събота, октомври 30, 2010

Колелото на мрака

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Ергон
Година:  2008

Отначалото подозирам, че тандема Престън&Чайлд обича да чете книги и да гледа филми. Просто повечето неща вече съм ги чел/виждал. За сметка на това двамата автори успяват да направят увлекателен "ремикс" от познати образи и теми.
Явно трилогията за сблъсъкът на Алойзиъс и брат му Диоген е  между тази книга и "Музей на страха". Явно ще трябва да я издиря и прочета. Явно - няма да е точно сега.
В този роман Пендъргаст е по-скоро Поаро, а не Шерлок Холмс. Всичко започва в един от малкото оцелеи тибетски манастири - открадната е свещенна реликва, която от 900 години се пази в манастира. Пендъргаст, обучаващ се там с повереницата си (още една препратка към "Музей на страха") започва издирване, довело го на борда на най-новия и най-голям трансатлантически лайнер "Британия", правещ своето първо плаване до Ню Йорк. Сред камарата знаменитсоти на борда е и въпросната реликва, в ръцете на убиец. А после рязко се свърва в посока на Зоната на здрача, само че този път пропита с тибетска езотерика. Труповете валят все по-бързо, злото броди по коридорите, а към края всичко се изражда в класически филм за морска катастрофа - откачили капитани, рейд-камикадзе, паника, чест, малоумие, вълни и още трупове.
Интерсна беше концепцията за Алгозиена - "странно пресичане на неврология, математика и мистицизъм". Артефакт, изработен в Индия през Средновековието и от почти 1000 години пазен във вътрешната зона на тибетски манастир, имащ силата при взиране да изчиства човешкото съзнание от целия морално-етичен кодекс, който се напластява от раждането ни, като в резултат на това превръща личността в социопат.
Принципно нелоша книга, за мое съжаление интересните аспекти пак бяха само поразбутани, но без задълбаване.
Описанията на тибетските техники за медитация и живота в манастира много ми напомниха на "Мантрата на черепа" на Елиот Патисън, само че тази книга е на далеч по-ниско ниво.

Харесах:
лицето му изразяваше физическа решимост, морална небрежност и висока интелигентност
***
бърка упоритостта с твърдостта и "спазването на буквата" - с мъдрост
***
болния триумф на отмъщението
***
колкото повече мислеха, че можеш да направиш, толкова повече те караха да правиш
***
Всичко това, което се беше случило, беше за пари - на първо място, на последно място и винаги.

петък, октомври 29, 2010

Музей на страха

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2002

Прежалих се да продължа с поредицата и най-после нещата живнаха. Макар и леко беше повдигната завеста над личноста на самия агент Пендъргаст - потомък на богата фамилия от интелигентни, находчиви и безскрупулни хора, в която лудостта не намалява гениалността (престарялата леля в психиатрията за престъпници я третираха като Ханибал Лектър). За втори път напоследък се срещам с описанието на "Къща на паметта" - мнемоничната техника изглежда много интересна, макар и изискваща строга самодисциплина и продължителен период на разработка.
В тази книга Пендъргаст и компанията му разследват странен случай - излиза наяве сериен убиец от края на XIX век, а в началото на XXI започват нови убийства със същия "почерк". За разлика от предходните книги тук действието определено се отплесва в Зоната на здрача. Пендъргаст прави "мисловни" разходки назад в миналото, намира проста формула за удължаване на живота с има-няма 300% и пак промени драстично бъдещето на човечеството.
Явно няма да се откажа, докато не прочета и последните 2 книги от серията.

