Самата Пералня и сходните ѝ организации тихомълком, но усилено се готвят за настъпването на събитие след няколко години, което май ще е самото завръщане на Великите Древни начело с Кхтулу.
Послеслова е добър колкото и самата книга.
Харесах:
Пристегнат в костюма под налягане, аз се чувствам като комикс герой от 50-те, който се е залутал в гардероба на фетишистки филм.
***
Живеем в епоха на несигурност, сложност и параноя. Несигурност, понеже през последните няколко века в света просто се е струпало прекалено много познание, за да може едно-единствено човешко същество да си го набута цялото в главата; ако се копне по-надълбоко, ще открием, че всички сме невежи. Сложността се увеличава, понеже областите ни на невежество е слепите ни петна се пресичат по непредсказуеми начини - повечето добронамерени проекти имат непредсказуеми странични ефекти. Параноята е законно отроче на тези странични ефекти; светът изобщо не е какъвто изглежда, и всъщност можем никога да не успеем да го възприемем точно какъвто е, без успокояващите филтърни стъкла на предубежденията ни и на масовите медии.
Следователно е едновременно и привлекателно (и плашещо) да вярваме, че някой някъде знае истината.
***
Компютрите са инвазивна технология и където и да попаднат, благодарение на дестилата на умовете ни оставят лигава следа от свързаност, гъста информация и смислово богатство.
***
В реалността няма нищо по-далеч от истината.
неделя, септември 18, 2016
Годината на демона
Автор: Стив Байн
Издател: Сиела
Година: 2015
Успехът на първата книга е довел до продължението на историята за полицайката Марико и магическия меч на Иназума.
След оцеляването ѝ в дуел с мечове, Марико се превръща в полицейска звезда и е официално назначена в отдел "Наркотици". Пореден рейд я сблъсква със сделка между якудза и тайнствена секта, доставяща наркотици срещу прекурсори. По време на бъркотията е под носа на полицаите е открадната старинна желязна маска. В дневниците на починалия историк и специалист по мечове има скица на маската и записка, свързваща я със завещания на Марико меч на Иназума. Разследването става все по-странно - въпросната маска е била обект на прекъснатата сделка, а с доставяните по-рано прекурсори освен дрога може да се изработи и мощен експлозив. Мечът на Иназума е откраднат от стената над леглото на Марико, докато тя спи в заключения си апартамент. В къща на сектата е намерен цианид и остатъци от самоделни шрапнелни бомби. Намесата на полицията обърква планираните атентати и осуетява детонацията на подготвената бомба, но залавянето и осъждането на водача на култа прекъсва следите към организацията. Мечът се връща в ръцете на Марико. Явно в следващите книги взаимното преследване ще продължи с пълна сила.
Историческите ретроспекции продължиха историята за младежа-самурай от епохата на обединението на Япония и сблъсъка му с висш генерал на Тойотоми. Новата историческа ретроспективна линия беше за сакато момиче, клан нинджи, маската и меча. Как всичко това се подрежда в продължаващата с векове история остава за следващите книги. Които мяй няма да излязат на български.
Харесах:
Ти знаеш твърде малко и предполагаш твърде много.
***
дългът на господарят му бе никога да не издава заповеди, които не заслужават да бъдат изпълнени
Издател: Сиела
Година: 2015
Успехът на първата книга е довел до продължението на историята за полицайката Марико и магическия меч на Иназума.
След оцеляването ѝ в дуел с мечове, Марико се превръща в полицейска звезда и е официално назначена в отдел "Наркотици". Пореден рейд я сблъсква със сделка между якудза и тайнствена секта, доставяща наркотици срещу прекурсори. По време на бъркотията е под носа на полицаите е открадната старинна желязна маска. В дневниците на починалия историк и специалист по мечове има скица на маската и записка, свързваща я със завещания на Марико меч на Иназума. Разследването става все по-странно - въпросната маска е била обект на прекъснатата сделка, а с доставяните по-рано прекурсори освен дрога може да се изработи и мощен експлозив. Мечът на Иназума е откраднат от стената над леглото на Марико, докато тя спи в заключения си апартамент. В къща на сектата е намерен цианид и остатъци от самоделни шрапнелни бомби. Намесата на полицията обърква планираните атентати и осуетява детонацията на подготвената бомба, но залавянето и осъждането на водача на култа прекъсва следите към организацията. Мечът се връща в ръцете на Марико. Явно в следващите книги взаимното преследване ще продължи с пълна сила.
Историческите ретроспекции продължиха историята за младежа-самурай от епохата на обединението на Япония и сблъсъка му с висш генерал на Тойотоми. Новата историческа ретроспективна линия беше за сакато момиче, клан нинджи, маската и меча. Как всичко това се подрежда в продължаващата с векове история остава за следващите книги. Които мяй няма да излязат на български.
Харесах:
Ти знаеш твърде малко и предполагаш твърде много.
