четвъртък, ноември 30, 2006

Трите карти

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 1998

Във втората книга от поредицата действието е доста повече от историята. От друга страна картите бяха изиграни и сега явно най-после ще се започне каквото има да се почва.

понеделник, ноември 27, 2006

Стрелецът

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 1998

Най-накрая започнах прословутата фентъзи поредица "Тъмната кула", за която много познати търдят, че е от най- добрите фентъзи поредици и със сигурност най-доброто на Стивън Кинг (един все още любим автор, въпреки че му бях върл почитател в тинейджърските си години, а после охладнях или просто се преситих).
"Стрелецът" всъщност не би трябвало да е самостоятелен роман - това си е пролог към нещо, което тепърва ще се разказва.
Странната мрачна (а и солипсистка) атмосфера ми напомня много за "Вселелените на Правдивия" на Сомптоу, а образът на Роланд Стрелеца - на Вечния победител от поредиците на Майкъл Муркок (самотния непобедим войн, който крачи през световете, епохите и телата на враговете към заветната цел отвъд хоризонта).
Единственото, което ми остава сега е да започна втората книга.

петък, ноември 24, 2006

Украшението със седем звезди

Автор: Брам Стоукър
Издател: Делакорт
Година: 2005


Взех си книгата от уважение към авторите, създатели на клишета. Не съжалявам много, макар че Стоукър не ми допада особено - прекалено ми е "викториански" (не че се колебае да тласне героите си към убийство, само отделя няколко страници с безкрайни монолози защо е нужно да се направи).
Тази книга е история на няколко виториански джентълмени, които се опитват да изпълнят мечтата-предсказание на древна египетска царица-магьосница. Има няколко много забавни размишления относно откритията на водещите "съвременни" учени - Кюри, Бекерел, Маркони и т.н., и паралели с предполагаемата древноегипетска наука, включително прогнози как скоро астрологията ще се нареди до астрономията. Има и други готини размисли като за онова време: "Счетохме, че един женски ум може да преживее шок, когато става дума за неща от явно мистериозен характер." "Жената си остава жена, даже и да е била мъртва пет хиляди години!"
Като цяло - нищо интересно, освен двата варианта на финала: 1) оригиналния - пълен погром за дръзналите да се будалкат с боговете и Силата; 2) Hapy end - всичко се оправя благополучно (според бележките под линия този е по-късен, явно и тогава издателите и читателите са предпочитали лошите случки да имат добър край).

неделя, ноември 19, 2006

Завръщането на Императора

Автор: Алън Кол & Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2006

Стен 6 - приятна, предвидима и непретенциозна книга. Малко бой, малко морално израстване на Стен и малко предизвестено завръщане на Вечния император. Най-забавното бяха ръкопашните избори, дирижирани от Рашид - нещо подобно на "Бай Ганьо прави избори", само че с добавки като за съвременно технологично общество.

сряда, ноември 15, 2006

Сумрачен патрул

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006

Лукяненко. Това е единственото, което мога да кажа. След всяка поредна история за Дозорите смятах, че вече имам представа за какво става дума, а още в следващата част осъзнавам, че дори и идея си нямам. Какво е Сумракът или по-точно къде е Сумракът? Май ще трябва да изчакам "Последен патрул", ако и там има готов отговор, но май по-скоро ще има само нови въпроси.
Антон Городецки най-после започва да ми харесва като герой. Странно, но започва и да ми на помня на един познат с ник Тихон. Не че в едното или другото има нещо лошо, разбира се.
От забележката под линия за романа "Ликът на черната Палмира" на Владимир Василиев (съавтор на "Дневен патрул" и автор на "Космически рицар") оставам с впечатлението, че май идеята за Различните ще се превърне в нова Разширена вселена. Ако нивото и на останалите е като на Лукяненко, мога само да приветствам горещо такова развитие на явно популярната серия на Сергей Лукяненко.

петък, ноември 03, 2006

Пътешественикът във времето и неговата жена

Автор: Одри Нифнегър
Издател: Бард
Година: 2006

Тази книга не е включена в раздела за фантастика на БАРД и честно казано, мога да едновременно да оспоря и подкрепя това решение.

