събота, юли 31, 2010

Дървто на еничаря

Автор: Джейсън Гудуин
Издател: Бард
Година: 2007

Тегаво ми вървеше книгата. Авторът едновремено е проучвал историята на Османската империя и същевременно с това се е плъзгал по повърхността.
По същество книгата е исторически криминален роман. Поредният велик детектив от миналото - евнухът Яшим, се щура в Истанбул през 1830, в опит да разреши едновременно няколко случая - отвличане и убийство на кадети от Новата гвардия, кражба и убийство в султанския харем. Авторът много сее старал да създаде колоритна обстановка и да опише разлагащата се Османска империя (преминала зенита на силата си и неспособна да се реформира, за да оцелее), за сметка на това главния герой изглежда на моменти полу-идиот. В крайна сметка точно както в компютърна игра детективът успява да говори с всички и да разкрие загадката, а в развръзката с един удар предотвратява: унищожаването на Истанбул; еничарско въстание; военен преврат; руска инвазия. Машалла!

Харесах:
Каквато и да е силата ви, ще бъдете смазани. Колкото и да сте лукави, ще бъдете заблудени. Каквато и гордост да притежавате, ще бъдете сломени и ще получите подобаващо наказание.

понеделник, юли 26, 2010

Лятото на вещицата

Автор: Наташа Мостърт
Издател: Бард
Година: 2007

Финлдандците вадят разбиващи музикални групи, а англичаните - разбиващи автори на странни, но интересни книги.
Малко случайно си взех тази книга, но пък сега ще се оглеждам и за друга преведена, ако има. Някак си ми пасна на настроението. Историята е смес от модерни технологии и престъпления, модерен окултизъм и (не)малко еротика. За пореден път се сблъсквам с идея, сливаща окултизма, гностицизма, НЛП и математиката в доста стройна система от неординарни вярвания. В този си вариант нюейдж-брътвежите изглеждат почти смислени, стига само някои основни допускания да бъдат възприети на доверие.
Историята се гради върху прекратената американска програма за набиране, обучаване и използване на ясновидци (отдалечено виждащи), смесена с магия от типа на  поредицата на Марион Зимър Брадли за Атлантида. Бивш участник в британската програма (естествено - най-силния, но пък и най-егоцентричния) си изкарва прехраната с индустриален шпионаж в тандем с клиширан образ на хакер. С повече натиск е привлечен за по-различна задача - издирване на изчезнал човек. Единствената следа го води при две много необикновени сестри - Миналуш и Мориган Монк. Видение му показва, че едната е убиец, само че той трябва да открие коя. После се отпочва една сложна игра на вербовка, прелъстяване, шпионаж и контрашпионаж, дрогиране и мозъчно промиване. Епилогът беше малко спорен, но пък така го е решила авторката. Принципно - нищо много различно спрямо криминален роман, с изключение на отдалеченото виждане, вещерството и алхимията. Разликата е в стилът на разказване - авторката много я бива да "плете" повествования, на моменти ми напомня за Сузана Кларк.
Като цяло - хубава книга, без да е потресаваща.

Харесах:
как да пресъздаде великолепната плът и кръв на плоската празнота на непрощаващия лист хартия, това беше въпросът
***
всичко, което си струва изисква много поддръжка
***
Ако никой не искаше повече, еволюцията щеше да спре хода си.
***
Повечето хора се чувстват сами дори когато са заедно.

събота, юли 24, 2010

Туп!

Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2010

Стражата винаги ми е била любимата линия в "Света на Диска", а срещите между Сам Ваймс и лорд Ветинари са ледчето в мастиката.
Командир Ваймс и всеотдайната му сбирщина непрокопсаници са забъркани в ескалиращия (отново) конфликт между джуджетата и троловете, като този път годишнината от битката в долината Куум се очертава да доведе до поредното преиграване - само че в центъра на Анкх-Морпорк. Отделно едно разследване на убийство заплашва да ускори ексползията и да увеличи силата и. И за да не е без хич в стражата бе назначен първия вампир и дойде първият одитор.
После е ясно -  Ваймс&бригада прегазихa всички и всичко, лошите го отнесоха, а и на добрите не им се размна.
Най-много ме покърти Бети (Лиска) - гаджето на Ноби Нобс. Отдавна не се бях хилил толкова. Икономът Уиликинс е напът да се изравни с Иван Ворпатрил в листата на недооценените герои.
Само искам да пожелая по-скоро да издадат следващата книга за Света на диска и дано пак да е Стражата.
 
Харесах:
Присмиват ли ти се - не ги е страх.
***
-Трябва да има закон срещу идиотщината!
-Ако имаше, сър, всеки ден щяхме да работим извънредно.
***
И няма място, на което бих бил сега, освен тук!... И няма време, в което бих бил тук, освен сега!
***
-Какво бихте направили, ако задам прям въпрос, Ваймс?
-Ще ви отвърна с откровена лъжа, сър.
-Тогава няма да го правя...
-Благодаря, сър. Аз също.
***
Със същия успех можеш да вкараш в ред дъждовните капки.
***
по много мек начин е твърда като скала
***
Отидох, видях, купих си тениска.

четвъртък, юли 22, 2010

Последната теорема

Автор: Артър Кларк & Фредерик Пол
Издател: Бард
Година: 2009

Като за книга на тандем Кларк-Пол - зненадващо четивна излезе. Очаквах да е скучна до приспиване и тежкосмилаема откъм наука.
Книгата описва живота на момче от Шри Лнка, в който се отразява епохата му: нов световен ред (по-скоро кърваво безредие), заменен от още по-нов пацифистко-демократичен; първият космически елеватор; първото колонизиране на Луната; първият контакт с чужди раси; първото заселване на извънземни на Земята; първото дигитализиране на човешко съзнание.
Както беше и в "10-та по Рихтер" акцентът е върху евентуалното развитие на човечеството от политическа гледна точка, личната история на героя е сведена до фон, а краят прескача рязко напред и в страни. Този път и научната част беше сведена до фоново участие - малко математика, малко вече описвани от сър Артър Кларк идеи за космически елеватори и вътрешносистемни кораби със слънчеви платна.

Не съм особено запленен, но е по-добре от очакванията ми.

Харесах:
Бременни сме с думи и ако не родим лексикологично, ще умрем.
***
Беше кофти война на кофти място и по кофти причини.
***
джентълмен е онзи, който никога не е груб по случайност

сряда, юли 21, 2010

Лица във водата

Автор: Табита Кинг & Майкъл Макдауъл
Издател: Бард
Година: 2007

Хубава книга. Много плавен разказ, увличащ в четене и много майсторско поддържане на свръхестествената част на историята непрелъснато на ръба, но извън полезрението.
Историята разказва за малко момиченце, чийто свят се разпада - баща му е брутално убит, непрокопсаната му майка е оставена без пари, брат му е отнет от противната деспотична баба и за завършек - заминава да живее с майка си в странна къща на остров във Флорида. После се проследява израстването на момичето в следващите десетина години, като наред с нормалните неща - училище и съзряване, непрекъснато се промъкват призраци и тайнствени случки. Кулминацията е в последните 15 страници, когато всичко си идва по местата, макар и без драматичен гръм и трясък.
По нещо книгата ми напомня едновременно за Сузана Кларк и Нийл Геймън, но не бих могъл да го определя точно.

Харесах:
ако човек стои мълчаливо, обръща внимание, но не реагира, мнозина биха стигнали до извода, че е глупав, а понякога това е много полезно
***
Има ли нещо по-тъжно от току-що изгасена свещ?
***
Какъв е смисълът да си сляп, ако не виждаш онова, което зрящите пропускат?

