Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател:
Ергон
Година:
2011
Историята продължава директно от края на "Трескави сънища". Пендъргаст охотно влиза в капана, поставен от зет му и този път за малко наистина да бъде убит. Все пак Главният герой е неприкосновена личност и действието отново се превръща в преследване и измама. Точно когато Пендъргаст се сякаш приближи достатъчно, за да успее накрая изцеди истината от зет си, дойдоха ТЕ.
Потресаващо, но ТЕ са Нацисти! Изпълзяли от Бразилия, прикривали се в стария германски квартал на Ню Йорк, богати, зли и некадърни както винаги. След няколко размени на засади, Пендъргаст остана прецакан: пред очите му току-що появилата се отново съпруга бе отвлечена, зет му - застрелян, шофьорът-помощник Проктър също бе гръмнат, а и самия специален агент получи още една дупка.
Ключът за следващия том е в едно момиче (второстепенна героиня от "Натюрморт с гарвани"), която следва в Ню Йорк на издръжка на Пендъргаст и не устоява на изкушението да се забърка в историята. Откривайки стара бърлога на нацистите, тя се натъкна на купчина недоунищожени документи. Явно това ще е нишката, която ще разплита Пендъргаст в следващия том.
Харесах:
Този тип се превръщаше от неприятност в проблем.
Показват се публикациите с етикет Пендъргаст. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пендъргаст. Показване на всички публикации
четвъртък, ноември 21, 2013
понеделник, ноември 18, 2013
Трескави сънища
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Ергон
Година: 2010
Една вече Алойзиъс Пендъргаст е в старото си семейно имение. Обзет от спомени, започва да разглежда пушката, която жена му е стискала по време на злополучния последен лов в Африка, когато я разкъсва лъв. Малко ръжда по дулото е повод оръжието да бъде почистено, но в цевта Пендъргаст открива следи от халостен патрон. Извод: не е било случайна злополука, а организирано убийство.
За пръв път в романите Пендъргаст излиза от непоклатимото си хладнокръвие. Мобилизира за помощник стария си другар детектив Д'Агоста и хуква по следи с 12 годишна давност. И макар и трудно, кълбото започва да се разплита. Покойната съпруга на всъщност е била една доста потайна дама. Заниманията ѝ в благотворителна лекарска организация всъщност не са били единствената ѝ работа. Тя е имала собствен проект и е успяла да го осъществи до някъде: открила е вирус в изчезнал вид папагали, който предизвиква рязко стимулиране на мозъчната дейност, превръщайки жертвата в гений. Уви, за кратко. След това надделява лудостта, причинена от претоварването на сетивата с усещания, защото вирусът уврежда мозъчният "филтър" за маловажна информация.
Срещу Пендъргаст се изправя екип на банкрутирала някога фармацевтична компания, който е провеждал изследване на вируса. В него е и по-големият брат на покойната г-жа Пендъргаст, също лекар и превъзходен стрелец. Започва "почистване" на следите и отстраняване на слабите звена. Доста успешно, но не достатъчно, агент Пендъргаст успява да се докопа до всичко, без самоличността на стрелеца. Книгата завърши с покана на девера към Пендъргаст за двуседмичен лов в забутан край на Шотландия, където трябва да се разиграе финалния рунд.
По-интересното е, че деверът се плашеше не от личното отмъщение на гений като Пендъгаст, а от привличането на нечие внимание върху историята...
Издател: Ергон
Година: 2010
Една вече Алойзиъс Пендъргаст е в старото си семейно имение. Обзет от спомени, започва да разглежда пушката, която жена му е стискала по време на злополучния последен лов в Африка, когато я разкъсва лъв. Малко ръжда по дулото е повод оръжието да бъде почистено, но в цевта Пендъргаст открива следи от халостен патрон. Извод: не е било случайна злополука, а организирано убийство.
За пръв път в романите Пендъргаст излиза от непоклатимото си хладнокръвие. Мобилизира за помощник стария си другар детектив Д'Агоста и хуква по следи с 12 годишна давност. И макар и трудно, кълбото започва да се разплита. Покойната съпруга на всъщност е била една доста потайна дама. Заниманията ѝ в благотворителна лекарска организация всъщност не са били единствената ѝ работа. Тя е имала собствен проект и е успяла да го осъществи до някъде: открила е вирус в изчезнал вид папагали, който предизвиква рязко стимулиране на мозъчната дейност, превръщайки жертвата в гений. Уви, за кратко. След това надделява лудостта, причинена от претоварването на сетивата с усещания, защото вирусът уврежда мозъчният "филтър" за маловажна информация.
Срещу Пендъргаст се изправя екип на банкрутирала някога фармацевтична компания, който е провеждал изследване на вируса. В него е и по-големият брат на покойната г-жа Пендъргаст, също лекар и превъзходен стрелец. Започва "почистване" на следите и отстраняване на слабите звена. Доста успешно, но не достатъчно, агент Пендъргаст успява да се докопа до всичко, без самоличността на стрелеца. Книгата завърши с покана на девера към Пендъргаст за двуседмичен лов в забутан край на Шотландия, където трябва да се разиграе финалния рунд.