Харесах:
Всички пари отиваха за фондонабирателни мероприятия, а събраните от тях пари се влагаха отново в такива събития в един безкраен кръг на онанистично пропиляна енергия.
***
Операта е била телевизията на деветнайсти век: шумна, вулгарна шарения, чиито сюжети могат да бъдат определени единствено като инфантилни.
***
човек може да стигне до портите на ада еднакво лесно и с малки, и с големи крачки

вторник, октомври 26, 2010

Маршрут 666

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Бард
Година: 2006

Книгата има един много голям плюс - не разочарова. Всичко очаквано си е на мястото, даже злодея се оказа очакваната персона.
Според мен тандемът Престън-Чайлд може доста, но в този роман много внимателно е "изцедил" материала от явно успешния предходен, като е напрвил ремикс на старите приключенски истории ала Емилио Салгари, само че е заменил джунглата с тунелите под Манхатън и са добавили малко повече екшън за цвят. Дори и това бях готов да простя, обаче експлозиите в развръзката ми дойдоха в повече. по добре да бяха каръщисали генетичката с журналиста - пак клише, но по-приемливо от измъкване на ръба на ударната вълна.
Интересно е, че за пореден път след Пропадането и Тунели се сблъсквам с идеята за субкултура, съществуваща в градските подземия. Тук става дума за колонии на бездомници, а паралелно с тях и враждените мутанти. Обаче този път доста неща изглеждаха правдиво  описани, а и в бележката отзад се посочва публикация по темата. Някак си е тъжно - високоразвита и свръхурбанизирана цивилизация не може или не желае да осигури макар и минимални грижи за индивиди с психически заболявания. За криминалните престъпници не коментирам - всеки може да наруши закона, но да останеш извън него си е личен избор.
Серията до тук ме забавлява, а и не съм във форма за нещо по-сложно, така че продължавам със следващото книжле.

Харесах:
неофициалния девиз на полицейските водолази: " Гмуркаме се в лайна, за да търсим мърша."
***
колкото повече се пъчиш в началото, толкова повече лайна ще изядеш накрая
***
неизвестна товрба на малкоизвестен автор
***
Бъркотията наоколо беше невъобразима - всеки търсеше някого и в крайна сметка никой никого не намираше.

петък, октомври 22, 2010

Реликвата

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Бард
Година: 2004

Отдавна се каня пак да заровя глава в поредицата за агент Пендъргаст, защото в Натюрморт с гарвани останас с впечатление, че всъщност се натъквам на странично отклонение от основна история.
Е, поне първата книга оправдава очакванията ми - малко старичка, дотка клиширана, но за сметка на това увлекателно написана и много четивна.
Сюжетът е класика - в природонаучния музей на Ню Йорк вилнее странен убиец, управата прикрива всички факти, сочещи към странен звяр, дошъл след експедиция в затънтен район на амазонската джунгла, а добрите са умни, но безопмощни пред тях. От далечния Юг се появява странен специален агент на ФБР, който разследва случая в стил Шерлок Холмс. Разбира се, всички наченки на здрав разум са брутално потъпкани в името на откриващата се грандиозна изложба и точно тогава се включва шансът "едно на милион"- командването на ФБР отива в ръцете на некомпетентен тъпак, блестящо проектираната компютърна система (малко смешна в наши дни) се срива, спира токът, отвън се разраява мощна буря, а няколко десетки гости са изолирани в една и съща зона с вилнеещия звяр. Следва още класика - стрелба, писъци, вади кръв, десетки трупове, изпотрепан тактически екип, гениални хрумвания, гол кураж и сляп късмет. В епилога имаше интересна завръзка на нова история, така че ще почвам следващия том.

Харесах:
у вас личат три дарби, които са задължителни за един първокласен изследовател: усет какво да търси, усет къде да го търси и стремеж да изведе докрай теориите си
***
контролирай източниците и така ще контролираш журналистите
***
Няма никакво проклятие. Освен ако не наречем проклятие комбинацията от алчност, безумие и завист.