***
дългът на господарят му бе никога да не издава заповеди, които не заслужават да бъдат изпълнени
събота, септември 03, 2016
Войните ги започват неудачниците
Автор: Вадим Панов
Издател: Колибри
Година: 2016
Много приятно urban-фентъзи.
Криптоисториците са прави - преди за Земята човечеството са живели и други разумни раси, изградили могъщи цивилизации и после изчезнали. Почти. Остатъците на някогашните велики раси се скриват един след друг в Тайния град със своите артефакти и познания и продължават да живеят според Кодекса. А тайният град е в Москва. Или Москва е около Тайния град.
Три Велики дома и гравитиращите около тях семейства контролират Тайния град чрез магическата енергия, която добиват и разпределят чрез артефактите си. Във Великият дом Чуд има старо предсказание за появата на Вестителя - мъж-магьосник (в тази раса само жените могат да боравят с магия), който ще може да борави с всички магически източници, ще разгроми противниците и завладее света. И той се ражда, за да изпълни предсказанието. Но владетелката на Чуд няма желание да слезе от трона и организира покушение. Неуспешно, но момчето избягва и отраства само, без възпитание и втълпяване на морални шаблони, за сметка на това пък с неограничена мощ. Няколко години по-късно е достатъчно могъщ, за да завладее извора на сила на своя дом и да започне офанзива срещу Великия дом Чуд и техния извор. А това предизвиква намесата на Тъмния двор, третия Велик дом. Вестителя няма тактически опит и разполага само с Червените шапки - нискоразредни улични хулигани и полу-дегенерати. Срещу него е лично Сантяго - комисарят на Тъмния дом, легендарен специалист по конфликти и конфронтации. Сблъсъкът е непредвидим и неконтролируем и въвлича обикновения московчанин Артьом, който става поредния обитател на Тъмния град. В същото време специален отдел на полицията начело с непреклонен следовател издирва серийния убиец Вивисектора. Развръзката включваше директен магически сблъсък, куршуми, гранати, експлозиви и много измама.
Като за първа книга, поредицата изглежда многообещаваща. Напомни ми едновременно за Дозорите на Лукяненко, "Нищи, никъде, никой" на Геймън и дори малко за Анкх-Морпорк на Пратчет/.
Харесах:
Аз съм главният специалист по боклуци, независимо от това в какво са се специализирали тези боклуци.
***
Героизмът на червея винаги предизвиква снизходително уважение.
***
Колкото по-просто е устроен мозъкът, толкова повече помпозност му е необходима, за да съществува.
***
вие не се отличавате от нас, затова при вас всичко е като при нас
Издател: Колибри
Година: 2016
Много приятно urban-фентъзи.
Криптоисториците са прави - преди за Земята човечеството са живели и други разумни раси, изградили могъщи цивилизации и после изчезнали. Почти. Остатъците на някогашните велики раси се скриват един след друг в Тайния град със своите артефакти и познания и продължават да живеят според Кодекса. А тайният град е в Москва. Или Москва е около Тайния град.
Три Велики дома и гравитиращите около тях семейства контролират Тайния град чрез магическата енергия, която добиват и разпределят чрез артефактите си. Във Великият дом Чуд има старо предсказание за появата на Вестителя - мъж-магьосник (в тази раса само жените могат да боравят с магия), който ще може да борави с всички магически източници, ще разгроми противниците и завладее света. И той се ражда, за да изпълни предсказанието. Но владетелката на Чуд няма желание да слезе от трона и организира покушение. Неуспешно, но момчето избягва и отраства само, без възпитание и втълпяване на морални шаблони, за сметка на това пък с неограничена мощ. Няколко години по-късно е достатъчно могъщ, за да завладее извора на сила на своя дом и да започне офанзива срещу Великия дом Чуд и техния извор. А това предизвиква намесата на Тъмния двор, третия Велик дом. Вестителя няма тактически опит и разполага само с Червените шапки - нискоразредни улични хулигани и полу-дегенерати. Срещу него е лично Сантяго - комисарят на Тъмния дом, легендарен специалист по конфликти и конфронтации. Сблъсъкът е непредвидим и неконтролируем и въвлича обикновения московчанин Артьом, който става поредния обитател на Тъмния град. В същото време специален отдел на полицията начело с непреклонен следовател издирва серийния убиец Вивисектора. Развръзката включваше директен магически сблъсък, куршуми, гранати, експлозиви и много измама.
Като за първа книга, поредицата изглежда многообещаваща. Напомни ми едновременно за Дозорите на Лукяненко, "Нищи, никъде, никой" на Геймън и дори малко за Анкх-Морпорк на Пратчет/.
Харесах:
Аз съм главният специалист по боклуци, независимо от това в какво са се специализирали тези боклуци.
***
Героизмът на червея винаги предизвиква снизходително уважение.
***
Колкото по-просто е устроен мозъкът, толкова повече помпозност му е необходима, за да съществува.
***
вие не се отличавате от нас, затова при вас всичко е като при нас
Абонамент за:
Публикации (Atom)