По-интересното е, че деверът се плашеше не от личното отмъщение на гений като Пендъгаст, а от привличането на нечие внимание върху историята...
вторник, септември 06, 2011
Тайната на Сенеф
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2006
Най-динамичната от всички книги за Пендъргаст. Този път липсваше обичайното опипване на престъплението в първата 1/3. Директно се започна (или по-скоро продължи) с гоненицата между Диоген и групата на Алойзиъс.
Този път предимството не беше на страната на Диоген - съществуването му беше разкрито и кръгът започна да се стеснява бързо. Отделно неговата арогантност му изигра лоша шега - съблазни повереницата на Алойзиъс, превърнатата в безсмъртна Констанс Грийн, само че вместо да я тласне към самоубийство, я тласна към безмилостно преследване (така де, много отдавна са го казали за бледнеенето на Ада пред гнева на измамена Жена).
Основният проблем беше да се измъкне Алойзиъс от строго охраняван федерален затвор. Това беше и най-слабата част на романа - цялото действие беше кърпено с бели конци на едра тропоска, в опит да се комбинират хай-тек джунджурии с главознание в една невъзможна за изпълнение бъркотия.
Първата развръзка беше доста добра - авторите си бяха свършили прилично домашното относно комбинацията от ултразвуково излъчване, стробоскопични светлини и подпийнала тълпа от самодоволни големци. Разбира се, агент Пендъргаст се намеси и с една чаша забъркан на място нитроглицерин успя да спре мелето на ниво няколко убити и няколкодесетки ранени, вместо очакваните няколкостотин трупа.
Втората развръзка си беше като извадена от роман на Александър Дюма или Артър конан Дойл - гениалния Диоген бягаше в паника от вбесената Констанс, като всеки следващ сблъсък го водеше все по-близо до смъртта. И очакваното го сполетя, в най-добрите традиции на жанра всичко се реши с класическо боричкане на ръба на вулкана пред очите на отново закъснелия Алойзиъс.
Определено тази ройка книги вдига нивото на поредицата, която като цяло се мотае на доста посредствено равнище, въпреки приятно лекия стил на авторите.
Издател: Коала
Година: 2006
Най-динамичната от всички книги за Пендъргаст. Този път липсваше обичайното опипване на престъплението в първата 1/3. Директно се започна (или по-скоро продължи) с гоненицата между Диоген и групата на Алойзиъс.
Този път предимството не беше на страната на Диоген - съществуването му беше разкрито и кръгът започна да се стеснява бързо. Отделно неговата арогантност му изигра лоша шега - съблазни повереницата на Алойзиъс, превърнатата в безсмъртна Констанс Грийн, само че вместо да я тласне към самоубийство, я тласна към безмилостно преследване (така де, много отдавна са го казали за бледнеенето на Ада пред гнева на измамена Жена).
Основният проблем беше да се измъкне Алойзиъс от строго охраняван федерален затвор. Това беше и най-слабата част на романа - цялото действие беше кърпено с бели конци на едра тропоска, в опит да се комбинират хай-тек джунджурии с главознание в една невъзможна за изпълнение бъркотия.
Първата развръзка беше доста добра - авторите си бяха свършили прилично домашното относно комбинацията от ултразвуково излъчване, стробоскопични светлини и подпийнала тълпа от самодоволни големци. Разбира се, агент Пендъргаст се намеси и с една чаша забъркан на място нитроглицерин успя да спре мелето на ниво няколко убити и няколкодесетки ранени, вместо очакваните няколкостотин трупа.
Втората развръзка си беше като извадена от роман на Александър Дюма или Артър конан Дойл - гениалния Диоген бягаше в паника от вбесената Констанс, като всеки следващ сблъсък го водеше все по-близо до смъртта. И очакваното го сполетя, в най-добрите традиции на жанра всичко се реши с класическо боричкане на ръба на вулкана пред очите на отново закъснелия Алойзиъс.
Определено тази ройка книги вдига нивото на поредицата, която като цяло се мотае на доста посредствено равнище, въпреки приятно лекия стил на авторите.
понеделник, септември 05, 2011
Сърцето на Луцифер
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2005
Сблъсъкът на братята Пендъргаст започна. Диоген поведе сериозно, но в продължението Алойзиъс успя да върне попадение, така че второто полувреме ще е на живот и смърт.
Шегата настрана, романът беше издържан в най-добрия стил на трилърите за гениални социопати. Лошият винаги беше пред добрите, той диктуваше темпото, избираше мишените, времето и начинът на атака. Добрите тичаха като оплезени хрътки след тенекиен заек чак до края, когато им хрумна да нарушат очавканията на противника и на свой ред да внесат изненада в действието.
