неделя, март 30, 2008

Обречен на битки

Автор: Роман Злотников
Издател: Летера прима
Година: 2008

Един стар човек умира в нашия свят и по все още неясни причини се прeражда в съседен свят. За негов лош късмет този свят е под контрола на все още неясна организация, която знае за прехвърлящите се и ги изтребва със страхотен ентусиазъм. До тук - добре, само че за лош късмет на Посветените стария човек има зад гърба над 50 години в спецназ, минал е през Втората световна война, Корея, ГУЛАГ и какви ли още не касапници, а отделно е ерудит в различни научни области. С две думи - свръхчовек от съветски тип. Оттук насетне пътя е ясен - нашия Променен се измъква от капаните и пътьом започва да създава собствена военно-стопанска структура (естесвено - всеки случайно срещнат не само бива вербуван и освен това дори много го бива в новото си амплоа, без значение дали ще е коневъдство, картография или полево разузнаване). Конфликтът ескалира драстично, по картата в традициите на епичното фентъзи се размотават пет-шестцифрени армии, накрая нашия печели първия рунд, жени се за любовта на живота си и получава цяло кралство в зестра. Очакват се следващите 2 тома.
Злотников е добър разказвач, макар че превода май не е от най-добрите (а за липсата на коректор дори не говоря). Сбитото представяне на живота на Казимир Пушкевич в началото си беше издържано в стила "суров, но правдив", който ми е любим още от чекистките романи в поредицата "Архивите са живи". За част от приключенията на Грон имам съмнения за достоверността детайлите (особено за морските битки), но книгата е издържана в духа на старата приключенска традиция, в която на добрите герои и Господ им помага.
Като цяло очаквах нещо подобно на "Един янки в двора на крал Артур" или "Космически рицар", обаче усещането беше по-скоро за някаква кръстоска между Конан и Гуапо. И отзад прозира старинната руска мечта - да се спре Ордата и да се сложи ръка на престола на василевса...

Харесах:
Полковникът от запаса Казимир Янович Пушкевич мoжеше да отговори на риторичния въпрос: "По какво войникът се различава от убиеца?" така: "Войникът убива много повече."
***
Щом си воин, оставаш завинаги воин, щом си базилиус, си за последен път.

петък, март 28, 2008

Клетвата

Автор: Франк Перети
Издател: Менора прес
Година: 2002

Това ми беше първата и почти сигурно последната прочетена книга от този автор. То бива, то може, ама тоя човек безпардонно иотвръща глава от логиката в собствената си история. Като се добави и евангелистката част с експресното приемане на Исус в сърцето на главния герой - съвсем прекрачи границата на търпимостта ми.
Историята започва доста приемливо - брата на професор по биология (и опитен ловец) е убит при странни обстоятелства от мечка гризли, а в близко градче една жена е изгонена от мъжа си. Разследването на убийството никак не потвърждава официалната теза за нападение на гризли, а изгонената жена се оказва любовница на убития и също изчезва при странни обстоятелства. Жителите на града спазват Клетвата - да не говорят пред външни или властите за случващото се в град Хайд Ривър вече повече от 100 години. Единствения готов да говори е местен религиозен фанатик, на който никой не обръща сериозно внимание (нещо като Касандра, ама с автосервиз). До тук - добре, напомня по нещо едновременно на Лъвкрафт и на "Неизживени спомени" на Стивън Кинг. Обаче после историята започва да се влачи вяло през много страници, героите се лутат в направо нелепи действия и бездействия. В общи линии след 500 страници преди развръзката в последните 130 е ясно, че тайнственото същество е "дракон", създаден от греха и порока на града и се храни с неговите грешни и порочни жители, има телепатична връзка с жертвите си, може да лети, да бълва огън, оптически невидим е. Тук проверих - книгата е писана през 1995 година, термовизионни камери по това време се продаваха и в България, а военните имат топлинни сензори от десетилетия (след "Пустинна буря" американсаката армия разпродаде купища подобна техника по цял свят), толкова ли беше трудно на един заможен и интелигентен американец, какъвто е биолога, да се снабди с подобна техника, вместо да продължава лов на невидим за него враг?! Както и да е, дракона беше неуязвим за куршуми, но пък уязвим за експлозията на камара динамит (аха, велкъм ту Голливуд, биолога и помагащата му помощник-шерифка си спретнаха и страстна, но греховна любов), накрая беше набоден на копие, изработено от праведник и насочвано от спешно приелия в сърцето си Исус биолог (тук кажете: Алилуя!).
Чувствам се разочарован, че отделих толкова време на тази книга, но пък ми е много трудно да зарежа нещо започнато.

Хресах:
Човек с власт никога не проси милост от човек с идеали.

вторник, март 04, 2008

Обетът на воина

Автор: Джулиет Е. Маккена
Издател: Серпис
Година: 2004

Втората (и последна за сега) книга от поредицата "Истории от Ейнарин". И пак в безкрайно неприятния "тухлен" формат.
Героите са като цяло същите от предната книга, враговете са съвсем същите, клишираното действие си продължава по етапен ред.
Най-интересното в този том е връщането към миналото - краха на Тормалинската империя и нейната отдавна забравена колония, върху която са се стоварили първите удари на елиетимите. Останалото е ясно - търчане, неясни интриги, повечко бой и любов в помеждутъците.

Харесах:
Повечето магьосници пукната пара не дават дали спиш с мъж, жена или магаре, но някои са повлияни достатъчно от рационалистите, за да досаждат.