Автор:
Джим Бъчър
Издател:
Колибри
Година:
2013
Втора среща с Хари Дрезден. Второ приемливо, но посредствено ърбън-фентъзи. И все повече ми се набива приликата с поредицата за Анита Блейк - атвора има идея за един свят и скалъпва набързо кратки историйки в него.
В това томчче Хари запознава публиката с върколаците в неговия свят, сблъсквайки се едновременно и с 4-те вида. Освен това се впилтат ФБР, мафията, местния Специалнен отдел и пак се очертава подмолна намеса на неизвестен враг, желаещ смъртта на Дрзден. Направо ще е изненада, ако в том n+1 това се окаже някогашната му любима, избрала тъмната страна.
Добро четиво за в трямвая и толкова. А Колибри могат д се постараят поне малко на е-книгите, които продават, тази беше много зле форматирана.
Харесах:
Понякога ме е яд, че имам съвест и глупаво чувство за чест.
***
Не е страшно да си уплашен. Просто не позволяваш това да ти попречи да си свършиш работата.
***
Усмихнах му се. Нали човек трябва да се усмихв на децата и идиотите.
***
Случвало ли ви се е да ви облича красива гола жена?
***
Дулото на пистолета ми се видя по-голямо и дълбоко от външния национален дълг, когато го насочи в лицето ми.
събота, юни 29, 2013
вторник, юни 25, 2013
Взривената въздушна кула
Автор:
Стиг Ларшон
Издател: Колибри
Година: 2010
Последната книга в серията (поне заради смъртта на автора). Най-амбициозната и за съжаление - най-слабата.
Ларшон се е захванал да превърне криминалния роман в политически трилър, изсмуквайки от пръстите си най-неубедителната законспирирана контраразузнавателна група - Секцията за специални анализи. Те са били покровителите на Александър Залаченко, ренегат от ГРУ и баща на Лисбет Саландер и с години са заличавали следите от престъпленията му в замяна на безценната информация за операциите на СССР срещу Запада. Драматичната развръзка в предния роман изкарва Залаченко на светло и Секцията започва да разчиства - безмилостно и некадърно. Този път Блумквист събира всички приятели на Лисбет (изненадващо много), свързва се с честни ченгета и отпочва сложна игра на контраизмами.
Интригата не е много лоша, но многословието е досадно.
Харесах:
Служебната му характеристика го задължаваше да разкрива престъпления, а не да прикрива скандали.
***
Собствеността означава отговорност.
***
Слушали сме онова, което се казва, а не онова, което не се казва.
***
Стана честен, или поне честен дотолкова, доколкото един печен адвокат може да бъде, когато пере крадени пари в астрономически количества.
Издател: Колибри
Година: 2010
Последната книга в серията (поне заради смъртта на автора). Най-амбициозната и за съжаление - най-слабата.
Ларшон се е захванал да превърне криминалния роман в политически трилър, изсмуквайки от пръстите си най-неубедителната законспирирана контраразузнавателна група - Секцията за специални анализи. Те са били покровителите на Александър Залаченко, ренегат от ГРУ и баща на Лисбет Саландер и с години са заличавали следите от престъпленията му в замяна на безценната информация за операциите на СССР срещу Запада. Драматичната развръзка в предния роман изкарва Залаченко на светло и Секцията започва да разчиства - безмилостно и некадърно. Този път Блумквист събира всички приятели на Лисбет (изненадващо много), свързва се с честни ченгета и отпочва сложна игра на контраизмами.
Интригата не е много лоша, но многословието е досадно.
Харесах:
Служебната му характеристика го задължаваше да разкрива престъпления, а не да прикрива скандали.
***
Собствеността означава отговорност.
***
Слушали сме онова, което се казва, а не онова, което не се казва.
***
Стана честен, или поне честен дотолкова, доколкото един печен адвокат може да бъде, когато пере крадени пари в астрономически количества.
неделя, юни 16, 2013
Спомен за светлина
Автор:
Робърт Джордан & Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2013
Е, това беше!
След 15 години, 15 тома и над 10 000 страници историята за Преродения дракон приключи.