Като всеки гениален социопат, Диоген 20 години подготвя план за разплата с брат си, който на свой ред е част от друг план (много ми напомни сюжета на "Умирай трудно 3"). Планомерно започна да избива малобройните приятели на брат си, подхвърляйки навсякъде преки и косвени улики, сочещи Алойзиъс за убиец с раздвоение на личността. На свой ред Алойзиъс се опитваше с нелегални действия да засече брат си и да парира действията му - като цяло доста успешно, 3 от 6-те жертви оцеляха. А всъщност се оказа, че доакто полицията гонеше агент Пендъргаст, а той пък търсеше брат си, Диоген спокойно ограби диамантената колекция на Нюйоркския природонаучен музей (аха, пак там, пак познатите лица). С малко изключение - най-ценния камък, огромен червен диамант наречен "Сърцето на Луцифер" се оказа, че е бил дубликат, докато истинския си е седял в силноохраняван трезор. И тук вече започна обрата - агент Пендъргаст открадна камъка и го използва за размяна, по време на която измъкна една от жертвите на брат си и се остави да бъде арестуван от полицията. Привидно - губещ ход, само че неговата версия за събитията изведнъж се сдоби с 3-ма независими свидетели.
Рнанът за върши подобно на "Империята отвръща на удара" - претърпели жесток разгром, в последните страници "добрите" започнаха подготовката за следващия сблъсък.
Нещото, което ме заинтригува е, че тандемът Престън-Чайлд май си създава собствена "реалност", в която се развиват историите им. "Златото на Кивира" (не съм я чел още) е част от нея, а организацията Ефективни инженерни решения на Ели Глин (искам да работя там!) е твърде добро хрумване, за да не се използва и в други трилъри.
Е, иде ред на последната част от сблъсъкът на семейство Пендъргаст.
Харесах:
Човешките същества са отвратително предсказуеми и това е еднакво вярно както за психопатите, така и за възрастните дами.
***
Никой не се възстановява от болестта да бъде роден.
***
глупостта е една от природните стихии
Издател: Коала
Година: 2005
Сблъсъкът на братята Пендъргаст започна. Диоген поведе сериозно, но в продължението Алойзиъс успя да върне попадение, така че второто полувреме ще е на живот и смърт.
Шегата настрана, романът беше издържан в най-добрия стил на трилърите за гениални социопати. Лошият винаги беше пред добрите, той диктуваше темпото, избираше мишените, времето и начинът на атака. Добрите тичаха като оплезени хрътки след тенекиен заек чак до края, когато им хрумна да нарушат очавканията на противника и на свой ред да внесат изненада в действието.
Като всеки гениален социопат, Диоген 20 години подготвя план за разплата с брат си, който на свой ред е част от друг план (много ми напомни сюжета на "Умирай трудно 3"). Планомерно започна да избива малобройните приятели на брат си, подхвърляйки навсякъде преки и косвени улики, сочещи Алойзиъс за убиец с раздвоение на личността. На свой ред Алойзиъс се опитваше с нелегални действия да засече брат си и да парира действията му - като цяло доста успешно, 3 от 6-те жертви оцеляха. А всъщност се оказа, че доакто полицията гонеше агент Пендъргаст, а той пък търсеше брат си, Диоген спокойно ограби диамантената колекция на Нюйоркския природонаучен музей (аха, пак там, пак познатите лица). С малко изключение - най-ценния камък, огромен червен диамант наречен "Сърцето на Луцифер" се оказа, че е бил дубликат, докато истинския си е седял в силноохраняван трезор. И тук вече започна обрата - агент Пендъргаст открадна камъка и го използва за размяна, по време на която измъкна една от жертвите на брат си и се остави да бъде арестуван от полицията. Привидно - губещ ход, само че неговата версия за събитията изведнъж се сдоби с 3-ма независими свидетели.
Рнанът за върши подобно на "Империята отвръща на удара" - претърпели жесток разгром, в последните страници "добрите" започнаха подготовката за следващия сблъсък.
Нещото, което ме заинтригува е, че тандемът Престън-Чайлд май си създава собствена "реалност", в която се развиват историите им. "Златото на Кивира" (не съм я чел още) е част от нея, а организацията Ефективни инженерни решения на Ели Глин (искам да работя там!) е твърде добро хрумване, за да не се използва и в други трилъри.
Е, иде ред на последната част от сблъсъкът на семейство Пендъргаст.
Харесах:
Човешките същества са отвратително предсказуеми и това е еднакво вярно както за психопатите, така и за възрастните дами.
***
Никой не се възстановява от болестта да бъде роден.
***
глупостта е една от природните стихии
вторник, август 30, 2011
Огън от Ада
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2004
Благодарение на един приятел се завръщам пак към приключенията на специален агент Алойзиъс Пендъргаст.
Рома нът е с по-добра загадка от останалите - практически в 3/4 него не може да се разбере какво всъщност става. Започва се с няколко самозапалвания (или изгоряния по непознат способ), "гарнирани" с миризма на сяра, пентаграми, и изгорен отпечатък от копито. Естествено, жълтата преса и откачалките захапват темата с кеф, а ченгетата изпадат в умопомрачение - няма кикакви свестни следи. Така се включва и Пендъргаст - както винаги изглежда направо случайно попаднал в случая. Компания му прави и старата дружка Д'Агоста (напуснал лейтенантския пост в NYPD за да стане криминален писател, а провала на анчинанието е досасипало и брака му), намесва се и някогашата млада полицайка Лора Хейърд от "Маршрут 666", която вече е капитан и сериозно напредва в кариерата си. Тръгвайки по единствената следа - арогантен и безмилостен производител на оръжие, Пендъргаст и Д'Агоста се изсипват в Италия, по-точно Флоренция, където нещата започват да се подреждат. Разковничето пак е в далечното минало - най-добрата цигулка, произведена лично от Страдивари и изчезнала през 1910. А после се омешаха черен трафик на технология за ново поколение китайски балистични ракети, древна аристокрация във всичкия и бласък, също толкова древни тайни общества и за изненада този път Пендъргаст претърпя поражение. Почти пълно - той беше зазидан, опита на Д'Агоста да го открие беше провал, а елементарното отмъщение срещу злодея окончателно би трябвало да сложи край на поредицата. Обаче...
