Автор:
Лоръл К. Хамилтън
Издател:
Колибри
Година:
2010
Почвам да разбирам какво ме дразни в поредицата - Хамилтън отделя 30% от романа за празни приказки, 30% за раздуто описание на вече предъвкани взаимоотношения на Анита с любимия вампир и почтиекслюбимия върколак.
Останалите 40% са не лош паранормален трилър, който при повече внимание от авторката би могъл да стане направо добър. Уви, няма шанс и това си е.
Както и да е, в това томче между цупенето, угризенията и мрънкането по много поводи, Анита и разрастващата се шайка от хуманни чудовища около нея се сблъска с по-голямата част от Съвета на вампирите, дошъл за разследване и разчистване на сметки. Откривайки все нови и нови измерения на силите на триумвирата вампир-върколак-некромант Анита понарита лошите и предотврати част от назряващата касапница в Сейнт Луис. Този път и хората-фанатици, и консервативните вампири искаха да спретнат едно масово клане на противника в опит да си върнат "доброто старо време".
Като цяло - по-слабо от първите книги, но поредицата има своето очарование в хапливия език на героинята.
Харесах:
Това, че някой няма вампирски зъби, не означава, че не може да те убие.
***
Да задаваш въпроси е прекрасно, но само ако знаеш отговорите. Ако питаш, но си изненадан от отговора, приличаш на глупак.
***
Всяка истинска революция започва с изтребване на привържениците на предишния режим.
***
да оскърбяваш без думи
***
Никога не се доверявайте на хора, които постоянно се усмихват. Те или се опитват да ви продадат нещо, или не са особено умни.
понеделник, юни 25, 2012
понеделник, юни 18, 2012
Убийства в Оксфорд
Автор:
Гийермо Мартинес
Издател: Колибри
Година: 2005
Малко пресилено е да се обяви това за роман. По-скоро е повест ти "с неочакван край". Без последното, разбира се. В камерните разкази потенциалните убийци са твърде малко, за да не се ориентира читателя.
Постройката е семпла: аржентински стипендиант по математика в Оксфорд става неволен свидетел на няколко убийства, носещи почерка на маниак с уклон към питагорейството. Интересното е, че дори и опитния следовател от полицията тръгва по тази следа, вместо да прибегне към Бръснача на Окам.
Става за четене, но не е много над средното за жанра.
Харесах:
лъгали са със средствата на истината
***
Психиатричните хипотези имат неустоима притегателна сила... Дори да са нереалистични и даже абсурдни, винаги изглеждат по-приемливо от чистите логически съждения.
***
Хората изпитват естествена съпротива, някакво инстинктивно недоверие към логическите схеми.
***
останах слисан от потенциала на внушение, който можеше да развие една привлекателна идея
Издател: Колибри
Година: 2005
Малко пресилено е да се обяви това за роман. По-скоро е повест ти "с неочакван край". Без последното, разбира се. В камерните разкази потенциалните убийци са твърде малко, за да не се ориентира читателя.
Постройката е семпла: аржентински стипендиант по математика в Оксфорд става неволен свидетел на няколко убийства, носещи почерка на маниак с уклон към питагорейството. Интересното е, че дори и опитния следовател от полицията тръгва по тази следа, вместо да прибегне към Бръснача на Окам.
Става за четене, но не е много над средното за жанра.
Харесах:
лъгали са със средствата на истината
***
Психиатричните хипотези имат неустоима притегателна сила... Дори да са нереалистични и даже абсурдни, винаги изглеждат по-приемливо от чистите логически съждения.
***
Хората изпитват естествена съпротива, някакво инстинктивно недоверие към логическите схеми.
***
останах слисан от потенциала на внушение, който можеше да развие една привлекателна идея
сряда, юни 13, 2012
Вале пика
Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003
Най-кратката, най-веселата и най-безсмислената книга в поредицата до сега.
Ераст Фандорин разследва изключително ловък мошеник с прозвище Вале пика, който използва всевъзможни схеми, за да позволи алчността на жертвите му да го направи богат. Самоувереността му обаче се оказва в повече - ужилва управителя на Москва, а после спретва номер на самия Фандорин.
Надлъгването приятно ми напомни за книгите за Арсен Люпен, но до там. Под нивото на поредицата е.
Харесах:
От всеки десет души девет си казват всичко, стига да ги изслушаш.