Сандърсън продължи в типичния за предните 2 тома стил да разчиства и придвижва историята по жалоните на Джордан.
Този том повече приличаше на "Малазанска книга на мъртвите" - почти всичко беше сражения, на различни места, с различна тактика и променлив успех. И малко като в "Песен за огън и лед" добри и лоши падаха наред или изненадващо се оказваха от другата страна. Изобщо - свежест в поредицата.
Прероденият Дракон надмогна себе си, гордостта си, надеждите си. Успя да прегъне съюзниците си от всички враждуващи фракции и да събере армии за последната офанзива във войната със Сянката. Нищо не протичаше по план, но нямаше особено значение. Просто естеството на сблъсъкът е по-различен от представяния до сега Светлина/Сянка. Тъмният не е част от тази Вселена, неговото присъствие в нея води до колапс (разплитане на Шарката). Драконът във всичките си вариации не е точно Месията, а аватар на Вселената, целящ да я защити.
Почти всички герои - важни получиха своите поне няколко реда в историята на Последната битка. Изненадан съм, че примерно Мургейз Траканд не се появи макар и за малко. Но като цяло - почти не останаха неразрешени загадки. Отделно - Сандърсън отлично е развил техниките за водене на бой със силата. Там, където Джоран виждаше предимно лазерни мечове и файърболи, сега се появиха много по-ефикасни приложения на порталите, изцеряването, маските и т.н.
Забавното е, че останаха достатъчно възможности за нови истории, започващи непосредствено след края на Последната битка. Но надали - всичко трябва да има своя край.
Чудесен финал на една добре компилирана поредица!
Харесах:
Шупла от слети реалности
***
Като ще изглеждам нелепо, мога поне да го правя със стил.
***
Сигурно всеки мъж на бойното поле чувстваше същото. Всички искаха да са някъде другаде.
Единственото, което можеха да направят, бе да продължават да се бият.
***
Обикновено съм много добър в оставането жив. Само веднъж не успях, до колкото помня, но онова не се брои.
***
Не позволявай физиономията ми да ти развали доброто настроение.
***
-Но ако рухна...
-Тогава значи си дал всичко от себе си.
-Може да се проваля, защото съм изчерпал силата си.
-Но поне няма да си се провалил, защото си я спестил.
Издател: Бард
Година: 2013
Е, това беше!
След 15 години, 15 тома и над 10 000 страници историята за Преродения дракон приключи.
Сандърсън продължи в типичния за предните 2 тома стил да разчиства и придвижва историята по жалоните на Джордан.
Този том повече приличаше на "Малазанска книга на мъртвите" - почти всичко беше сражения, на различни места, с различна тактика и променлив успех. И малко като в "Песен за огън и лед" добри и лоши падаха наред или изненадващо се оказваха от другата страна. Изобщо - свежест в поредицата.
Прероденият Дракон надмогна себе си, гордостта си, надеждите си. Успя да прегъне съюзниците си от всички враждуващи фракции и да събере армии за последната офанзива във войната със Сянката. Нищо не протичаше по план, но нямаше особено значение. Просто естеството на сблъсъкът е по-различен от представяния до сега Светлина/Сянка. Тъмният не е част от тази Вселена, неговото присъствие в нея води до колапс (разплитане на Шарката). Драконът във всичките си вариации не е точно Месията, а аватар на Вселената, целящ да я защити.
Почти всички герои - важни получиха своите поне няколко реда в историята на Последната битка. Изненадан съм, че примерно Мургейз Траканд не се появи макар и за малко. Но като цяло - почти не останаха неразрешени загадки. Отделно - Сандърсън отлично е развил техниките за водене на бой със силата. Там, където Джоран виждаше предимно лазерни мечове и файърболи, сега се появиха много по-ефикасни приложения на порталите, изцеряването, маските и т.н.
Забавното е, че останаха достатъчно възможности за нови истории, започващи непосредствено след края на Последната битка. Но надали - всичко трябва да има своя край.
Чудесен финал на една добре компилирана поредица!
Харесах:
Шупла от слети реалности
***
Като ще изглеждам нелепо, мога поне да го правя със стил.