...обаче се заплиташе нова история - отдавна изчезналия брат на Пендъргаст - не по-малко блестящия Диоген му изпрати съобщение, съдържащо само и единствено една дата. Датата, на която гениалния социопат смята да направи нещо зло и предизвиква тъповатото си братле да разбере какво, къде и ако може - да се пробва да го спре. И един непознат до момента персонаж на последната страница на романа започна да разбива все още прясната зидария на гробницата на Алойзиъс Пендъргаст.
Така че то е ясно - хващам следващата.
Харесах:
онова в което вярваме, лейтенант, формира и онова, което виждаме
***
Онези, които не могат да вършат нещо, го преподават, а онези които не могат да преподават, стават критици.
***
Никакви рапорти. Толкова неудобства възникват, когато фактите са в писмен вид.
***
какъв би бил Ренесансът, ако "Давид" на Микеланджело бе скулптриран от зелен мрамор
***
Тълпата ентусиазирано ще извърши акт на насилие, което нито един отделен неин член обикновено не би простил.
Издател: Коала
Година: 2004
Благодарение на един приятел се завръщам пак към приключенията на специален агент Алойзиъс Пендъргаст.
Рома нът е с по-добра загадка от останалите - практически в 3/4 него не може да се разбере какво всъщност става. Започва се с няколко самозапалвания (или изгоряния по непознат способ), "гарнирани" с миризма на сяра, пентаграми, и изгорен отпечатък от копито. Естествено, жълтата преса и откачалките захапват темата с кеф, а ченгетата изпадат в умопомрачение - няма кикакви свестни следи. Така се включва и Пендъргаст - както винаги изглежда направо случайно попаднал в случая. Компания му прави и старата дружка Д'Агоста (напуснал лейтенантския пост в NYPD за да стане криминален писател, а провала на анчинанието е досасипало и брака му), намесва се и някогашата млада полицайка Лора Хейърд от "Маршрут 666", която вече е капитан и сериозно напредва в кариерата си. Тръгвайки по единствената следа - арогантен и безмилостен производител на оръжие, Пендъргаст и Д'Агоста се изсипват в Италия, по-точно Флоренция, където нещата започват да се подреждат. Разковничето пак е в далечното минало - най-добрата цигулка, произведена лично от Страдивари и изчезнала през 1910. А после се омешаха черен трафик на технология за ново поколение китайски балистични ракети, древна аристокрация във всичкия и бласък, също толкова древни тайни общества и за изненада този път Пендъргаст претърпя поражение. Почти пълно - той беше зазидан, опита на Д'Агоста да го открие беше провал, а елементарното отмъщение срещу злодея окончателно би трябвало да сложи край на поредицата. Обаче...
...обаче се заплиташе нова история - отдавна изчезналия брат на Пендъргаст - не по-малко блестящия Диоген му изпрати съобщение, съдържащо само и единствено една дата. Датата, на която гениалния социопат смята да направи нещо зло и предизвиква тъповатото си братле да разбере какво, къде и ако може - да се пробва да го спре. И един непознат до момента персонаж на последната страница на романа започна да разбива все още прясната зидария на гробницата на Алойзиъс Пендъргаст.
Така че то е ясно - хващам следващата.
Харесах:
онова в което вярваме, лейтенант, формира и онова, което виждаме
***
Онези, които не могат да вършат нещо, го преподават, а онези които не могат да преподават, стават критици.
***
Никакви рапорти. Толкова неудобства възникват, когато фактите са в писмен вид.
***
какъв би бил Ренесансът, ако "Давид" на Микеланджело бе скулптриран от зелен мрамор
***
Тълпата ентусиазирано ще извърши акт на насилие, което нито един отделен неин член обикновено не би простил.
понеделник, ноември 01, 2010
Вуду
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Ергон
Година: 2009
По случай отминалия Хелуин се почерпих с последната издадена за сега част за приключенията на агент Пендъргаст, която носеше обещаващото заглавие "Вуду".
Според мен това е най-добрата книга в поредицата. Този път криминалната загадка не само я имаше, а и беше добре замислена - преплитаха се няколко истории, една от които дори беше напълно фалшива.