понеделник, юли 19, 2010

Буря се надига

Автор: Робърт Джордан & Брандън Сандерсън
Издател: Бард
Година: 2010

Преди 12 години след като започнах да чета "Колелото на времето", с тази книга се чувствах като при завръщане сред стара компания в позната кръчма - всичко е горе-долу като предния път, но пък точно това ти стопля душата.
Брандън Сандерсън, нает да довърши поредицата по записките на Джордан (сам твърди в предговора, че е запален почитател на Килелото), се е справил чудесно. Действието е доста изчистено от излишните отклонения и е станало много по-динамично. Същевременно човекът старателно е тичал по почти всички линии, заплетени от Джордан в предходните 11/12 книги, та на моменти сигурно му е идвало в повече. Все пак се е справил - действието рязко дръпва напред по поставените по рано репери, ако продължи така, наистина ще завърши поредицата в 2 тома, без да претупва работата.
Приятна изненада е как са попроменени женските характери - Егвийн вече е почти симпатична, а Кацуан и Нинив - не чак толкова противни. Не знам Джордан с какви жени си е имал работа в живота, но ако последните 2 имат реални протоипи - хич не му е било лесно.
Честно да си призная - чакам с голям интерес следващия том, най-после Мат и Том Мерилин ще се върнат при Кулата Генджей, за да сритат Аелфините и Еелфините и да измъкнат Моарейн за Последната битка. Любопитно ми е дали там ще се появи отново Коляча (мраколюбеца-малкиер, комай братовчед на ал-Лан), който след "Силата на Сянката" никъде не беше споменат отново. Другото любопитно е дали там ще се сбъднат предсказанията за Матрим - че ще се откаже от едното си око, за да спаси света и ще разиграе на зарове огромен залог - май съдбата на въпросния свят. До тук Сандерсън не е пропуснал да отметне нито едно маркирано събитие, така че ще ми е любопитно и как ще навърже тези. За съжаление надали ще остане възможност отново да бъдат намесени паралелните светове, достижими през Порталните камъни.
Определено харесах книгата, ако бяха хванали този човек по-рано (наякъде около 7-ма книга), историята щеше да е доста по-добра.

Харесах:
Късметът ти е толкова, колкто е зърното  ти в нивата,.
***
побеждаването не значи непременно, че ще останеш жив
***
Промяната не можеш да я избегнеш, нито да я намушкаш.
***
...не е признак на страх да подготвиш отстъплението си предварително. Просто е добра стратегия.

събота, юли 17, 2010

Страхливецът и Звярът

Автор: Баръш Мюстенджаплъоглу
Издател: Арка
Година: 2010

Според анотацията - това е първият фентъзи роман в Турция. Не е зле, дори и да не е точно така.
Историята е сравнително семпла, издържана в каноните на приключенските книги - бойци и магьосници се щурат в един фантастичен свят и всеки който не е враг, е приятел поне за малко. Краят на романа пооправя впечатлението за детска приказка - набързо бяха намесени Богове, които не са Богове, Древни сили зад и над тях и войни, в които всеки е срещу всички. Напоми ми за "Малазанска книга на мъртвите", но в по-семпъл вариант (все пак е под 300 страници нормален формат).
Част от второстепенните персонажи предизвикваха в мен асоциации с аномационни филми, особено с "Мечето Ръкспин".
Става за четене, без да е потресаваща. Бих пробвал и следващата, ако/когато се появи.