***
Какъвто е човек, моето момиче, такъв е и животът му. Ако човекът е жесток, и животът му е жесток. Ако е плах - животът му е страшен. Ако е кисел, живее тъжно.
***
най ви е страх да не изпаднете в срамна ситуация, следователно при всички случаи ще се стремите да се държите достойно
Издател: Еднорог
Година: 2003
Най-кратката, най-веселата и най-безсмислената книга в поредицата до сега.
Ераст Фандорин разследва изключително ловък мошеник с прозвище Вале пика, който използва всевъзможни схеми, за да позволи алчността на жертвите му да го направи богат. Самоувереността му обаче се оказва в повече - ужилва управителя на Москва, а после спретва номер на самия Фандорин.
Надлъгването приятно ми напомни за книгите за Арсен Люпен, но до там. Под нивото на поредицата е.
Харесах:
От всеки десет души девет си казват всичко, стига да ги изслушаш.
***
Какъвто е човек, моето момиче, такъв е и животът му. Ако човекът е жесток, и животът му е жесток. Ако е плах - животът му е страшен. Ако е кисел, живее тъжно.
***
най ви е страх да не изпаднете в срамна ситуация, следователно при всички случаи ще се стремите да се държите достойно
вторник, юни 12, 2012
Легионът на прокълнатите
Автор:
Свен Хасел
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007
Очаквах от книгата нещо подобно на материалите в http://iremember.ru/, само че от германска гледна точка. Вместо това останах с чувството, че чета фалшификат.
Книгата би трябвало да е войнишки спомени от Втората световна на боец от германски наказателен батальон и отчасти е това. В по-голямата си част е посредствена антифашистка агитация, напомняща ми за мемоарите на родните шумкари.
Особено ме подразниха 2 момента: обясненията как Червената армия е разполагала с по-прост, но по-качествен човешки материал, притежаващ моралното право да се бие за своята страна - в ситуация, в която автора изтребва с картечница огромни маси от червеноармейци, нахвърлящи се идиотски точно в сектора му за стрелба; вторият момент беше с бягството му през '42-ра от лагер с лек режим в Елисейск (да, на река Елисей), по време на което след денонощие път пеша стигнал до жп-линията от Горки за Саратов. Даже си отворих Гугъл мапс за да проверя кое къде се намира. Описанията на концлагери на смъртта за германски дисиденти през '40 и за масови предавания на германски войски на Източния фронт през '43 срещам за пръв път.
Личното ми впечатление е, че книгата е писана много малко по собствени спомени, повече по чужди и основно по собствени фантазии как трябва да е било.
Ще прочета и другите 2 книги, но до тук съм силно разочарован.
Харесах:
въображението на садиста е ограничено, понеже жертвите свикват с насилието и чувствата им се притъпяват
***
онзи рядко срещан тип офицери, които са в състояние да накарат хората си да влязат в пъкъла, защото те лично ги повеждат натам
***
германският войник е отгледан в страх, трениран е да реагира като машина в стресиращи ситуации
***
ако ги нямаше многобройните проблеми и спънки, щеше да бъде възможно да се определи чия е отговорността за това, което се случва
***
човек живее в шумна и враждебна среда
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007
Очаквах от книгата нещо подобно на материалите в http://iremember.ru/, само че от германска гледна точка. Вместо това останах с чувството, че чета фалшификат.
Книгата би трябвало да е войнишки спомени от Втората световна на боец от германски наказателен батальон и отчасти е това. В по-голямата си част е посредствена антифашистка агитация, напомняща ми за мемоарите на родните шумкари.
Особено ме подразниха 2 момента: обясненията как Червената армия е разполагала с по-прост, но по-качествен човешки материал, притежаващ моралното право да се бие за своята страна - в ситуация, в която автора изтребва с картечница огромни маси от червеноармейци, нахвърлящи се идиотски точно в сектора му за стрелба; вторият момент беше с бягството му през '42-ра от лагер с лек режим в Елисейск (да, на река Елисей), по време на което след денонощие път пеша стигнал до жп-линията от Горки за Саратов. Даже си отворих Гугъл мапс за да проверя кое къде се намира. Описанията на концлагери на смъртта за германски дисиденти през '40 и за масови предавания на германски войски на Източния фронт през '43 срещам за пръв път.
Личното ми впечатление е, че книгата е писана много малко по собствени спомени, повече по чужди и основно по собствени фантазии как трябва да е било.
Ще прочета и другите 2 книги, но до тук съм силно разочарован.