понеделник, октомври 18, 2010

Малкия брат

Автор: Кори Доктороу
Издател: Бард
Година: 2010

За Кори Доктороу само бях чувал (благодарско, Фокс!), защото не чета английски. Ето че първата му книга на български попадна в ръцете ми. Започнах я сутринта и я приключих същия ден.
Да кажем, че съм ВПЕЧАТЛЕН.
По същество книгата е антиутопия, описваща как терористична атака в Сан Франциско се използва от федерланото правителство на САЩ и Службата за вътрешна сигурност като повод да окупират града и да въведат доста безсмислени мерки за всеобщо следене. Срещу тях се изправят тинейджъри, разполагащи с познания за комуникационните технологии и нежелание да бъдат "тухли в Стената".
По някакъв интересен начин Кори Доктороу си кореспондира със световете, съзадени от Върнар Виндж ("Краят на дъгата"), Артър Кларк ("Последната теорема", "Спусъкът", "10-та по Рихтер"), Ричард Морган ("Вариант 13", "Altered carbon") и същевременно през цялото време имах чувството, че отново чета "Луната е наставница сурова" на Хайнлайн. Май не малко съвременни автори виждат бъдещето в неособено розови тонове.
Притеснителното е, че повечето мерки за следене и контрол реално вече са достъпни и дори се прилагат, макар и в по-малки мащаби. От друга страна - винаги съм считал притесненията от това за неоснователни - подобно на бащата на главния герой считам, че огромната част от населението всъщност няма какво толкова да крие, отделно не вярвам, че която и да е държавна организация е в състояние да се справи с лавината информация, която ще я затрупа от тоталното следене. Макар че най-добрият вариант е никога да не се разбере всъщност какво може да стане. Властта по правило привлича хора с неособено здрав морал или психика, а абсолютната власт винаги води до пълно израждане на системата и срив след това. Цитатът от американската Конституция в книгата си е много верен - ако хората спрат да вярват на една управляваща система, то те я свалят и заменят с нова, а системата е безсилна да предотварати това.
Определно съм в очакване на още от Кори Доктороу, ще взема да поровя дали няма да се намери някой любителски превод на негови публикации.

П.П.
Ако и тук започнат да огранизират LARP-ове като описаните в книгата - ще се прежаля и аз да отида.

Харесах:

Не става въпрос за нещо срамно, а за нещо лично. За това, че животът принадлежи на теб.
***
Никога не подценявайте решимостта на хлапе с много свободно време и малко пари.
***
Ами ако ме удари гръм, докато ходя с чадър. Забранете чадърите! Борете се със заплахата от гръмотевици!
***
Независимите творци нямат проблем с пиратството, а с неизвестността. Никой не иска да ти открадне песните, ако не ги е чул.
***
Това беше толкова умно и шантаво, че на практика беше извратено.

събота, октомври 16, 2010

Първата версия

Автор: Фридрих Незнански
Издател: Атика
Година: 1998

1) Много харесвам Незнански
2) Чета го много рядко
Подозирам, че 2) е следствие на 1).
Историите за Турецки винаги са смес от корупция, бандитизъм и политика. Тази е от ранните - Турецки току-що е преместен като специалне следовател в Главната прокуратура на Русия от епохата, когато Елцин съвсем беше изпуснал конците на властта и мафията се избиваше по московските улици според най-добрите образци от изкуството на градската партизанска война.
Групировка от бивши афганци си заделя дял от бизнеса с петрол, излязъл от контрол шеф на отдела за мокри операции на новото руско разузнаване върти далавери, свръх богат и свръхвлиятелен американски медиен магнат е убит на яхтата си в Черно море, а жената на Турецки е заминала при познати, за да се прояснят семейните взаимоотношения. Екстра лято - трупове, престрелки, интриги и няколко красавици едновременно.
Честно казано - слабичка книга. Незнански така и не е успял да реши на коя линия да наблегне - разузнавателната интрига, започната лично от Дзержински и стигнала до наши дни, или на бандитското преразпределяне на богатството на Русия. В резултат и двете са някак претупани, а имаше още хляб. Дори и личната житейска история на Турецки беше предимно маркирана, вместо разказана.

Харесах:
младееща дама на трийсет-петдесет години
***
Първите ще си останат първи. Никакви промени в парадния списък на ръководството не са попречили на сериозните хора да се занимават със собствените си работи.
***
Все пак цветята са по-честни и откровени от повечето хора... Особено кактусите. Те винаги са готови да за защите и не го крият.
***
Очевидно Америка ще достигне върховете на демокрацията едва когато президент стане чернокожа жена-лесбийка, желателно еднокрака, за да не бъдат, не дай Боже, засегнати и правата на инвалидите.
***
...пърхаше като пеперудка и цъфтеше като августовска роза. Май почвам да говоря пошлости...
***
крайно вредно е за душевното здраве на невинен човек да лежи в затвора
***
белезите в сърцето остават завинаги

