Докосване до султана

Автор: Хакан Йел
Издател: Сиела
Година: 2009

Тръгнало ми е на трилъри, в които главния герой е надарен със свръхспособности. Макар че Селим Текин не е Чарли Паркър (в единия има джин, а другия е разкаял се паднал ангел).
Авторът доста амбициозно се е опитал да напише политически трилър с голям размах. Фабулата не блести с оригиналност, но пък не е лоша: открай време в Османската империя е имало тайна група от 20 заклети мъже, чиято цел е оцеляването на султана. След революцията на Ататюрк и свалянето на султана тези мъже се захващат да работят за възстановяването на монархията. В наши дни те са се внедрили на високи нива в различни организации и подготвят класическия сценарий - чрез една ислямска секта да предизвикат серия от терористични актове, да изкарат тълпите по улиците, а в това време пропагандата да набие в главите на обществото, че падишахът е единствения изход от кризата.
Както може да се очаква - срещу този план се включва секретен отдел на турските служби за сигурност, който според традициите в жанра винаги изсотава с поне 1 ход от фанатиците. Разбира се, тогава всичко преминава в ръцете на Единака - в този случай е цивилен, надарен със свръхестествени възможности: пътуване извън тялото, намиране на търсен обект, трансформация в чудовище. Съвсем случайно той се натъква на операция на фанатиците, после отново и отново - според автора всичко е според плана на Всевишния. Отдавна не бях чел книга, в която толковада се кърпи сюжета чрез намеса свише. Практически през цялото време съвпаденията движеха намесата на Селим в историята.
Забавна беше авторовата представа да действия в извънредни ситуации - фанатиците са вкарали в страната куп оръжия и започват серия нападения срещу властите с предполагаема по-голяма мишена. Като отговор полицията извършва безредни арести и после пускат арестуваните, а жандармерията организира КПП-та през 5 (пет) километра по пътищата. Мдаа, ефективно и ефикасно.
МОСАД бяха намесени с няколко епизодични появявания, колкото да има причина да бъдат посочени в резюмето на обложката.
През цялото време се натрапваше самоцелното проповядване на национализма - с повод и без повод се редяха размисли и диалози на тема важността на държавата и гордостта от нея. Малко ми беше досадно, израстнах с книги, в които с повод и без повод се хортуваше за комунизма и световната революция.

Харесах:
Всяка новина, която нямаше никакво значение за човека от улицата, се преекспонираше в печата и дни наред заемаше неподходящот място като главен акцент.