Ускорение

Автор: ДийнКунц
Издател: Колибри
Година: 2011

Романът е малко по-добър от "Добрият", но също е далеч от силните произведения на Кунц.
Убиец-маниак започва "игра" с барман от долината Напа в Калифорния. Играта е на живот и смърт- буквално. На всеки "рунд" пада жертва. Само че убиецът е твърде близо, за да остане скрит през цялото време. А ловът понякога е двустранна игра.

Харесах:
Границата между умората на саможивия и страха на отшелника е много тясна. А още по-тясна е тази между отшелника и озлобения мизантроп.  
***
Хроничният пубертет беше жалка гледка, но не беше  престъпление.
***
...духовете не обитават къщи. Те обитават нас...

Петата погибел

Автор: Пол Хофман
Издател: Бард
Година: 2012

Обещаващата, макар и недодялана история от първата  книга бе сериозно оплескана в този  том.
Томас Кейл се върна под опеката на Лорд-боеца, само за се сблъска с преклонението му. И  пътьом  да се докаже като Божия  гняв на бойното поле, решавайки една безнадеждна кампания в степите и разгромявайки текущия вариант на  спартанците на Източния фронт. Фанатиците се сдобиха с нов папа,  Кейл - с военен отряд, а историята запецна в някаква нескопосана смес от предопределения, интрижки, любов и  омраза  на  дребно.
Все пак ще  прочета  и последната,  любопитно ми е  Хофман дали е приготвил  някакво обяснение за използваните имена  на реални градове и народи в неговия свят без връзка с реалните местоположения.

Харесах:
истината е, че много неща се отклоняват от факта почти веднага, след като са се случили 
***
Сърцето човешко е дребно, но желае големи неща. Само по себе си не би стигнало за вечеря на куче, но и целият свят не може да го засити.
***
макар да вярваха в какви ли не фантастични идеи, не притежаваха почти никакво въображение
***
Ти имаш въпроси. Но аз нямам отговори.
***
истината зависи от това къде започваш историята

Лявата ръка на Бога

Автор: Пол Хофман
Издател: Бард
Година: 2010

Андрю Уигин израства в Тевтонския орден и май че е Хари Потър.
Първата книга е повече историческа, отколкото фентъзи. Съдържа голяма част от сетинга на "Далечно царство" и "Божиите монархии", но магия няма за сега. Светът е доста подобен на нашия, включително има директни споменавания на норвежците, циганите и евреите. Авторът си е поиграл  да включи освен битката при Креси и препратка към Втората световна - кланетата на сърби от хърватските  усташи чрез "сърбосек" (доста напомни за Вещера).
Историята започва стандартно - религиозна фракция отглежда деца за войници в непревземаема твърдина. Децата са малтретирани и подложени на промиване на мозъка,  за да бъде създадена армия,  която да реши проточилата се 200 години  религиозна война на изток. Сред тях има  един, обучаван лично от Лорд-боеца в течение на 10 години. Приятелството е забранено и  се наказва,  но все пак Избрания си има 2-ма приятели, готови да се забъркат в авантюра. На 14 Томас Кейл убива един от наставниците, за да спаси момиче (което изобщо не трябва  да е обителта) и  всички бягат на запад. Попадат в империята на Матераците (въпреки името  става дума за рицарска аристокрация), нещо като  предренесансова Италия. Приети доста добре по стечение на обстоятелствата, Кейл се забъркват в серия конфликти с аристокрацията. И точно, когато очаквах да бъде новия Спартак/Ивайло/СтепанРазин, започна военна кампания  на фанатиците. Планът за действие е изготвен от  Кейл и пак той изготвя контра план, който трябва да унищожи атакуващата армия. Вместо това лошия късмет и клапавото ръководство доведоха французите Матераците до унищожителен разгром и пълна капитулация. Кейл се завърна  обратно в седалището на фанатиците, а противно на здравия разум (и съвсем по Кодекса) приятелите му  тръгнаха след него и пазачите  му.
Очаквам  втория том де се съсредоточи на Източния фронт.

Харесах:
Винаги обмисляй внимателно, преди да сториш добро някому.
*** 
Колцина от нас се нуждаят от голямо бедствие, за да изпаднат в нервна криза? Загубен ключ, стъпване върху остър камък, спречкване по незначителен въпрос - това е достатъчно, за да хвърли в ярост дори разумен човек, стига да е в подходящо настроение.
***
Това са фактите. Не всички факти, разбира се, и някое допълнително разкритие може да ни ги представи в съвсем нова светлина. Но дотогава догадките си остават само догадки.

Жената в черно

Автор: Кери Уилкинсън
Издател: Ера
Година: 2014

Приятно, макар и безлично криминале.
Загърната в черен плащ фигура с женски обувки оставя насред Манчестър отрязана мъжка ръка. После друга. И трета. И още. Въпреки многото камери за наблюдение полицията няма следи към извършителя. Между част от жертвите има слаба връзка от ученическите години, но някои не се вписват и в нея. Убиецът е твърде целеустремен и организиран, за да бъде психопат на свободен лов. Все пак упоритата детективка, водеща случая успява да хване следа и да стигне до мотива, а с малко късметлийско прозрение и до извършителя. Уилкинсън не е устоял на изкушението да поднесе развръзка в стил "на косъм", но  книгата не печели от това.