От резюмето очаквах да е нещо подобно на "Игра на живот" на Кен Гримуд, но книгата е различна като усещане, като внушение. При Гримуд героя има възможност да преживява живота си в различни варианти в опит да го изживее както би искал, тук живота на героя е строго детерминиран и той дори не се опитва да го промени - напротив, внимателно направлява събитията така, че да се случи това, което се е случило. Може би всичко идва от авторите или героите им - този на Гримуд не е доволен от живота си и търси друга възможност, а при Нифнегър героят/героите са доволни (или примирени?) от живота си и не биха го пропуснали/променили.
Най-близката история до описаната в книгата, за която мога да се сетя е тази на Федман Касад и Монита от "Хиперион" на Дан Симънс, но са включени и елементи от тайм-фантастиката (ама че тъп термин, но покрай Трилър1 ми се наби в главата), може би "Отново и отново" на Клифърд Саймък е почти толкова близка като идея.
Накратко: Когато се срещат за първи път, Хенри е на 28 и за пръв път в живота си вижда Клер, а Клер е на 20 и познава Хенри от 6 годишна. Хенри е ХИЧ (хроно изместен човек) - пътува произволно напред и назад във времето, но само до тук историята прилича на типична фантастика. Хенри не спасява Света, не помага на човечеството - живее труден живот и се опитва да оцелее в него.
Останалото е историята на двама души, които са облагодетелствани от съдбата да могат да се срещат в различни моменти от живота си, като същевременно го изживятват заедно. Звучи странно, но пък определено си има и предимства - под 30-те си години Хенри е див пънкар с проблеми със себе си, алкохола, наркотиците и жените, а Клер е момиче, излизащо от добре защитения пашкул на живота в богато провинциално семейство. Историята между двамата надали би потръгнала, ако Клер не беше се срещала и не бе влюбена в един Хенри в интервала между 35 и 45 години. Хенри пък има възможността да преживява травмиращите моменти в живота си отново и отново, докато успее да ги превъзмогне.
Книгата е изпълнена с, ъъ, усещане за обич, за топлина, но без драматични сцени и гръмки думи.
Определено ми иска по-често да попадам на подобни книги.

сряда, ноември 01, 2006

Железният изгрев

Автор: Чарлз Строс
Издател: Бард
Година: 2006

Книгата е до някъде продължение на "Сингуларно небе" - света и главните герои са същите, но предизвикателствата са нови.
Взривена е звезда и е унищожена планетата Москва - скучен и незабележим максвят (много харесах термина). Сдържащия субсветлинен флот бомбардировачи излита съгласно заповедите, за да удари по последната фиксирана от командването мишена - планетата Нови Дрезден, която е единствения що-годе сериозен кандидат за титлата Враг. Атаката може да бъде спряна само от едновременна заповед на няколко посланника на Москва със съответните кодове за достъп, само че някой ги избива последователно. Така в играта отново вллиза Рейчъл Мансур от Черната канцелария на ООН и нейния съпруг - агент на Есхатона. Накрая се разбира, че в дъното са Усъвършенстваните - шайка от нацистко-религиозен тип, която има за цел да подчини цялото разпръснато човечество и да го впрегне в създаването на нов Бог, а Есхатона се счита за основен враг. След разследване, преследване, предателство и екшън една от групите на Усъвършенстваните е спреяна, но в края на книгата изплува факта, че те вече инфилтрират с агенти не само съседите си, а и Земята.
Само мога да се надявам, че иначе интересно описания свят няма да стане просто декор на една многотомна гонка между "наште" и нацистите.

Нощният влак за Ригел

Автор: Тимъти Зан
Издател: Бард
Година: 2006

Една от малкото приятни книги на Зан, макар че действието на моменти е наивно до глупост.
Бивш агент от земно разузнаване е нает от Паяците, стопанисващи квадрелсовата железница - транспортната система, свързваща различни цивилизации в галактиката. Следва действие тип "Убийство в Ориент експрес", малко разследване ала Джеймс Бонд, малко смешен екшън и се стига до разковничето: разумно същество със структура като на кораловите колонии заразява мислещи същества, поема контрола над тях и цивилизациите им и така изгражда собствена галактическа империя. После лошите са разпердушинени, създанието - предполагаемо унищожено. Разбира се, това създание не е зловещ мутант, а биооръжие, създадено от древна империалистка раса, унищожена при бунт на покорените цивилизации, а паяците са също изкуствено създадена раса за техническа поддръжка, която се е саомосъзнала и сега се опитва да не позволи нова империя да сложи ръка над свободните цивилизации в галактиката.
Все пак трябва да си призная, че книгата се чете лесно, а Зан не е прекалил с нелогичните идеи.