***
Сигурно всеки мъж на бойното поле чувстваше същото. Всички искаха да са някъде другаде.
Единственото, което можеха да направят, бе да продължават да се бият.
***
Обикновено съм много добър в оставането жив. Само веднъж не успях, до колкото помня, но онова не се брои.
***
Не позволявай физиономията ми да ти развали доброто настроение.
***
-Но ако рухна...
-Тогава значи си дал всичко от себе си.
-Може да се проваля, защото съм изчерпал силата си.
-Но поне няма да си се провалил, защото си я спестил.
вторник, юни 04, 2013
Не дърпай дявола за опашката
Автор: Джон Вердън
Издател: Софтпрес
Година: 2013
Вердън остава верен на своя стил - без преходи смесва интересна криминална загадка с протяжни сцени от вътрешния свят на мъж в кризата на средната възраст.
Този път пенсионирания детектив Дейв Гърни е въвлечен като наблюдател и консултант в документална поредица, посветена на семействата на жертвите на серийния убиец Добрия пастир. Историята е странна - убити са 6 човека, по един и същ начин: в скъп черен мерцедес на завой на път в провинцията; винаги е използван пистолет "Пустинен орел" калибър .50, но винаги различен; оставяни са пластмасови фигурки на животни от детски комплект "Ноев ковчег"; има изпратен Манифест до полицията и медиите. И след всичко това убийствата престават, убиеца никога повече не се появява и така цели 10 години, докато начинаеща журналистка не решава да заснеме документална поредица. И убийствата започват отново - изпипани почти идеално и практически без улики към убиеца.
Вердън е добър, само ми се ще да пише по-стегнато. И Софтпрес да спрат да го печатат на дебела 1 mm хартия, че томчетата стават неприятно дебели.
Харесах:
Беше решен да направи всичко по своя си начин, а неговият начин беше да не върши нищо.
***
Трудно е да откриеш центъра на каквото и да било, когато от него не е останало нищо.
***
В какъв момент гордостта се превръщаше в пречка за нормалното функциониране на човека?
***
Започвам да усещам, че съм на точното игрище, макар да не съм сигурен каква точно игра се играе.
***
дали Америка има специален патент върху медийната лудост, или целия свят колективно си е изгубил ума
***
Една змия в мислите е по-добре от две в храстите.
Издател: Софтпрес
Година: 2013
Вердън остава верен на своя стил - без преходи смесва интересна криминална загадка с протяжни сцени от вътрешния свят на мъж в кризата на средната възраст.
Този път пенсионирания детектив Дейв Гърни е въвлечен като наблюдател и консултант в документална поредица, посветена на семействата на жертвите на серийния убиец Добрия пастир. Историята е странна - убити са 6 човека, по един и същ начин: в скъп черен мерцедес на завой на път в провинцията; винаги е използван пистолет "Пустинен орел" калибър .50, но винаги различен; оставяни са пластмасови фигурки на животни от детски комплект "Ноев ковчег"; има изпратен Манифест до полицията и медиите. И след всичко това убийствата престават, убиеца никога повече не се появява и така цели 10 години, докато начинаеща журналистка не решава да заснеме документална поредица. И убийствата започват отново - изпипани почти идеално и практически без улики към убиеца.
Вердън е добър, само ми се ще да пише по-стегнато. И Софтпрес да спрат да го печатат на дебела 1 mm хартия, че томчетата стават неприятно дебели.
Харесах:
Беше решен да направи всичко по своя си начин, а неговият начин беше да не върши нищо.
***
Трудно е да откриеш центъра на каквото и да било, когато от него не е останало нищо.
***
В какъв момент гордостта се превръщаше в пречка за нормалното функциониране на човека?
***
Започвам да усещам, че съм на точното игрище, макар да не съм сигурен каква точно игра се играе.
***
дали Америка има специален патент върху медийната лудост, или целия свят колективно си е изгубил ума
***
Една змия в мислите е по-добре от две в храстите.