Харесах:
въображението на садиста е ограничено, понеже жертвите свикват с насилието и чувствата им се притъпяват
***
онзи рядко срещан тип офицери, които са в състояние да накарат хората си да влязат в пъкъла, защото те лично ги повеждат натам
***
германският войник е отгледан в страх, трениран е да реагира като машина в стресиращи ситуации
***
ако ги нямаше многобройните проблеми и спънки, щеше да бъде възможно да се определи чия е отговорността за това, което се случва
***
човек живее в шумна и враждебна среда
неделя, юни 10, 2012
Смъртта на Ахил
Автор:
Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003
Най-дългия роман за Ераст Фандорин до сега. И пак се различава по формат от предните - една част от книгата е разследване през неговите очи, друга - ретроспекция на живота на противника му и чак в последната глава двете линии се събират за развръзката.
Също така този роман е с най-засукана интрига. Всичко започва като едно разследване на смъртта на Белия генерал (познайник на Фандорин от "Турски гамбит"), превърнало се в шпионска история, в крупно криминално престъпление, в политически заговор и държавна измяна. Имаше от всичко - патетични руски офицери от XIX век, московски бандити, корумпирани чиновници, заговорничеща аристокрация, некадърен германски резидент, професионален "чистач" и няколко броя фатални жени от различен калибър.
Продължавам да харесвам поредицата, но липсва свежестта на първата книга.
Харесах:
всяка нормална жена, току-що отпратила един гост и очакваща друг, няма да хукне към прозореца, а към огледалото
***
Лесно е да се каже - трябва. Но как?
***
Продажност наполовина е просто самозалъгване.
Издател: Еднорог
Година: 2003
Най-дългия роман за Ераст Фандорин до сега. И пак се различава по формат от предните - една част от книгата е разследване през неговите очи, друга - ретроспекция на живота на противника му и чак в последната глава двете линии се събират за развръзката.
Също така този роман е с най-засукана интрига. Всичко започва като едно разследване на смъртта на Белия генерал (познайник на Фандорин от "Турски гамбит"), превърнало се в шпионска история, в крупно криминално престъпление, в политически заговор и държавна измяна. Имаше от всичко - патетични руски офицери от XIX век, московски бандити, корумпирани чиновници, заговорничеща аристокрация, некадърен германски резидент, професионален "чистач" и няколко броя фатални жени от различен калибър.
Продължавам да харесвам поредицата, но липсва свежестта на първата книга.
Харесах:
всяка нормална жена, току-що отпратила един гост и очакваща друг, няма да хукне към прозореца, а към огледалото
***
Лесно е да се каже - трябва. Но как?
***
Продажност наполовина е просто самозалъгване.
понеделник, юни 04, 2012
Момиче на пружина
Автор:
Паоло Бачигалупи
Издател: Бард
Година: 2012
Доста странна книга.
Първото, което ми изскочи беше, че обстановката в Тайланд от XXII-ри век много ми напомня за "Песента на Кали" заради усещането за лепкав климат, само че без натрапчивото чувство за безнадеждност при Дан Симънс.
Второто беше осъзнаването до колко тази книга си прилича с кибер-пънка на Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън, само че вместо софтуер има биоинженерство.
Единствената слаба страна за мен е опита да се покаже някакво посевместно регресиране на технологията заради изчерпването на петрола. Да ме прощава автора, но неговите "пружинници" не са и на 50% толкова ефективни, колкото елементарни генератори на ток (може и задвижвани от мегадонти както при него, а може и просто банални хидротурбини). Така и не разбрах какво е станало с атомните електроцентрали - точно липсата на петрол би трябвало да ги тласне още по-напред като енергиен източник.
Интересното е свят, наподобяващ частично трилогията за "Небесните господари", но значително по-реалистично създаден. Биотехнолигиите и по-специално генното инженерство в безскрупулни ръце (корпоративни, естествено) е предизвикало почти пълен апокалипсис: стерилни семена на зърнените култури, лабораторно създадени пандемии, генномодифицирани животни и хора. В този свят на непрекъсната битка за оцеляване на Homo sapiens кралство Тайланд води своите си битки: с Виетнам за контрол на въглищни запаси, с кхмерите за територии, с калорийните компании (събирателно название за всички корпорации в бизнеса с биотехнологии), а както си му е реда - и между фракции в правителството (агресивното изолационистко Министерството на околната среда срещу агресивното меркантилно Министерство на търговията). Измамата, корупцията, измяната и лъжата са ежедневие за всички играчи, а ситуацията може да се измени драматично за минути и да доведе до нови съюзи или нови вражди.