Сивите

Автор: Уитли Стрийбър
Издател: Бард
Година: 2006

Ехх, най-накрая Някой да ми обясни съвременния свят! Планетата ни е пред поредния цикъл на измиране и човешката раса е начело в списъка. Към нас се движи Кошера - мигрираща към Земята древна раса от създания със свързани разуми, добре познати ни като зелените човечета, само че всъщност са сиви. Те могат да спасят човечеството, обаче се нуждаят от нашите чувства - расата е толкова стара и толкова се е самоусъвършенствала, че е загубила своите чувства, така че вече няма за какво толкова да живее. Срещу тях се противопоставя група влиятелни мъже от военните, разузнаването, бизнеса и държавната администрация, които искат да си останем вълкони, пардон, самостоятелни. За целта от 50 години строят убежища, в които част от човечеството да преживее катаклизмите и после отново да си върне планетата и свободата, изучават технологиите на Сивите и разработват наши еквиваленти, като за целта използват "черния бюджет" на САЩ който е равен само на около 50% от БВП (ехаа!).
Чрез манипулиране от страна на Сивите най-накрая се е пръкнал Месията - момченце, което може пълоценно да общува с тях. Естествено, другите (да се чете ЛОШИТЕ) се опитват да го елиминират тихомълком. Все пак добрите общо взето побеждават в края, обаче Оби Уан Лангфорд губи ръката си, а Дарт Чарлз успя да измъкне тежко ранения Дарт Майк, очаквам реванша им в следващия том. Ако нещо ви изглежда познато - споделете, че да не се съмнявам дали само аз имам чувството, че съм я гледал тая книга.

Лошо място

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 1995

Жалко, че не ми е попаднала преди 10 години.
Семейство, в което всички са от една майка, която е и бащата, а тя самата е плод на кръвосмешение, се оказва надарено или наказано с телесни увреждания, екстрасензорни дарби и психически отклонения.
Двама детективи са наети от странен клиент да разберат... какво се случва с него - той не помни нищо за себе си, а се буди на непознати места, без да има спомени как е попаднал и носи странни предмети - изкуствено създадено ракообразно, купчина черни диаманти, сак с пари. Оказва се черната овца на семейството - избягал от дома и преследван от брат си, той се телепортира насам-натам, като при всяко телепортиране губи част от съзнанието си и в момента е на ръба на личностен разпад. Брат му пък е вманиачен садист и убиец, който също владее телепортирането. Останалото е преследване, убийства и щастлив развръзка накрая - т.е. двойката детективи оцеляват.

Вратата към декември

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 1998

Майка на изчезнало момиченце се запознава с детектив на местопрестъпление, където бившият й съпруг и почти сигурен похитиел на детето е брутално убит. Детето е намерено, но убийствата продължават. Постепенно картината се изяснява - баща и още един гениален учен са използвали детето в многогодишен експеримент, целящ да освободи силите на човекия дух чрез систематично потискане на усещанията от тялото . Постигнали са успех - момиченцето развива телекинетична сила, но я използва за да се разправи със всички участници в тези експерименти. След приключването на възмездието приклюва и романа. Като цяло - нищо особено, но поне не е от дразнещия тип романи на съспенса/хоръра.

