Автор: Джулиет Е. Маккена
Издател: Серпис
Година: 2004
Втората (и последна за сега) книга от поредицата "Истории от Ейнарин". И пак в безкрайно неприятния "тухлен" формат.
Героите са като цяло същите от предната книга, враговете са съвсем същите, клишираното действие си продължава по етапен ред.
Най-интересното в този том е връщането към миналото - краха на Тормалинската империя и нейната отдавна забравена колония, върху която са се стоварили първите удари на елиетимите. Останалото е ясно - търчане, неясни интриги, повечко бой и любов в помеждутъците.
Харесах:
Повечето магьосници пукната пара не дават дали спиш с мъж, жена или магаре, но някои са повлияни достатъчно от рационалистите, за да досаждат.
Показват се публикациите с етикет Истории от Ейнарин. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Истории от Ейнарин. Показване на всички публикации
вторник, март 04, 2008
вторник, февруари 19, 2008
Залогът на крадеца
Автор: Джулиет Е. Маккена
Издател: Серпис
Година: 2004
Приятно фентъзи, не е оригинално, но е леко за четене, умерено брутално и с достатъчно ненатрапчив черен хумор.
Обстановката много силно напомня за Белгариада на Едингс - континент с различни държави, в които властват стара слава, селяния или анархия и потайни острови с купища реваншистки настроени обитатели. Случайно сбрана групичка от магьосник, крадла, учен и няколко бойци се забърква в разследване, което се оказва много по-опасно отколкото са се опасявали. Все пак след взаимна гоненица с лошите (няк'ви русоляви арийци с амбиция за завладяване на света) успяват да се измъкнат, а дошлите навреме подкрепления в лицето на няколко от най-силните магьосници на стихийната магия нанася свиреп превантивен удар (абе чиста проба употреба на атомно оръжие - ама за сплашване, и то на равностоен или превъзхождащ ги противник). Във втората книга гоненицата явно ще продължи.
Странно, но сред купищата не лоши лафове така и не си харесах някой цитат.
Издател: Серпис
Година: 2004
Приятно фентъзи, не е оригинално, но е леко за четене, умерено брутално и с достатъчно ненатрапчив черен хумор.
Обстановката много силно напомня за Белгариада на Едингс - континент с различни държави, в които властват стара слава, селяния или анархия и потайни острови с купища реваншистки настроени обитатели. Случайно сбрана групичка от магьосник, крадла, учен и няколко бойци се забърква в разследване, което се оказва много по-опасно отколкото са се опасявали. Все пак след взаимна гоненица с лошите (няк'ви русоляви арийци с амбиция за завладяване на света) успяват да се измъкнат, а дошлите навреме подкрепления в лицето на няколко от най-силните магьосници на стихийната магия нанася свиреп превантивен удар (абе чиста проба употреба на атомно оръжие - ама за сплашване, и то на равностоен или превъзхождащ ги противник). Във втората книга гоненицата явно ще продължи.
Странно, но сред купищата не лоши лафове така и не си харесах някой цитат.
Абонамент за:
Публикации (Atom)