Тандемът Престън-Чайлд този път е подхванал поредната градска легенда - за култовете, живеещи си живота сред мегаполисите, покрити зад свободата на религиите. В случая - самоизолирана група, изповядваща архаична версия на оби (истинското вуду), коята почти 150 години живее в северния край на остров Манхатън. Разбира се, нищо не е първоначално очакваното, зомбита тръскат трупове наред, а малоумни вегани се шлаят на тълпи и талази (най-накрая в поредицата да има някой по-тъп и от полицията). Както споменах - интригата беше интелигентно забъркана, а чест прави на авторите, че не позволиха дори и на свръхерудириания си герой да се досети какво става чак до развръзката (за сметка на това там пък са се олели с холивудския мелодраматизъм).
Като цяло - доста приемлива поредица за отмора, стига само да не се подхожда с високи очаквания.
Харесах:
беше сантиментално, беше сладникаво, но - мътните да го вземат, - действаше
***
Може би ако не беше филмов режисьор, щеше да е станал отличен сериен убиец.
Издател: Ергон
Година: 2009
По случай отминалия Хелуин се почерпих с последната издадена за сега част за приключенията на агент Пендъргаст, която носеше обещаващото заглавие "Вуду".
Според мен това е най-добрата книга в поредицата. Този път криминалната загадка не само я имаше, а и беше добре замислена - преплитаха се няколко истории, една от които дори беше напълно фалшива.
Тандемът Престън-Чайлд този път е подхванал поредната градска легенда - за култовете, живеещи си живота сред мегаполисите, покрити зад свободата на религиите. В случая - самоизолирана група, изповядваща архаична версия на оби (истинското вуду), коята почти 150 години живее в северния край на остров Манхатън. Разбира се, нищо не е първоначално очакваното, зомбита тръскат трупове наред, а малоумни вегани се шлаят на тълпи и талази (най-накрая в поредицата да има някой по-тъп и от полицията). Както споменах - интригата беше интелигентно забъркана, а чест прави на авторите, че не позволиха дори и на свръхерудириания си герой да се досети какво става чак до развръзката (за сметка на това там пък са се олели с холивудския мелодраматизъм).
Като цяло - доста приемлива поредица за отмора, стига само да не се подхожда с високи очаквания.
Харесах:
беше сантиментално, беше сладникаво, но - мътните да го вземат, - действаше
***
Може би ако не беше филмов режисьор, щеше да е станал отличен сериен убиец.
събота, октомври 30, 2010
Колелото на мрака
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Ергон
Година: 2008
Отначалото подозирам, че тандема Престън&Чайлд обича да чете книги и да гледа филми. Просто повечето неща вече съм ги чел/виждал. За сметка на това двамата автори успяват да направят увлекателен "ремикс" от познати образи и теми.
Явно трилогията за сблъсъкът на Алойзиъс и брат му Диоген е между тази книга и "Музей на страха". Явно ще трябва да я издиря и прочета. Явно - няма да е точно сега.
В този роман Пендъргаст е по-скоро Поаро, а не Шерлок Холмс. Всичко започва в един от малкото оцелеи тибетски манастири - открадната е свещенна реликва, която от 900 години се пази в манастира. Пендъргаст, обучаващ се там с повереницата си (още една препратка към "Музей на страха") започва издирване, довело го на борда на най-новия и най-голям трансатлантически лайнер "Британия", правещ своето първо плаване до Ню Йорк. Сред камарата знаменитсоти на борда е и въпросната реликва, в ръцете на убиец. А после рязко се свърва в посока на Зоната на здрача, само че този път пропита с тибетска езотерика. Труповете валят все по-бързо, злото броди по коридорите, а към края всичко се изражда в класически филм за морска катастрофа - откачили капитани, рейд-камикадзе, паника, чест, малоумие, вълни и още трупове.
Интерсна беше концепцията за Алгозиена - "странно пресичане на неврология, математика и мистицизъм". Артефакт, изработен в Индия през Средновековието и от почти 1000 години пазен във вътрешната зона на тибетски манастир, имащ силата при взиране да изчиства човешкото съзнание от целия морално-етичен кодекс, който се напластява от раждането ни, като в резултат на това превръща личността в социопат.
Принципно нелоша книга, за мое съжаление интересните аспекти пак бяха само поразбутани, но без задълбаване.
Описанията на тибетските техники за медитация и живота в манастира много ми напомниха на "Мантрата на черепа" на Елиот Патисън, само че тази книга е на далеч по-ниско ниво.
Харесах:
лицето му изразяваше физическа решимост, морална небрежност и висока интелигентност
***
бърка упоритостта с твърдостта и "спазването на буквата" - с мъдрост
***
болния триумф на отмъщението
***
колкото повече мислеха, че можеш да направиш, толкова повече те караха да правиш
***
Всичко това, което се беше случило, беше за пари - на първо място, на последно място и винаги.
Издател: Ергон
Година: 2008
Отначалото подозирам, че тандема Престън&Чайлд обича да чете книги и да гледа филми. Просто повечето неща вече съм ги чел/виждал. За сметка на това двамата автори успяват да направят увлекателен "ремикс" от познати образи и теми.
Явно трилогията за сблъсъкът на Алойзиъс и брат му Диоген е между тази книга и "Музей на страха". Явно ще трябва да я издиря и прочета. Явно - няма да е точно сега.