Да убиеш Слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите

Автор: Чарлз Ингрид
Издател: Бард
Година: 2006

Тук са включени първите 3 романа за Пясъчните войни: "Да убиеш Слънцето", "Блус за Лазертаун" и "Небесният списък на жертвите". Би могло да е екшън-история за капсулни бойци - войници, снабдени с тежко бронирани и тежковъоръжени скафандри, превръщащи ги в автономни бойни машини, по подобие на описаното в "Звездните рейнджъри" на Робърт Хайнлайн. За съжаление - историята е само посредствен екшън с опит за коспирация.
Историята: насекомоподбната раса драки атакува човешкия Доминион, като превзетите планети се, ъъ, дракоформират и стават негодни за хората. Във военните действия е хвърлен отряда на Рицарите - елитни бойци с атвономни скафандри и въоръжение. Те търпят поражение след поражение, накрая са приклещенина планета на една подличка извънземна раса и започват да се случват странни неща - в един момент бойците загиват, а от скафандрите се пръкват безумни гущери-берсерки, които сея смърт сред драките. При изтеглянето на последните оцелелли бойци настъпва хаос и главния герой губи съзнание. Свестява се много години по-късно, акто се разбира, че транспортния му кораб е бил унищожен (официално - от драките), частта му е изтребена (освен него и малцина дезертьори), войаната е приключила, но е вредно за здравето да си призаеш, че си бил доминински Рицар. Героя се оттегля на един нов свят, но този свят е инищожен от човешки кораби (подозренията, че е заради него всъщност са безпочвени, на планетата е имало скрито дракско гнездо), а героя се оттървава по чудо. Той става наемник, тръгва да търси информация и разплата. Във втория роман вече е член на новосформираните рицари и е изпратен под прикритие на миньорски свят, от който няма връщане. Там се натъква на останки на същество подобно на берсеркерите, а яростния опит на драките да затрият цялата колония го навежда на мисълта, че те може би не просто напад Доминиона, а отчаяно бягат от някой друг. В третия роман новосформираните Рицари са пратени на планета като мироопазваща сила, но скоро са забъркани в конфликт с местните, а после и с драките. Накрая побеждават и часто от тях оцеляват, но Доминиона отново е във война с драките. Трябва да се отбележи, че през цялото време тайнствен мъж дирижира събитията зад кулисите, манипулира Доминиона и знае какво всъщност са берсеркерите, които се появяват от телата на рицарите, обаче въпросният човек си има собствени планове и е отговорен за избиването на Рицарите в предната война.
Трите романа са слаби и неубедителни, акто добавка - клиширани до безобразие.

Берю-Берю

Автор: Сан Антонио
Издател: Колибри
Година: 2000

По принцип харесвам Сан Антонио, но в тази книга свовесните каламбури преминават в словесна диария, а действието - преврат в черна Африка с тайни агенти, наемници и редовната компания ченгета и роднини, дори не е и ососбено забавно.
Честно казано, разочарован съм.

Детектив в Зоната на здрача

Автор: Андрея Илиев
Издател: Антос
Година: 2006

Длъжен съм да си призная - фен съм на автора, а Ник Шишманов ми е любимия български частен детектив.
В тази книга са включени 5 разказа за частния детектив Ник Шишманов - бивша барета, настоящ любител на жени и уиски. Историите са смесица от български фолклор, американски черен роман и много ирония.
"Самодивата" - този разказ е от любимите ми български къси произведения. Четох го за първи път през 1993-та в сборника "Гробищен танц" и след това съм го препрочитал доста пъти - а при мен това е рядкост.
"Торбалан" - този разказ много ми напоня за филмите "Пророчеството" с Кристофър Уокън.
"Полтъргайстът" - най-веселият разказ, макар и може би най-слабият.
"Детектив в Зоната на здрача" - тук вече играта загрубява, освен българския фолклор се намесват алтернативната фантастика и пътуването във времето.
"Краят на историята" - е, наистина е като за последен случай на Ник Шишманов.

Документът R

Автор: Ървинг Уолъс
Издател: Атика
Година: 1991

Купих си книгата по сантиментални причини - това май че е първата книга на издателство Атика и със сигурност първата тяхна, която съм чел (преди 15 години).
Действително книгата не е нещо потресаващо - в САЩ ще има промяна на Коституцията, която обаче може да се използва от една непочтена администрация за потискане на свободата (кхъм, автора е подранил доста, това стана чак през 2001 - 25 години след публикуването на книгата). Естествено, оказва се, че зли членове на държавната администрация не само очакват възможност, а са се организирали, за да предизвикат събития, които да има дадат възможност да използват въпросната Поправка. Поводът не е изненада за редовен читател/зрител на американски конспиративни трилъри - Президента трябва да бъде убит. Разбира се, заговорът се натъква на доблестен прокурор, лошите са победени в собствената им игра и американската свобода отново е спасена. До следващия път.