Харесах:
понякога хората доста упорито искат да бъдат убити

четвъртък, юли 15, 2010

Приказка за непобедимото Добро

Автор: Николай Светлев
 Издател: Светра
Година: 1996

Ако бях прочел книгата през 1996-та, може би щеше да ми допадне поне до някъде. Уви - четох я сега. В името на подкрепата на родния продукт ще кажа, че не съм очарован.
В сравнение с тази книга "Братята с Лъвски сърца" е мистика, а "Ян Бибиян" - екшън роман. Склонен съм да преглътна схематичното действие, патетичните пейзажни описания, умопормачителните имена на области като Въртопия, Сапфирия и Юесея,  дори и Неядящите дракони - с уста, но без анус.  Обаче невидимата, нематериална и безсмъртна пчеличка (?!?) Хитроний, която минава през материя но същевременно пренася микроскопични зародиши и в сюблимния момент може да се материализира и да нажили бронирани бойци - това вече ми дойде в повече.
Въпреки препратките във фабулата тази книга не носи нищо от мизантропския заряд на "Всичкия блясък на Злото".
Единственото, което ми остава, е да събера сили в скоро време и да прочета най-хвалената книга на автора - "Аз, грешния Иван".


Харесах:
Бъркаш, принце, ти можеш само да пощадиш, защото човек дарява живот единствено на своите деца...

понеделник, юли 12, 2010

Шлемът на ужаса

Автор: Виктор Пелевин
Издател: INK
Година: 2007

Като че ли най-нормалната книга на Пелевин, която съм чел. Доколокото книгата е нормална и до колкто Пелевин би написал каквото и да било, побиращо се в ординарно разбиране на "нормалност".
Романът (ако е роман) е чат между субекти, намиращи се в изолирани стаи, от които се излиза в лабиринт - за всеки различен според собствената му личностна характеристика. В лабиринта има Минотавър, но него само Ариадна отчасти го среща - насън. От там насетне нещата се отплесват в една история, която мога да грокна само с "панетрки" за мезе на мастиката.
Луда работа е Пелевин. Обаче грабва вниманието и си като в центрофуга - наясно си, че те върти и подмята, но няма измъкване.
Че не разбрах за какво става дума е ясно, дори не е за първи път, че пак ще "захапя" Пелвин е абсолютно сигурно.

Харесах:
Хората оплешивяват от безизходност, а се бръснат до голо от самоуважение.
***
водата може да бъде ту лед, ту море, ту жажда
***
В живота това, което виждате, зависи от това накъде гледате.
***
при атеистите теорията за конспирацията замества религията
***
-Представи си да се казваш Ромео. Какво ти остава?
-Взимаш опаковка презервативи и тръгваш да търсош своята Жулиета. 
-Или намирш пушка и тръгваш да търсишсвоя Шекспир.

неделя, юли 11, 2010

Нещо зло се задава

Автор: Рей Бредбъри
Издател: Бард
Година: 2010

Рей Бредбъри. Различен. Особен. Голям.
Като цяло - не го разбирам и затова не го харесвам много. Тазки книга ме грабна. Може би е заради историята на двете момчета и стария баща, може би заради великолепния превод на Любомир Николов, може би заради двете.
Като сюжет не е много по-различна от "Неизживени спомени" на Стивън Кинг, но като стил и усещане - не съм чел подобна. Само 280 страници, а историята започва и завършва, без да избързва или да се забавя, без да се губи или преобръща наопаки.
Много ме грабна Чарлс Холуей, старият чистач в библиотеката, мислител, мечтател и баща на Уил - единия герой на романа. Може би такъв е трябвало да бъде Гандалф, ако Толкин имаше дарбата на Бредбъри.
Нямам какво да кажа повече за книгата - толкова е добра, че не си струва да се говори за нея, просто трябва да се прочете.

Харесах:
Това е дружбата, всеки се превръща в грънчар, за каква форма ще извае от другия.
***
Беше чиста като днешното утро, свежа като утрешни цветя и прекрасна като всяка девойка, когато мъж затрваря очи и я пленява съвършена като камея върху раковината на клепачите си.
***
приличаше на гигантски магнит, който сам се е сглобил от локомотивните гробища на три континента - бутала, комини, колела и евтини, второкласни кошмари
***
Свинарят се труди два пъти повече от прасето.
***
Да познаваш - това е добро. Да не познаваш или да отказваш да познаваш - това е зло или поне неморално.