неделя, октомври 10, 2010

Архангел

Автор: Робърт Харис
Издател: Обсидиан
Година: 1999

На времето не бях възхитен от "Фатерланд" (както и "Човекът от високия замък" ми се видяха доста повърностни), затова и не следя какво излиза от Робърт Харис. Все пак случайно попаднах на тази книга и честно казано - сега съм очарован. Има нещичко сходно с книгите на Мартин Круз Смит - добра смес от история, фикция, драматизъм и фатализъм.
Сюжетът е сравнително семпъл - в годините на разпад при Елцин (след преврата срещу Горбачов и преди възхода на Путин) в Москва се организира конференция с участието на западни истореици относно отварянето на съветските архиви. Един учен със спорна репутация и задъднена кариера получава странно посещение от възрастен грузинец, който след много алкохол разказва историята си - личен телохранител на Берия, бил заедно с него в дачата на Сталин когато получава удар и участвал в укриването на тетрадка с черни мушамени корици. Оказва се, че повече от 40 години по-късно следата е още гореща, а над нея се преплитата куп интереси - на историка, на амбициозен журналист, на безмилостен "ястреб" от старото КГБ и на пазителите на властта на "новите руснаци". Пътят е на север, към Архангелск, към една скрита тайна, куп трупове и умело напасната развръзка (наподобяваща "Бръмбар в мравуняка").
В мен за поредн път беше съживен спомена за най-безумния и бечовечен режим в познатата ми история - болшевишкия сталинизъм. Странно, покрай напъплилите от всички страни социалисти с техните малоумни идеи, прокламирани на висок глас, бях започнал да забравям за предшествениците им с червените знамена и наказателните отряди. Хубаво е тези неща да се помнят, защото "който не познава историята е обречен да я повтаря".
Май ще трябва да се поогледам и за другите книги на Робърт Харис.

Харесах:
В Русия миналото носи бръснач и чифт белезници.
***
когато беше леко на градус, между опиянението и забравата
***
може да се озовеш в голяма пустош, но светът е все пак достатъчно малък, за да се побере в дланта ти
***
Убийците изпитват чувство на страх и то може би по-силно, отколкото нормалните хора.

събота, октомври 02, 2010

Аз, грешният Иван

Автор: Николай Светлев
Издател: Светра
Година: 2000

Сравнително кратка книга, а доста труд ми костваше да я изчета. От една страна - определено е по-добра от предните 2, за сметка на това е почти нечетивна в по-голямата си част.
Формално погледнато - книгата е хронологичен предшественик на "Всичкият блясък на Злото" и "Приказка за непобедимото Добро", реално си е писана доста след тях и си личи.Тук авторът окончателно е простил на първообраза на Яна измяната и дори е склонен да я представя като великомъченица, "братът" Калин вече дори не е аватар на Антихриста, а най-обикновен злодей.
Явно идеята е била да се разкаже една история смесваща податки от житията на св. Иван Рилски и авторовата интерпретация на отшелник, преминаващ по "Лествицата" към Нирвана (единение с Бога). От моя гледна точка Иван Рилски прилича на шизофреник, а цялата православно-древнобългарска мистика е меко казано неразбираема.
Всъщност най-неразбираема за мен беше мешавицата, представяна от автора - от една страна прабългарите са били Учителите на света (кхъмм), защото са потомци на Зиези и от там на самия Ной, от друга - хард-православието е правилния път за духовно извисяване. Нещо не мога да си представя накуп бръщолевенията на ТангрТаНаКра комбинирани с фундаментализма на отец Николай.
Признавам си, с години съм слушал добри отзиви в клуб "Иван Ефремов" за книгите на Николай Светлев и за това подходих с големи очаквания към тях, което пък прави разочарованието много по-силно.

Харесах:
огромни сребристи дракони, красиви като детска мечта
***
така си мисли народа, когато някой бяга, значи е виновен и най-малкото един здрав пердах у се полага
***
благодарността на нищия е мехлем за честолюбието на могъщия