В този роман Пендъргаст е по-скоро Поаро, а не Шерлок Холмс. Всичко започва в един от малкото оцелеи тибетски манастири - открадната е свещенна реликва, която от 900 години се пази в манастира. Пендъргаст, обучаващ се там с повереницата си (още една препратка към "Музей на страха") започва издирване, довело го на борда на най-новия и най-голям трансатлантически лайнер "Британия", правещ своето първо плаване до Ню Йорк. Сред камарата знаменитсоти на борда е и въпросната реликва, в ръцете на убиец. А после рязко се свърва в посока на Зоната на здрача, само че този път пропита с тибетска езотерика. Труповете валят все по-бързо, злото броди по коридорите, а към края всичко се изражда в класически филм за морска катастрофа - откачили капитани, рейд-камикадзе, паника, чест, малоумие, вълни и още трупове.
Интерсна беше концепцията за Алгозиена - "странно пресичане на неврология, математика и мистицизъм". Артефакт, изработен в Индия през Средновековието и от почти 1000 години пазен във вътрешната зона на тибетски манастир, имащ силата при взиране да изчиства човешкото съзнание от целия морално-етичен кодекс, който се напластява от раждането ни, като в резултат на това превръща личността в социопат.
Принципно нелоша книга, за мое съжаление интересните аспекти пак бяха само поразбутани, но без задълбаване.
Описанията на тибетските техники за медитация и живота в манастира много ми напомниха на "Мантрата на черепа" на Елиот Патисън, само че тази книга е на далеч по-ниско ниво.
Харесах:
лицето му изразяваше физическа решимост, морална небрежност и висока интелигентност
***
бърка упоритостта с твърдостта и "спазването на буквата" - с мъдрост
***
болния триумф на отмъщението
***
колкото повече мислеха, че можеш да направиш, толкова повече те караха да правиш
***
Всичко това, което се беше случило, беше за пари - на първо място, на последно място и винаги.
петък, октомври 29, 2010
Музей на страха
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2002
Прежалих се да продължа с поредицата и най-после нещата живнаха. Макар и леко беше повдигната завеста над личноста на самия агент Пендъргаст - потомък на богата фамилия от интелигентни, находчиви и безскрупулни хора, в която лудостта не намалява гениалността (престарялата леля в психиатрията за престъпници я третираха като Ханибал Лектър). За втори път напоследък се срещам с описанието на "Къща на паметта" - мнемоничната техника изглежда много интересна, макар и изискваща строга самодисциплина и продължителен период на разработка.
В тази книга Пендъргаст и компанията му разследват странен случай - излиза наяве сериен убиец от края на XIX век, а в началото на XXI започват нови убийства със същия "почерк". За разлика от предходните книги тук действието определено се отплесва в Зоната на здрача. Пендъргаст прави "мисловни" разходки назад в миналото, намира проста формула за удължаване на живота с има-няма 300% и пак промени драстично бъдещето на човечеството.
Явно няма да се откажа, докато не прочета и последните 2 книги от серията.
Харесах:
Всички пари отиваха за фондонабирателни мероприятия, а събраните от тях пари се влагаха отново в такива събития в един безкраен кръг на онанистично пропиляна енергия.
***
Операта е била телевизията на деветнайсти век: шумна, вулгарна шарения, чиито сюжети могат да бъдат определени единствено като инфантилни.
***
човек може да стигне до портите на ада еднакво лесно и с малки, и с големи крачки
Издател: Коала
Година: 2002
Прежалих се да продължа с поредицата и най-после нещата живнаха. Макар и леко беше повдигната завеста над личноста на самия агент Пендъргаст - потомък на богата фамилия от интелигентни, находчиви и безскрупулни хора, в която лудостта не намалява гениалността (престарялата леля в психиатрията за престъпници я третираха като Ханибал Лектър). За втори път напоследък се срещам с описанието на "Къща на паметта" - мнемоничната техника изглежда много интересна, макар и изискваща строга самодисциплина и продължителен период на разработка.
В тази книга Пендъргаст и компанията му разследват странен случай - излиза наяве сериен убиец от края на XIX век, а в началото на XXI започват нови убийства със същия "почерк". За разлика от предходните книги тук действието определено се отплесва в Зоната на здрача. Пендъргаст прави "мисловни" разходки назад в миналото, намира проста формула за удължаване на живота с има-няма 300% и пак промени драстично бъдещето на човечеството.
Явно няма да се откажа, докато не прочета и последните 2 книги от серията.
Харесах:
Всички пари отиваха за фондонабирателни мероприятия, а събраните от тях пари се влагаха отново в такива събития в един безкраен кръг на онанистично пропиляна енергия.
***
Операта е била телевизията на деветнайсти век: шумна, вулгарна шарения, чиито сюжети могат да бъдат определени единствено като инфантилни.
***
човек може да стигне до портите на ада еднакво лесно и с малки, и с големи крачки
вторник, октомври 26, 2010
Маршрут 666
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Бард
Година: 2006
Книгата има един много голям плюс - не разочарова. Всичко очаквано си е на мястото, даже злодея се оказа очакваната персона.
