сряда, май 27, 2009

Кръвта на елфите

Автор: Анджей Сапковски
Издател: ИнфоДАР
Година: 2009

Първият "цялостен" роман за Гералт от Ривия. Както до сега - изключително ярък, макар и немногословен език, тъга и черен хумор с лек оттенък на цинизъм.
Действието изглежда и просто, и адски омотано - Сапковски се опитва да покаже взаимовръзките между всички раси, събития и процеси в неговия свят. До някъде ме изненада, че в съзвучие с "каноните" на жанра и тук се появява могъща империя, опитваща се да завладее света и отново има предсказания за края на света и негото възраждане. От друга страна - все още няма достатъчно информация, а при Сапковски рядко нещата са каквито изглеждат на пръв поглед.
Пешките бяха наместени на изходните позиции: Гералт и другарите му Лютиче и Йенефер (всеки играещ и собствена игра) се опитват да укрият, опазят и обучат Цири, Предопределението на вещера (принцеса Цирила от окупирана Цинтра, надарена с могъща дарба на Извор); кралете на Севера замислят комбинация от геноцид за нехората и война с Нилфгард; магьосниците се правят, че не знаят нищо и изчакват; нилфгардската империя под командването на своя император (Белия пламък, който ще изгори света) се реорганизира усилиено в подготовка за следващия сблъсък; лудите глави сред живеещите заедно с хората елфи, джуджета, гноми и полуръстове разгръщат мащабна партизанска война срещу човешките кралства.
Само се надявам следващия том да излезе по-бързо.

Харесах:
тази светиня на съмнителната наслада и сигурния трипер
***
Там, където днес се извисяват планинни, някога е имало морета, там където днес се вълнуват морета, някой ден ще има пустини. А глупостта ще си остае глупост.
***
Ако баба ми имаше мустаци, щеше да стане войвода.
***
по-добре да се числиш към малцината, отколкото към всички
***
стария войнишки принцип: "Спи когато можеш, ставай когато те будят."

неделя, май 24, 2009

Докосване до султана

Автор: Хакан Йел
Издател: Сиела
Година: 2009

Тръгнало ми е на трилъри, в които главния герой е надарен със свръхспособности. Макар че Селим Текин не е Чарли Паркър (в единия има джин, а другия е разкаял се паднал ангел).
Авторът доста амбициозно се е опитал да напише политически трилър с голям размах. Фабулата не блести с оригиналност, но пък не е лоша: открай време в Османската империя е имало тайна група от 20 заклети мъже, чиято цел е оцеляването на султана. След революцията на Ататюрк и свалянето на султана тези мъже се захващат да работят за възстановяването на монархията. В наши дни те са се внедрили на високи нива в различни организации и подготвят класическия сценарий - чрез една ислямска секта да предизвикат серия от терористични актове, да изкарат тълпите по улиците, а в това време пропагандата да набие в главите на обществото, че падишахът е единствения изход от кризата.
Както може да се очаква - срещу този план се включва секретен отдел на турските служби за сигурност, който според традициите в жанра винаги изсотава с поне 1 ход от фанатиците. Разбира се, тогава всичко преминава в ръцете на Единака - в този случай е цивилен, надарен със свръхестествени възможности: пътуване извън тялото, намиране на търсен обект, трансформация в чудовище. Съвсем случайно той се натъква на операция на фанатиците, после отново и отново - според автора всичко е според плана на Всевишния. Отдавна не бях чел книга, в която толковада се кърпи сюжета чрез намеса свише. Практически през цялото време съвпаденията движеха намесата на Селим в историята.
Забавна беше авторовата представа да действия в извънредни ситуации - фанатиците са вкарали в страната куп оръжия и започват серия нападения срещу властите с предполагаема по-голяма мишена. Като отговор полицията извършва безредни арести и после пускат арестуваните, а жандармерията организира КПП-та през 5 (пет) километра по пътищата. Мдаа, ефективно и ефикасно.
МОСАД бяха намесени с няколко епизодични появявания, колкото да има причина да бъдат посочени в резюмето на обложката.
През цялото време се натрапваше самоцелното проповядване на национализма - с повод и без повод се редяха размисли и диалози на тема важността на държавата и гордостта от нея. Малко ми беше досадно, израстнах с книги, в които с повод и без повод се хортуваше за комунизма и световната революция.

Харесах:
Всяка новина, която нямаше никакво значение за човека от улицата, се преекспонираше в печата и дни наред заемаше неподходящот място като главен акцент.

четвъртък, май 14, 2009

Книга за изгубените неща

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2007

Най-четивната книга на Джон Конъли. Освен това - най-меланхоличната.
Като цяло - приказка за възрастни, които все още помнят какво е да си дете в труден период. Класическата история - любящата майка починала и дошла мащехата с природеното братче. Депресираното момченце избягва в друг свят, подмамено от зъл магьосник, и тръгвайки на пътешествие през него попада в сюжетите на няколко класически истории. Oбаче дотук с класиката - нищо не е такова, каквото се очаква да бъде и момченцето научава това по болезнен начин, като се принуждава бързо да израсте и преоцени собствения си светоглед.
През цялото време в мен се пораждаха асоциации с други подобни книги - "Хрониките на Нарния" на Клайв С. Луис; "Братята Лъвски сърца" на Астрид Линдгрен; "Очите на дракона", "Талисманът" и "Тъмната кула" на Стивън Кинг; "Снежанка и седемте самураи" на Том Холт; "Вещерът" на Анджей Сапковски; "Тамзин" и "Последната еднорога" на Питър Бийгъл.
Донякъде съм приятно изненадан (чудесно разказана позната ми вече схема), до някъде - разочарован от книгата (очаквах поредната история за Чарли Паркър).

Харесах:
човек е винаги син на баща си, без значение на каква възраст е

сряда, май 06, 2009

Черният ангел

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2005

Това е книгата на Конъли, която ме грабна най-много. Може би защото кръстосва сюжети от два любими ми филма - Sin city и The Prophecy. Освен това разсейва съмненията за полудяването на Чарли Паркър, които ме бяха обзели в края на "Белият път" (гарваните над затвора с Проповедника, цялата работа с Китим - демона в човешко тяло), падналите ангели наистина ги има и наистина бродят сред човечеството. Ще взема да се прежаля някой ден и ще се пробвам с "Книга на Енох" - този апокриф е основата на куп филми и книги.
Другата забележима разлика с предните книги е наличието на загадка. До сега книгите бяха ясни (с изключение на самоличността на Пътника във "Всяко мъртво нещо"), а тук Конъли вкарва няколко загадки - човешката самоличност на Асмодей и местонахождението на пленения Имодей. Развръзката също е най-добрата до тук. Историята за победата на цистерциански монах над Имодей и последвалото през вековете дебнене и издирване между цистерсианците и Вярващите (придобилите плът паднали ангели - или поне вярващи в това хора) на фона на хусистките войни, Реформацията, френската революция, Втората световна война направо си плаче за отделна книга (нещо подобно на "Сянката на Ендър").
Джон Конъли не изпада в обичайната за поредиците грешка - или да "консервира" или бясно да развива героите си (често това води до изместване на фабулата на романа на 2-ра позиция). Чарли Паркър, Ейнджъл, Луис, Рейчъл, Уолтър Кол - всеки един от тях се променя по малко във всяка следваща книга, същеременно без да се разделя с основните черти на характера си.

Харесах:
Повечето престъпници са тъпи и тъкмо за това са престъпници.
***
древно и вехто като света
***
Винаги съм се надявал безсмъртието да дойде по сигурния начин - като не умирам.