Автор: Джулиет Е. Маккена
Издател: Серпис
Година: 2004
Приятно фентъзи, не е оригинално, но е леко за четене, умерено брутално и с достатъчно ненатрапчив черен хумор.
Обстановката много силно напомня за Белгариада на Едингс - континент с различни държави, в които властват стара слава, селяния или анархия и потайни острови с купища реваншистки настроени обитатели. Случайно сбрана групичка от магьосник, крадла, учен и няколко бойци се забърква в разследване, което се оказва много по-опасно отколкото са се опасявали. Все пак след взаимна гоненица с лошите (няк'ви русоляви арийци с амбиция за завладяване на света) успяват да се измъкнат, а дошлите навреме подкрепления в лицето на няколко от най-силните магьосници на стихийната магия нанася свиреп превантивен удар (абе чиста проба употреба на атомно оръжие - ама за сплашване, и то на равностоен или превъзхождащ ги противник). Във втората книга гоненицата явно ще продължи.
Странно, но сред купищата не лоши лафове така и не си харесах някой цитат.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Абеее, странна книга е - хем я изчетох бързо, хем не я запомних. Основната разлика с Белгариадата е, че в тази книга има секс, че даже и хомосексуални.
ОтговорИзтриванеАбе, на фона на трилогията на Крис Бънч за краля-маг и генерала-ебач тая книга е в раздел леко еротични. Полу-елфката повече се точи, отколкото действа, а магьосника е педераст само заради политическата коректност в епохата на Плодния прилеп.
ОтговорИзтриванеИначе и двете книги са приятно написиани и клиширани до безкрайност.