Според мен тандемът Престън-Чайлд може доста, но в този роман много внимателно е "изцедил" материала от явно успешния предходен, като е напрвил ремикс на старите приключенски истории ала Емилио Салгари, само че е заменил джунглата с тунелите под Манхатън и са добавили малко повече екшън за цвят. Дори и това бях готов да простя, обаче експлозиите в развръзката ми дойдоха в повече. по добре да бяха каръщисали генетичката с журналиста - пак клише, но по-приемливо от измъкване на ръба на ударната вълна.
Интересно е, че за пореден път след Пропадането и Тунели се сблъсквам с идеята за субкултура, съществуваща в градските подземия. Тук става дума за колонии на бездомници, а паралелно с тях и враждените мутанти. Обаче този път доста неща изглеждаха правдиво описани, а и в бележката отзад се посочва публикация по темата. Някак си е тъжно - високоразвита и свръхурбанизирана цивилизация не може или не желае да осигури макар и минимални грижи за индивиди с психически заболявания. За криминалните престъпници не коментирам - всеки може да наруши закона, но да останеш извън него си е личен избор.
Серията до тук ме забавлява, а и не съм във форма за нещо по-сложно, така че продължавам със следващото книжле.
Харесах:
неофициалния девиз на полицейските водолази: " Гмуркаме се в лайна, за да търсим мърша."
***
колкото повече се пъчиш в началото, толкова повече лайна ще изядеш накрая
***
неизвестна товрба на малкоизвестен автор
***
Бъркотията наоколо беше невъобразима - всеки търсеше някого и в крайна сметка никой никого не намираше.
Издател: Бард
Година: 2006
Книгата има един много голям плюс - не разочарова. Всичко очаквано си е на мястото, даже злодея се оказа очакваната персона.
Според мен тандемът Престън-Чайлд може доста, но в този роман много внимателно е "изцедил" материала от явно успешния предходен, като е напрвил ремикс на старите приключенски истории ала Емилио Салгари, само че е заменил джунглата с тунелите под Манхатън и са добавили малко повече екшън за цвят. Дори и това бях готов да простя, обаче експлозиите в развръзката ми дойдоха в повече. по добре да бяха каръщисали генетичката с журналиста - пак клише, но по-приемливо от измъкване на ръба на ударната вълна.
Интересно е, че за пореден път след Пропадането и Тунели се сблъсквам с идеята за субкултура, съществуваща в градските подземия. Тук става дума за колонии на бездомници, а паралелно с тях и враждените мутанти. Обаче този път доста неща изглеждаха правдиво описани, а и в бележката отзад се посочва публикация по темата. Някак си е тъжно - високоразвита и свръхурбанизирана цивилизация не може или не желае да осигури макар и минимални грижи за индивиди с психически заболявания. За криминалните престъпници не коментирам - всеки може да наруши закона, но да останеш извън него си е личен избор.
Серията до тук ме забавлява, а и не съм във форма за нещо по-сложно, така че продължавам със следващото книжле.
Харесах:
неофициалния девиз на полицейските водолази: " Гмуркаме се в лайна, за да търсим мърша."
***
колкото повече се пъчиш в началото, толкова повече лайна ще изядеш накрая
***
неизвестна товрба на малкоизвестен автор
***
Бъркотията наоколо беше невъобразима - всеки търсеше някого и в крайна сметка никой никого не намираше.
петък, октомври 22, 2010
Реликвата
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Бард
Година: 2004
Отдавна се каня пак да заровя глава в поредицата за агент Пендъргаст, защото в Натюрморт с гарвани останас с впечатление, че всъщност се натъквам на странично отклонение от основна история.
Е, поне първата книга оправдава очакванията ми - малко старичка, дотка клиширана, но за сметка на това увлекателно написана и много четивна.
Сюжетът е класика - в природонаучния музей на Ню Йорк вилнее странен убиец, управата прикрива всички факти, сочещи към странен звяр, дошъл след експедиция в затънтен район на амазонската джунгла, а добрите са умни, но безопмощни пред тях. От далечния Юг се появява странен специален агент на ФБР, който разследва случая в стил Шерлок Холмс. Разбира се, всички наченки на здрав разум са брутално потъпкани в името на откриващата се грандиозна изложба и точно тогава се включва шансът "едно на милион"- командването на ФБР отива в ръцете на некомпетентен тъпак, блестящо проектираната компютърна система (малко смешна в наши дни) се срива, спира токът, отвън се разраява мощна буря, а няколко десетки гости са изолирани в една и съща зона с вилнеещия звяр. Следва още класика - стрелба, писъци, вади кръв, десетки трупове, изпотрепан тактически екип, гениални хрумвания, гол кураж и сляп късмет. В епилога имаше интересна завръзка на нова история, така че ще почвам следващия том.
Харесах:
у вас личат три дарби, които са задължителни за един първокласен изследовател: усет какво да търси, усет къде да го търси и стремеж да изведе докрай теориите си
***
контролирай източниците и така ще контролираш журналистите
***
Няма никакво проклятие. Освен ако не наречем проклятие комбинацията от алчност, безумие и завист.