Историята не е нещо особено, само че в случая похвата да се разказва от гледните точки на различни герои е чудесно използван - всеки си има освен собствената мотивация и собствения хоризонт и минала история, така че чрез тях света става много по-пълно описан.
Като цяло - не лоша книга, но според мен и тук има излишни 100 страници.
Харесах:
Любезни бяха до припадък даже когато ти бъркаха в джоба.
***
Копелето беше наивно, но не и глупаво.
***
мъже, в чиито вени не течеше кръв, а пари
***
Нищо не е сигурно, нищо не е завинаги.
***
Проблемът с тайните скривалища беше как да ги опазиш тайни.
***
онова, което ни се дава евтино или бързо, винаги идва със скрита цена
***
изненадата да осъзнаеш, че светът който уж си познавал и разбирал, не е светът, който обитаваш в действителност
***
Някои хора са твърде силни, твърде големи, за да се преструват успешно на дребни риби.
***
Ние сме природата. Всичко, което правим, е природа, всяка биологическа промяна, която постигаме.
***
Истинско упражнения по егоизъм, в което един гигант парира атаките на десетки други, разгонва ги като нахални мухии се смее.
Издател: Бард
Година: 2012
Доста странна книга.
Първото, което ми изскочи беше, че обстановката в Тайланд от XXII-ри век много ми напомня за "Песента на Кали" заради усещането за лепкав климат, само че без натрапчивото чувство за безнадеждност при Дан Симънс.
Второто беше осъзнаването до колко тази книга си прилича с кибер-пънка на Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън, само че вместо софтуер има биоинженерство.
Единствената слаба страна за мен е опита да се покаже някакво посевместно регресиране на технологията заради изчерпването на петрола. Да ме прощава автора, но неговите "пружинници" не са и на 50% толкова ефективни, колкото елементарни генератори на ток (може и задвижвани от мегадонти както при него, а може и просто банални хидротурбини). Така и не разбрах какво е станало с атомните електроцентрали - точно липсата на петрол би трябвало да ги тласне още по-напред като енергиен източник.
Интересното е свят, наподобяващ частично трилогията за "Небесните господари", но значително по-реалистично създаден. Биотехнолигиите и по-специално генното инженерство в безскрупулни ръце (корпоративни, естествено) е предизвикало почти пълен апокалипсис: стерилни семена на зърнените култури, лабораторно създадени пандемии, генномодифицирани животни и хора. В този свят на непрекъсната битка за оцеляване на Homo sapiens кралство Тайланд води своите си битки: с Виетнам за контрол на въглищни запаси, с кхмерите за територии, с калорийните компании (събирателно название за всички корпорации в бизнеса с биотехнологии), а както си му е реда - и между фракции в правителството (агресивното изолационистко Министерството на околната среда срещу агресивното меркантилно Министерство на търговията). Измамата, корупцията, измяната и лъжата са ежедневие за всички играчи, а ситуацията може да се измени драматично за минути и да доведе до нови съюзи или нови вражди.
Историята не е нещо особено, само че в случая похвата да се разказва от гледните точки на различни герои е чудесно използван - всеки си има освен собствената мотивация и собствения хоризонт и минала история, така че чрез тях света става много по-пълно описан.
Като цяло - не лоша книга, но според мен и тук има излишни 100 страници.
Харесах:
Любезни бяха до припадък даже когато ти бъркаха в джоба.
***
Копелето беше наивно, но не и глупаво.
***
мъже, в чиито вени не течеше кръв, а пари
***
Нищо не е сигурно, нищо не е завинаги.
***
Проблемът с тайните скривалища беше как да ги опазиш тайни.
***
онова, което ни се дава евтино или бързо, винаги идва със скрита цена
***
изненадата да осъзнаеш, че светът който уж си познавал и разбирал, не е светът, който обитаваш в действителност
***
Някои хора са твърде силни, твърде големи, за да се преструват успешно на дребни риби.
***
Ние сме природата. Всичко, което правим, е природа, всяка биологическа промяна, която постигаме.
***
Истинско упражнения по егоизъм, в което един гигант парира атаките на десетки други, разгонва ги като нахални мухии се смее.
Абонамент за:
Публикации (Atom)