петък, юли 09, 2010

Пясъчните крале

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издател: Бард
Година: 2010

Сборникът е като олицетворение на личното ми впечатление от автора - половината неща са безлични, а хубавите много ми напомнят на вече прочетени. Разказите са почти изцяло в един свят, наподобяващ на Вътрешната граница на Резник, но нямат връзка един с друг.
  • "Пясъчните крале" - разкзаът е някаква смес от "Нощна смяна" на Кинг и "Мравките" не Вербер, като липсва дълбочина на ужаса и задълбоченост в ксеноентомоличниата част, но въпреки това грабва интереса
  • "Бързите приятели" - напомня ми на поедицата "Гейтуей" на Фредерик Пол, но ми беше досаден
  • "Каменният град" - нещо в бълнуването за древен град на чужда раса и скрит път водещ нейде ми напомни бегло за Лъвкрафт, но също ми беше скучен
  • "Нощен ловец" - повестта е писана с много желание и отново ми напомняше за Стивън Кинг, но Мартин е далеч от него
  • "Свръхконтрол" - по същество си е кръстока на златотърсаческа история от XIX-ти век и разказ за зомбита, използвани като работни манипулатори - прекалено къс, но не лош
  • "Уикенд във военна зона" - вече съм чел "Гладиаторите на Есмералда" и "Десетата жертва" на Шекли, макар че в това повторение на идеята поне беше вкаран опит за психологическо развитие (или катарзис, или деградация, или обикновенно откачане) на героя, доколкото е възможно в един много къс разказ
  • "И седем по нивга не убивай човек" - друг хубав разказ, макар и твърде много напомнящ за "Светът се нарича дъбрава" на ле Гуин, в който религиозно-воински култ става жертва на психотронно оръжие в разгара на ксеноцид (забелязват се някои нишки, водещи към Вала от "Песен за огън и лед")
Харесах:
Защо трябва да летиш със самолет? Ако можеш да си птица?
***
Може да гледам всичко, Кароли, но не виждам всичко.
***
перфектния избор - странен човек за странна мисия
***
Нормалните хора са полунормални.

неделя, юли 04, 2010

"Звезден риск" ООД

Автор: Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2010

Крис Бънч май е решил да пренапише поредицата за Стен без участието на Алън Кол.
Новата поредица тип "фантастичен боевик" се очертава приятна и непретенциозна - клиширана история за дръзновени спец-бойци, живеещи отвъд ръба на собствена сметка. Трещят бластери, взривяват се кораби, а красавиците и интригите постоянно се размотават на един кажгоде разстояние. Не липсва и обичайната лична интрига - кой коя и кога, но освен намеците, информацията ще дойде в следващите книги,

Харесах:
Но се гордея с това, че никога не съм там, където ме очакват...
***
Роботите не спят, не си почиват, не страдат от махмурлук.
***
най-важното правило на близкия бой - първият, който реагира, еи първият, за когото трябва да се погрижиш
***
-Вие от "Звездрен риск" определено сте способни на креативно мислене.
-Искаш да кажеш, че лъжем добре...
-Е, държах да прозвучи по-възпитано.

събота, юли 03, 2010

Проломът

Автор: Патрик Лий
Издател: Бард
Година: 2009

Много добър трилър!
Е, не съм убеден, че би трябвало да фигурира в "Избрана световна фантастика". Това си е трилър - определено е много по-добре написан от тези Матю Райли и Джеймс Ролинс и далече от нивото на Ричард Морган, но пък фантастиката е по ръба на мушката.
По много приятен начин съчетава елементи от "Пикник край пътя", "Заразно зло" и  "Терминатор". Интригата беше умело извъртяна, ритъма не оставя време, за да се усетят слабите точки. Ако имаше и нещо новаторско, щеше да е направо супер!


Харесах:
уверено присъствие на сила, намираща се на собствена територия