Издател: Бард
Година: 2004
Отдавна се каня пак да заровя глава в поредицата за агент Пендъргаст, защото в Натюрморт с гарвани останас с впечатление, че всъщност се натъквам на странично отклонение от основна история.
Е, поне първата книга оправдава очакванията ми - малко старичка, дотка клиширана, но за сметка на това увлекателно написана и много четивна.
Сюжетът е класика - в природонаучния музей на Ню Йорк вилнее странен убиец, управата прикрива всички факти, сочещи към странен звяр, дошъл след експедиция в затънтен район на амазонската джунгла, а добрите са умни, но безопмощни пред тях. От далечния Юг се появява странен специален агент на ФБР, който разследва случая в стил Шерлок Холмс. Разбира се, всички наченки на здрав разум са брутално потъпкани в името на откриващата се грандиозна изложба и точно тогава се включва шансът "едно на милион"- командването на ФБР отива в ръцете на некомпетентен тъпак, блестящо проектираната компютърна система (малко смешна в наши дни) се срива, спира токът, отвън се разраява мощна буря, а няколко десетки гости са изолирани в една и съща зона с вилнеещия звяр. Следва още класика - стрелба, писъци, вади кръв, десетки трупове, изпотрепан тактически екип, гениални хрумвания, гол кураж и сляп късмет. В епилога имаше интересна завръзка на нова история, така че ще почвам следващия том.
Харесах:
у вас личат три дарби, които са задължителни за един първокласен изследовател: усет какво да търси, усет къде да го търси и стремеж да изведе докрай теориите си
***
контролирай източниците и така ще контролираш журналистите
***
Няма никакво проклятие. Освен ако не наречем проклятие комбинацията от алчност, безумие и завист.
сряда, октомври 10, 2007
Натюрморт с гарвани
Автор: Дъглас Престън, Лий Чайлд
Издател: Коала
Година: 2003
Клиширан трилър - това е най-краткото описание на книгата, за което мога да се сетя. Градче в Канзас, забутано сред царевичните полета, необикновенно убийство, последвано от още няколко също толкова странни, странен аристократичен агент на ФБР, появил се от нейде, самоуверен шериф-селяндур, местно момиче-бунтар, загадка с очевидни решения, незпомнена буря - всичко необходимо за стандартна холивудска история, дори и второто появяване на убиеца след предполагаемото му елиминиране. Като цяло действието тече сравнително сбито (много ми напомняше за Стивън Кинг, "Децата на царевицата"), но все пак може да се поорежат 50 излишни страници. Любопитно - във всички американски книги от сорта откачения убиец е надарен със свръхчовешка сила и бързина, дори когато става за дума за 51 годишен мъж, прекарал целия си живот в пещера (тук пък нещо ми напомняше за "Шепоти" на Дийн Кунц).
Останах с впечатлението, че тази книга е част от поредица, при това - странична спрямо основното действие (май става дума за сблъсък между странния, но свръх ерудиран и способен агент на ФБР и брат му - предполагам социопат и сериен убиец с аналогични способности), като добавка имаше подмятания за стара къща в Ню Йорк, съхраняваща огромна колекция от "чудатости", която още поне век не може да бъде показана на широката публика плюс няколко затворени помещения с тайнствено съдържание.
Може би бих пробвал още някоя книга от поредицата, но не бих платил пълната корична цена за това удоволствие.
Харесах:
Ако искаш да оцелееш в една война, нищо няма да ти помогне толкова, колкото ако си побелял от шубе страхливец.
Издател: Коала
Година: 2003
Клиширан трилър - това е най-краткото описание на книгата, за което мога да се сетя. Градче в Канзас, забутано сред царевичните полета, необикновенно убийство, последвано от още няколко също толкова странни, странен аристократичен агент на ФБР, появил се от нейде, самоуверен шериф-селяндур, местно момиче-бунтар, загадка с очевидни решения, незпомнена буря - всичко необходимо за стандартна холивудска история, дори и второто появяване на убиеца след предполагаемото му елиминиране. Като цяло действието тече сравнително сбито (много ми напомняше за Стивън Кинг, "Децата на царевицата"), но все пак може да се поорежат 50 излишни страници. Любопитно - във всички американски книги от сорта откачения убиец е надарен със свръхчовешка сила и бързина, дори когато става за дума за 51 годишен мъж, прекарал целия си живот в пещера (тук пък нещо ми напомняше за "Шепоти" на Дийн Кунц).
Останах с впечатлението, че тази книга е част от поредица, при това - странична спрямо основното действие (май става дума за сблъсък между странния, но свръх ерудиран и способен агент на ФБР и брат му - предполагам социопат и сериен убиец с аналогични способности), като добавка имаше подмятания за стара къща в Ню Йорк, съхраняваща огромна колекция от "чудатости", която още поне век не може да бъде показана на широката публика плюс няколко затворени помещения с тайнствено съдържание.
Може би бих пробвал още някоя книга от поредицата, но не бих платил пълната корична цена за това удоволствие.
Харесах:
Ако искаш да оцелееш в една война, нищо няма да ти помогне толкова, колкото ако си побелял от шубе страхливец.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