Момичето, което си играеше с огъня
Автор: Стиг Ларшон
Издател: Колибри
Година: 2010
Основният проблем на книгата е многословността. описания на маловажни обекти и случки на моменти почти задръстват страниците. От друга страна - дават интересен поглед към бита на шведите.
Бяха ме предупредили, че първата книга от поредицата е доста слаба на фона на следващите. Потвърждавам, поне спрямо 2-рта.
2 години след "Мъжете, които мразеха жените" Бикаел Блумквист е уважаван и успял журналист, а Лисбет Саландер - анонимна и богата хакерка. Пътищата са се разделили, но всеки помни другия. А на хоризонта на "Милениуим" се задава нова грандиозна история: журналист на свободна практика е написал книга за трафика на проститутки (включително малолетни) от Източна Европа в Швеция. По-важно - докопал е имена на клиенти, сред които има полицаи, съдии, журналисти. Скандалът е неизбежен, така че екипът на "Милениум" се захваща с внимателна проверка на всички факти. Всичко върви относително безпроблемно, но в историята се появява името Зала - неизвестен източноевропейски бандит, от който всички се страхуват ужасно. А на Лисбет Саландер това име ѝ е познато открай време. В една нощ са убити 3-ма души, а не сутринта Лисбет е най-издирваната личност в Швеция. Само няколко човека са склонни да вярват в нейната невинност.
Гоненицата беше на ниво - всеки мамеше всички, без Лисбет (през цялото време тя си беше в своята писта на съвсем друг стадион). В историята се появиха бащата и полубрата на Лисбет, спомена се за нейна близначка (Лисбет я класифицира като зло). Изплува поредната засекретена история от Студената война, появиха се и местните тайни ченгета от Сепо, които замитат под килима следите ѝ от десетилетия.
Развръзката беше твърде драматична, така че ще почвам и последната.
Харесах:
почти няма ситуации, включващи физическа заплаха, при които един добър ум да не е от полза
***
нито една система за сигурност не може да функционира добре при наличието на глупави служители
***
Ненавиждаше мрака и самотата. Мразеше съществата, обитаващи мрака и самотата.
Издател: Колибри
Година: 2010
Основният проблем на книгата е многословността. описания на маловажни обекти и случки на моменти почти задръстват страниците. От друга страна - дават интересен поглед към бита на шведите.
Бяха ме предупредили, че първата книга от поредицата е доста слаба на фона на следващите. Потвърждавам, поне спрямо 2-рта.
2 години след "Мъжете, които мразеха жените" Бикаел Блумквист е уважаван и успял журналист, а Лисбет Саландер - анонимна и богата хакерка. Пътищата са се разделили, но всеки помни другия. А на хоризонта на "Милениуим" се задава нова грандиозна история: журналист на свободна практика е написал книга за трафика на проститутки (включително малолетни) от Източна Европа в Швеция. По-важно - докопал е имена на клиенти, сред които има полицаи, съдии, журналисти. Скандалът е неизбежен, така че екипът на "Милениум" се захваща с внимателна проверка на всички факти. Всичко върви относително безпроблемно, но в историята се появява името Зала - неизвестен източноевропейски бандит, от който всички се страхуват ужасно. А на Лисбет Саландер това име ѝ е познато открай време. В една нощ са убити 3-ма души, а не сутринта Лисбет е най-издирваната личност в Швеция. Само няколко човека са склонни да вярват в нейната невинност.
Гоненицата беше на ниво - всеки мамеше всички, без Лисбет (през цялото време тя си беше в своята писта на съвсем друг стадион). В историята се появиха бащата и полубрата на Лисбет, спомена се за нейна близначка (Лисбет я класифицира като зло). Изплува поредната засекретена история от Студената война, появиха се и местните тайни ченгета от Сепо, които замитат под килима следите ѝ от десетилетия.
Развръзката беше твърде драматична, така че ще почвам и последната.
Харесах:
почти няма ситуации, включващи физическа заплаха, при които един добър ум да не е от полза
***
нито една система за сигурност не може да функционира добре при наличието на глупави служители
***
Ненавиждаше мрака и самотата. Мразеше съществата, обитаващи мрака и самотата.
Абонамент за:
Публикации (Atom)